Определение № 2608 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2608 гр. Варна, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500466 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 12100/17.05.2023 г., подадена от Н. Х. М., чрез адв. К.

Т., уточнена с молба вх. № 14567/12.06.2023 г. от същата страна, в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 569/11.05.2023 г. Оспорва присъдените за производство пред настоящата инстанция разноски, като сочи, че приложение следва да намери правилото на чл. 329, ал. 1 ГПК и разноските останат в тежест на всяка от страните така, както са направени.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна П. С. М., чрез адв. К. К., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на Н. Х. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 1332/10.05.2022 год., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 3742/30.11.2022 год., постановени по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратен с развод сключеният на 09.05.1992 год. в гр. Варна граждански брак между П. С. М. и Н. Х. М., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство и е обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. От Н. Х. М. е подадена и частна жалба против Определението № 7977/21.07.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата му 1 по чл. 248 ГПК за изменение на първоначалното решение № 1332/10.05.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските.

С Решение № 569/11.05.2023 г. въззивният съд е потвърдил Решение № 1332/10.05.2022 год., допълнително с Решение № 3742/30.11.2022 год., постановени по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които е прекратен с развод сключеният на 09.05.1992 год. в гр. Варна граждански брак между П. С. М. и Н. Х. М., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство и е обявено, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. В резултат на това произнасяне Н. Х. М. е осъден да заплати на П. С. М., на основание чл. 329, ал. 2, вр. чл. 78 ГПК, сумата от 1000 лева, представляваща разноски за настоящото производство. Със същия съдебен акт е отменено Определение № 7977/21.07.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на Н. Х. М. по чл. 248 ГПК за изменение на първоначалното Решение № 1332/10.05.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и вместо това Решение № 1332/10.05.2022 год. по гр. дело № 15173/2021 год. по описа на РС-Варна е отменено в частта му за разноските, с която Н. Х. М. е осъден да заплати на П. С. М. сумата от 625 лева– разноски за производството.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски като същите следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на Н. Х. М. за недължимост на разноски в полза на П. С. М., направени пред ВОС, доколкото въззивната жалба, депозирана от Н. Х. М. е възприета от съда като неоснователна.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 12100/17.05.2023 г., подадена от Н. Х. М., чрез адв. К. Т., уточнена с молба вх. № 14567/12.06.2023 г. от същата страна, в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 569/11.05.2023 г., постановено по в. гр. дело № 466 по описа за 2023 г. на ОС – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3