Присъда № 102 от 24.04.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 102, постановена на 24.04.2024 г. по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 679 по описа за 2022 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. К. К. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***** за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Ц. за това, че на 03.06.2022 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, противозаконно повредил чужда движима вещ, собственост на Община Варна, стопанисвана от Общинско предприятие „Тасруд“ към Община Варна, представлявано от М.П.К. – машина за продажба на билети, разположена в автобус „Соларис“ с рег. № В 87 02 НХ, като ударил машината с ръка в областта на дисплея, вследствие на което дисплея на стойност 2203,20 лева (две хиляди двеста и три лева и двадесет стотинки) се счупил – престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

С протоколно определение от 24.04.2024 г., постановено по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от Общинско предприятие „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ против подс. К. К. Ц. за заплащане на сумата от 2203,20 (две хиляди двеста и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 24.04.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. Ц., намирайки, че по категоричен и несъмнен начин е установена и доказана фактическата 1 обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради гореизложените съображения, моли съдът да постанови осъдителна спрямо подс. Ц. присъда, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и пледира да бъде уважен в цялост предявения срещу подсъдимия граждански иск.

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 24.04.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., процесуалният представител на гражданския ищец ОП „ТАСРУД“ юрисконсулт Д.С. моли да бъде уважен в цялост предявения граждански иск, обосновавайки се, че настъпилите имуществени вреди са в пряк резултат от престъпните действия на подс. Ц..

В хода на съдебните прения, по време на проведеното на 24.04.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., служебният защитник на подс. Ц. – адв. Т. И. от АК – Варна поставя акцент в своята пледоария върху многобройните, според него, смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да мотивират съда да наложи минимално по размер наказание спрямо неговия подезащитен.

Подс. К. К. Ц. се придържа към становището на своя защитник адв. И., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Ц. изразява съжаление за деянието си и моли за минимално по размер наказание.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 15:45 часа на 03.06.2022 г. подс. К. К. Ц. заедно със своя приятел св. Б.И.А. се качили в автобус „Соларис“ с рег. № В 87 02 НХ, изпълняващ курс по линия № 209 от схемата на масовия градски транспорт на община Варна.

Подс. Ц. и св. А. се качили в превозното средство от спирка „Армейска“, находяща се на бул. „Трети март“ в гр. Варна, като автобуса се движел в посока централната част на града.

В автобуса се намирал св. Н.Н.Н., който изпълнявал функциите на контрольор в превозното средство и казал на подс. Ц. и св. А. да си закупят билети за пътуване от машината за продажба на билети, монтирана в автобуса, която била собственост на община Варна и се стопанисвала от ОП „Тасруд“.

2

Подс. Ц. се приближил към машината за продажба на билети и поставил в нея банкнота с номинална стойност 10 лева, като машината му издала валиден билет за пътуване и му върнала ресто в размер на 8 лева.

След това подс. Ц. поставил в машината за продажба на билети монета с номинална стойност 2 лева, за да закупи още един билет, предназначен за неговия приятел св. А., но машината за продажба на билети, въпреки, че приела монетата, не издала валиден билет за пътуване, поради техническа неизправност.

Подс. Ц. се ядосал, че е загубил сумата от 2 лева, като започнал да ругае и нанесъл силен удар с ръка по дисплея на машината за продажба на билети, като вследствие на силния удар, дисплея на машината за продажба на билети се счупил.

Св. Н.Н.Н. се приближил към подс. Ц. и отправил към него забележка за поведението му, при което подс. Ц. продължил да ругае и заедно със св. А. слезли на спирка „Георги Георгиев“, находяща се на бул. „Цар Освободител“, като продължили своето движение в неустановена по делото посока.

Св. Николов веднага сигнализирал по телефона на тел. 112 за престъпните действия на подс. Ц. срещу имуществото на ОП „Тасруд“, като след няколко минути на място на спирка „Георги Георгиев“ пристигнал екип на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. Н.Н.Н., св. Б.И.А., св.

Т.В. Т., св. А.М.И., св. Л.Л.Т., св. М.П.К.; изготвената в досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза от вещото лице С.П.; изготвената в досъдебната фаза на наказателното производство от д-р. Т.А. и А.Ц. комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза;

Експертна справка № 391, изготвена от И.К. – експерт в сектор „БНТЛ“ към ОД на МВР гр. Варна; актуална справка за съдимост на подс. Ц., изготвена от Районен съд – Варна.

Според съда не е необходим някакъв изключително подробен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на наказателното производство доказателства, доколкото подс. Ц. не само призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възползвайки се от 3 процедурата, рамкирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но и в нито един момент от привличането си в качеството на обвиняем в наказателното производство не е оспорил авторството на деянието, а именно, че на 03.06.2022 г. в гр. Варна противозаконно повредил чужда движима вещ машина за продажба на билети, разположена в автобус „Соларис“ с рег.№ В 87 02 НХ, като ударил машината с ръка в областта на дисплея, вследствие на което дисплея на стойност 2203,20 лева (две хиляди двеста и три лева и двадесет стотинки) се счупил.

Все пак за прецизност следва да се отбележи, че признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя безусловно от показанията на абсолютно всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, поради което и съдът кредитира напълно показанията на всички свидетели като последователни и взаимнодопълващи се.

От изготвената от вещото лице С.П. съдебно – оценителна експертиза, която съдът напълно кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че ценовата стойност на увреденото имущество възлиза на 2203, 20 лева.

Вещите лица д-р. Т.А. и А.Ц. са категорични в своето заключение в изготвената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, че подс. Ц., макар и непълнолетен към датата на извършване на деянието, е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и разполага с психическа годност да ръководи постъпките си.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обект на престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е извършено, чрез действие, което се изразява в нанасяне на удар на машината за продажба на билети, вследствие на който удар, дисплея й е бил счупен.

Субектът на престъплението – К. К. Ц., макар непълнолетно е вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на 4 извършване на престъплението – 03.06.2024 г.

От субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк умисъл. Подсъдимият Ц. отлично е съзнавал, че отнетите вещи са чужда собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но въпреки всичко е насочил действията си към повреждане на вещта.

Квалификацията на престъплението по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК се обуславя от обстоятелството, че към момента на извършване на изпълнителното деяние, подс. Ц. е бил непълнолетен.

По отношение вида и размера на наложеното наказание.

Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години за извършителите на престъпление с правна квалификация чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

В процеса по индивидуализация на наказанието съдът оцени като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост на подс. Ц., признанието на авторството на деянието, което не само беше направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а още от самото образуване на наказателното производство, подс. Ц. не е оспорвал авторството на деянието и неговата съставомерност.

Липсват някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и наказанието беше индивидуализирано в условията на осезаем превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Съдът намира, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано с 1/3 и респ. да бъде в размер на четири месеца се явява справедливо и напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление. Според съда така наложеното наказание „лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпявано ефективно в условията на пенитенциарно заведение, не само предвид наличието на материалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, а следва да се подчертае, че подс. Ц. е млад човек, току – що завършил средното си образование, поради което и следва да му бъде предоставена възможност за трудова ангажираност, още повече, че съдът уважи в цялост предявения срещу него граждански иск за сума в не малък размер.

5

По отношение гражданския иск.

С протоколно определение от 24.04.2024 г., постановено по НОХД № 996 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от Общинско предприятие „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ против подс. К. К. Ц. за заплащане на сумата от 2203,20 (две хиляди двеста и три лева и двадесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът уважи в цялост предявения от ОП „Тасруд“ граждански иск, предвид категоричната установеност на обективната и субективната съставомерност на деянието, като настъпилите увреждания са пряк и непосредствен резултат от престъпните действия на подс. Ц., квалифицирани като престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

По отношение разноските и веществените доказателства.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.

К. К. Ц. да заплати сторените разноски по делото в размер на 622, 78 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото разноските са сторени изцяло в досъдебната фаза на наказателното производство.