Определение № 650 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 480/2024
- Вид
- Определение № 650
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 15.01.2025
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.441,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.442а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462 · Граждански процесуален кодекс
- чл.503, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.521, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.527, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650 гр. Варна, 28.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500480 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на Н. М. Ц. от гр.София, срещу определение № 2825/09.07.2024 г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д.№ 1263/2024 г. с което е прекратено въззивното производство. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – взискателят Н. Н. Ц., представляван от законния си представител – неговата майка, С. О. Л., в който е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че към настоящия момент няма надвнесени суми, тъй като се касае за задължение за периодични плащания. Счита, че наложените обезпечителни мерки са адекватни и съразмерни с установения дълг.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 1263/2024г. на ОС – Варна е образувано по жалба на Н. М. Ц. срещу постановление от 07.05.2024 г. по изп.д.
№ 20238080400947 по описа на ЧСИ, рег.№ 808, съдържащо отказ на ЧСИ да вдигне наложената възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“Разлъка“ № 5,ап.11 и отказ да се вдигне наложения запор върху трудово му възнаграждение, получавано от „Никри“ ЕООД.
1
Видно от материалите по изпълнителното дело е, че предмет на принудителното изпълнение е вземане на Н. Н. Ц. за месечна издръжка в размер на 1 000 лева месечно, чрез неговата майка и законен представител С.
О. Л..
Съобразно направените от взискателя искания е извършено проучване на имущественото състояние на длъжник и са наложени обезпечителни мерки: запори върху дружествените дялове на длъжника в „Екс Камс София“ ООД, ЕИК: 204434601, „Ц. Концепт“ ЕООД, ЕИК: 204458196, „Ц. груп“ ЕООД, ЕИК: 205403306 и „Никри“ ЕООД, ЕИК: 130855853; запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Никри“ ЕООД и върху наличните суми в левове и чуждестранни валути по сметките на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД; възбрана върху недвижим имот, съставляващ апартамент с идентификатор № ***, находящ се в гр.София и възбрана върху недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Априлци.
От приложените платежни нареждания /л.115–л.120 от изп. дело/ съдът установява, че от наличните средства по сметките на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“ АД е била събрана сумата от 8030.85 лева. По запитване на съдебния изпълнител, длъжникът е заявил, че авансово събраните суми следва да бъдат задържани от органа по принудителното изпълнение с цел погасяване на бъдещи задължения за предоставяне на издръжка.
Длъжникът е депозирал молба вх. № 7929/26.04.2024 г. /л. 158 – 160 от изпълнителното дело/ по описа на ЧСИ с рег. № 808, с която е изразил становище за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки в производството по принудително изпълнение и е отправил искане до съдебния изпълнител за вдигане на запорите наложени върху собствените на длъжника дружествени дялове и всички наложени възбрани. Поискана е и писмена справка относно размера на погасената до момента главница и дължимия остатък на задължението. С постановлението от 07.05.2024 г. е частично уважено искането по чл.442а, ал. 2 ГПК на длъжника като са вдигнати запорите върху притежаваните от длъжника дружествени дялове и наложената възбрана върху недвижими имот с идентификатор № ***.
Разпоредбата на чл.442а, ал.2 от ГПК дава възможност за възражение на длъжника до СИ, основано на твърдения за несъразмерност.
Чл.441,ал.2 ГПК сочи незаконосъобразност на принудителното изпълнение, когато е нарушено изискването за съразмерност по чл.442а, ал.1 от ГПК, но е предвидена възможност за обжалване от длъжника по реда на 2 чл.435, ал.2 от ГПК незаконосъобразността на изпълнението, обоснована с несъразмерност.
Т.8 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, лимитативно изброява подлежащите на обжалване актове, лицата и основанията, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
Съобразно ГПК, действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат проверявани по жалба срещу тяхната незаконосъобразност, са конкретно и изчерпателно определени в нормите на чл. 435, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 462, чл.503, ал.2, чл.521, ал.3 и чл.527, ал.4 от ГПК.
Сред горепосочените хипотези не е предвидена възможност да бъде обжалвано постановление за /цялостна или частична/ отмяна на обезпечителни мерки, извършена по възражение на длъжника за несъразмерност на осн. чл. 442а, ал. 2 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2825/09.07.2024 г. на ОС – Варна, постановено по в. гр. д. № 1263/2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3