Решение № 1380 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504339 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №3264 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №52594/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, са отхвърлени предявените от М. Д. Н., с ЕГН **********, срещу "А. Б." ЕООД (с предходно наименование "М.Б." ЕООД), с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед №1017/08.07.2021г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 19200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г. , ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. С решението е осъден М. Д. Н., с ЕГН **********, да заплати на"А. Б." ЕООД (с предходно наименование "М.Б." ЕООД), с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4491.20 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - М. Д. Н., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение №3264 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №52594/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед 1

№1017/08.07.2021г. на работодателя; както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 19200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Релевирани са доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че описаните в обжалваната заповед действия, извършени от ищеца, а именно - нерегламентирано влизане в помещение на отдел "Човешки ресурси " и използване на лично преносимо USB устройство flash drive Samsung 128 GB, което не е закупено конкретно от работодателя "М.Б." ЕООД, не представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, пр.1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ във вр. с чл.126, т.9 и т.10 КТ; на чл.187, ал.1, т.3 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/ и на чл.187, ал.1, т.10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/, за които е наложено с оспорената заповед №1017/08.07.2021г. на работодателя дисциплинарно наказание "уволнение". Поддържа се, че първоинстанционният съд, без да направи съвкупна преценка на всички доказателства по делото, обосновава неправилен извод, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като нерегламентирано, без да е имал право на достъп в отсъствие на представител на отдел "Човешки ресурси " е влязъл в помещение на отдел "Човешки ресурси ", в което се съхранява голям обем строго конфиденциална информация, като не се доказва, че е съществувала каквато и да е била основателна причина за извършените от него действия, което поведение се определя в пълно протИ.речие с политиките на дружеството-работодател за сигурност и конфиденциалност на документацията, намираща се единствено в помещенията на отдел "Човешки ресурси ".

Твърди се, че описаните в оспорената заповед действия, извършени от ищеца, не представляват нарушения на трудовата дисциплина, тъй като са извършени по повод изпълнение на възложена от работодателя задача, като се поддържа, че по делото са представените доказателства, че в края на м.май 2021г. работодателят "М.Б." ЕООД е възложил на ищеца и на колегата му М.Б., в качеството им на IT специалисти, да извършат конкретна работа - трансфер на електронни работни данни от споделено работно пространство на отдел "Човешки ресурси" в ответното дружество в облачно пространство, който да се извърши в помещение на отдел "Човешки ресурси ", от компютъра на юрисконсулт В.Д. /свидетел на ответната страна/, която е следвало да осигури постоянно присъствие, при изпълнение на поставената задача. Сочи се още, че на описаната в обжалваната заповед дата - 04.06.2021г. в 12.20 часа на обяд във връзка с изпълнението на поставената задача е осъществен достъп до конкретното помещение на отдел "Човешки ресурси", поради което е налице основание да се приеме, че ищецът е имал основателна причина за извършените от него действия да влезе в посоченото помещение. Излага се, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите В.Д., И. М.И А.

И., служители на ответното дружество, които са заинтересовани от изхода на спора, като същевременно не е дал вяра на свидетеля Н.Д., който няма връзка със страните и неговите показания не са протИ.речиви. Сочи се още, че в приетите по делото писмени доказателства - трудов договор и длъжностна характеристика, не фигурира задължение на ищеца, в качеството на IT специалист, да не влиза в помещения с определен или неопределен достъп, както и няма и ясни правила какви видове преносими USB устройства могат да използват от служителя при изпълнение на трудовите му задължения. Поддържа се, че ответникът не е представил по делото Правилник за вътрешния ред, който евентуално би регламентирал подобни задължения, а от представените по делото политики за сигурност на "А. Б." ЕООД, също не се установява, че са ясно разписани правила за достъп на служителите до 2 определени или неопределени помещения, както и до вида преносими USB устройства, които могат да се ползват от служителите. Поддържа се, че при доказателствена тежест за работодателя по делото не е доказано, че поведението на ищеца, описано в обстоятелствената част на обжалваната заповед за уволнение, се явява изключително тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Твърди се още, че наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" не е съобразено с нормата на чл.189, ал.1 от КТ, тъй като описаните в заповедта нарушения не могат да се квалифицират като тежки, не са довели до настъпване на вредни последици за ответното дружество, не са увредили имуществото на работодателя, не са нарушили работния процес, както и не са довели до имотна или друга облага на ищеца. По тези съображения се поддържа, че оспорената заповед за уволнение е незаконосъобразна и крайният извод на СРС за законност на извършеното уволнение не съответства на събраните по делото доказателства и протИ.речи на материалния закон. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение №3264 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №52594/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявените искове чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски, пред въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "А. Б." ЕООД (с предходно наименование "М.Б." ЕООД), с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.С. А., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена от легитимирано лице, като работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение", изискани са били писмени обяснения от ищеца и същият е дал писмени обяснения, който факт се установява от приетите по делото доказателства. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за работодателя в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, описани в оспорената заповед за уволнение, и правилно работодателят е упражнил потестативното си право да му наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Излага се, че правилно първоинстанционният съд в съответствие с установената съдебна практика е приел, че обжалваната заповед за уволнение е мотивирана съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи се още, че правилно решаващият състав на СРС е приел, че наложеното със заповедта наказание "уволнение" е съобразено и с критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от М. Д. Н., с ЕГН **********, срещу "А. Б." ЕООД (с предходно наименование "М.Б." ЕООД), с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено със заповед 3

№1017/08.07.2021г. на работодателя; с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 19200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021г. до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор №1869 от 28.04.2014г. и допълнителни споразумения към него, се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивника-ищец - М. Д. Н. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил на длъжност – "Експерт системно осигуряване и информационна сигурност" при ответното дружество - "М.Б." ЕООД.

На следващо място безспорно е още, че със заповед №1017/08.07.2021г. на работодателя - "М.Б." ЕООД на основание чл.330, ал.1, т.6 във вр. с чл.190, ал.2 от КТ, е наложено на М. Д. Н., заемал длъжността – "Експерт системно осигуряване и информационна сигурност", дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение. Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание са извършени от работника действия, които са конкретно описани в издадената заповед за уволнение и се изразяват в това, че на посочената дата 04.06.2021г. в 12.00ч. е било планирано трансфериране на електронни работни данни на отдел "Човешки ресурси" от споделено пространство в облачно пространство, което да бъде достъпвано единствено от служители на отдела.