Решение № 1812 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1812 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330110259 по описа за 2022 година

Производството по делото е по иск с правно основание 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В чрез ********** П. против М. А. В. с ЕГН:

********** и адрес: гр. *********, ул. ********* № *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3 470,23 лева (три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 23 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 315,47 лева (хиляда триста и петнадесет лева и 47 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата 813,67 лева (осемстотин и тринадесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.02.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата 305,64 лева (триста и пет лева и 64 стотинки), представляваща законна лихва за период от 05.01.2022 г. до 30.05.2022 г., сумата 875,00 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ****** за период от 27.11.2019 г. до 27.11.2019 г., сумата 1 926,55 лева (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и 55 стотинки), представляваща неплатено 1 възнаграждение за закупена услуга *******, за които е издадена заповед за изпълнение по чгд 7874/2022 г. на ПРС. Претендира разноски В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 27.11.2019 г. Предоставена е в заем сума от 5000 лв.

Издължаването е на 24 месечни вноски по 308,65 лв. размера на ГЛП е 41 %, а на ГПР-48,30 %. Общия размер на задължението е 7407,41 лв. Избран е пакет допълнителни услуги, за което се дължи възнаграждение от 4600 лв., платимо на вноски от 191,67 лв. Платени са 9 пълни вноски една непълна. Общия размер на плащанията е 4576,30 лв. настъпила е забава от 05.01.2021г. за 12 вноски, дължими до 05.01.2022 г. Вземанията са обявени за предсрочно изискуеми от 05.01.2022 г. На длъжника не е връчено уведомление за това.

Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК-ч. г. д. 7874/2022 г. на ПРС.

Срещу заповедта е постъпило в срок възражение от длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.

Признава се сключването на договора и споразумението за предоставяне на допълнителни услуги. Твърди се наличие на нарушения на ЗПК досежно размера на ГПР, ГЛП и условията за прилагането му, липса на информация за предсрочно погасяване на заема и отказ от договора, както и получаване на сведения за размера на задълженията, което обуславя връщане само на чистата сума по кредита. Заявява се недействителност и на договора за допълнителни услуги. Клаузите противоречат на ЗПК. Не е обявена надлежно предсрочната изискуемост. Притендира прихващане на задължението за главница срещу платените суми за договорна лихва и допълнителни услуги.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-договор за кредит от 27.11.2019 г., декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; анекси от 15.04.2020 г. и 21.04.2020 г. е видно, че на 27.11.2019 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сума от 5000 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 308,65 лв. при ГЛП -41 %, ГПР-48,30 %, възнаграждение за допълнителни услуги-1500 лв. за услуга „******“ и 3100 лв. за услуга „*******“. Общото задължение е 12007,41 лв. платимо на вноски от по 500,32 лв. Периодът на погасяване е 05.01.2020-05.12.2021 г.

Срока е продължен до 05.03.2022 г.

2

От представените платежни нареждания от 28.11.2019 г. е видно, че сума от 2500 лв. е преведена на ***************, 1500 лв. са преведени към ******************** и 1000 лв. са изплатени на ответницата.

От представеното уведомително писмо от 06.01.2021 г. е видно, че ищеца е предприел действия по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на задължението му по договора и обявяване на предсрочна изискуемост от 05.01.2022 г.

От приложената справка от ищеца(лист 26 от делото) е видно, че към 11.07.2022 г. общата платена сума от длъжника по договора е 4915,74 лв. От приложеното ч. г. д. 7874/2022 г. на ПРС е видно, че за притендираните суми ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 11.08.2020 г. срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на иска е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.

Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК и момента на настъпване на изискуемостта на всички задължения по договора.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по 3 определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 41 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва.

Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. По делото не се твърди и не се установява възнаграждението за допълнителни услуги да е включено в ГПР, поради което е налице нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на абсолютни стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая непредвиждането на разхода за допълнителна услуга, навежда скрито оскъпяване на кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада 4 изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 5000 лв.

Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на сума от 4915,74 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на дължимата главница от 5000 лв. Ето защо е налице дължимост само на сума от 84,26 лв. за главница, което налага иска по чл. 422 от ГПК да се уважи до посочения размер, като за разликата над него до 3 470,23 лв., ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, 1 315,47 лева -договорна лихва; 813,67 лева - мораторна лихва ; 305,64 лева - законна лихва ;875,00 лева -възнаграждение за закупена и използвана услуга ****** ;1 926,55 лева възнаграждение за закупена услуга ******* ; да се отхвърли.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 2,37 лв. за държавна такса и 0,97 лв. за **********ско възнаграждение за настоящето производство и 1,69 лв. за държавна такса и 0,48 лв. за **********ско възнаграждение по заповедното производство.

На ответника разноски не се дължат поради липса на представени доказателства за сторени такива.

Тъй като ответника е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Е. Г. И. следва да се определи възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявения иска и при съобразяване разпоредбите на чл.

38 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т 1 и 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, в размер общо от 761,12 лв. за настоящето производство и 761,12 лв. за заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. А. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, ул. *********** №*** дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 84,26 лв. (осемдесет и четири лева и 26 ст.) – главница по договор за потребителски кредит от 27.11.2019 г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 26.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането , за която е издадена заповед за изпълнение по чгд 7874/2022 г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против М. А. В. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ********, ул. *********** №***, иск по чл. 422 от ГПК иск з а признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 84,26 лв. (осемдесет и четири лева и 26 ст.) до 3 470,23 лева (три хиляди четиристотин и седемдесет лева и 23 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски 5 кредит от 27.11.2019 г. , ведно със законна лихва за период от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 315,47 лева (хиляда триста и петнадесет лева и 47 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г., сумата 813,67 лева (осемстотин и тринадесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.02.2020 г. до 05.01.2022 г., сумата 305,64 лева (триста и пет лева и 64 стотинки), представляваща законна лихва за период от 05.01.2022 г. до 30.05.2022 г., сумата 875,00 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ****** за период от 27.11.2019 г. до 27.11.2019 г., сумата 1 926,55 лева (хиляда деветстотин двадесет и шест лева и 55 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга *******, за които е издадена заповед за изпълнение по чгд 7874/2022 г. на ПРС.

Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/735628e0-43af-419d-9db7-35cc2272c0d3