Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 20.02.2025, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 598/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
20.02.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Анна Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72-75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72-75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72-75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.74 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72-75 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.343б ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.207 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Карлово, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20245320200598 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.72 ал.1 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на П. К. К., ЕГН ********** от с. В., П. обл., ул.

*** чрез пълномощника му адв. Т. Т. против Заповед за задържане за срок до 24 часа № 281зз-324/20.12.2024 г., издадена от старши полицай при РУКарлово в качеството му на полицейски орган, на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, за престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

С жалбата се оспорва заповедта за задържане се като твърди, че същата е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, немотивирана и незаконосъобразна, и се иска от съда отмяна й. Претендират се разноски.

Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваната заповед за задържане, издадена неправилно, при недоказано престъпно поведение на жалбоподателя.

Претендира разноски.

Ответникът П. К.- старши полицай при РУ- Карлово, в качеството на полицейски орган, се явява в съдебно заседание като оспорва депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение, и потвърди заповедта за задържане.

Съдът, след като прецени процесуалните изисквания за допустимост на жалбата, визирани в чл.149 от АПК вр. чл.72 ал.4 от ЗМВР, намира същата за 1 подадена в законоустановения четиринадесет дневен срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства- заповед за задържане № 281зз-324/20.12.2024 г., декларация, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, АУАН серия GA № 1330005/20.12.2024 г., талон за изследване, протокол за изготвена химическа експертиза по БП № 554/2024 г. по описа на РУ- Карлово, постановление за назначаване на експертиза, заповед за прилагане на ПАМ № 149/20.12.2024 г., постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.01.2025 г. по БП № 554/2024 г. по описа на РУ- Карлово, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2024 г. служителите на РУ- Карлово ст. полицай К. и полицай К.- служители на РУ- Карлово изпълнявали служебните си задължения като автопатрул за времето от 07,00 ч. до 19,00 ч. Около 16,50 часа на посочената по- горе дата установили лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ****, който се движил по ул. *** в гр. К. без включени задължителни светлини. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители, които установили, че водач на МПС бил П. К.. Същият бил попитан дали е употребил алкохол, на което К. отговорил, че изпил една бира на гладно.

Поради този факт жалбоподателят бил изпробван в 16,59 ч. на 20.12.2024 г. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест“- 7510 с № ARРM 0250, което отчело 0,57 промила алкохол в издишания въздух. К. възразил срещу показанията на техническото средство и пожелал да даде кръвна проба за изследване. На К. бил издаден талон за медицинско изследване № 108928, подписан от него без възражения и връчен му в 17,10 ч.

Пробата кръв била иззета от медицинско лице от ФСМП- Карлово в 17,20 часа на същата дата.

Видно от протокол № 2727 от 27.12.2024 г. за изготвена химическа експертиза, в изследваната кръвна проба, взета от П. К. се установило наличие на етилов алкохол с концентрация 0,50 г/л.

Междувременно, в 16,59 ч. на същата дата била издадена обжалваната заповед за задържане за срок до 24 часа спрямо П. К.. В заповедта било отбелязано, че същата се издава на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, тъй като спрямо лицето имало данни, че е извършител на престъпление по чл.343б ал.2 от НК по бързо производство № 554/20.12.2024 г., за това, че на 20.12.2024 г., около 16,55 ч. в гр. К., на ул. *** до № *** лицето управлявало лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, чужда собственост, след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда, а именно- 0,57 промила, установено с техническо средство Дрегер „Алкотест“- 7510 с № ARРM 0250, след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила, установено по надлежния ред.

2

П. К. подписал заповедта за задържане, като собственоръчно попълни и декларация, в която отбелязал, че желае адвокатска защита и в 19,20 ч. бил уведомен адв. Т., вписал също така, че страда от високо кръвно налягане и не желае преглед от медицинско лице. На лицето бил извършен личен обиск, за целта на което бил съставен протокол.

На 21.12.2024 г. в 16,40 ч. К. бил освободен.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по делото, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е обжалваната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт- наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно- производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед за задържане № 281зз-324/20.12.2024 г. е издадена от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.57 ал.2 от ЗМВР- старши полицай при РУ- Карлово и в предписаната в чл.74 ал.1 от ЗМВР писмена форма. В заповедта са посочени задължителните реквизити, уредени в чл.74 ал.2 от ЗМВР- името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл.72 ал.3-6 от ЗМВР, които са били упражнени, видно от приложената декларация. Посочени са обективните характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна квалификация, поради което съдът приема, че са посочени фактическите и правните основания за задържането, визирани в чл.74 ал.1 т.2 от ЗМВР. На задържаното лице е връчен екземпляр от заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, което изискване в конкретния случай е спазено с фактическото посочване на данни за извършено престъпление. Визираното „Задържане за срок от 24 часа“, уредено в чл.72-75 от ЗМВР, като принудителна административна мярка представлява административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за задържането по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Т.е. възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 3

24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В този смисъл следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и чл.207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство).

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. В конкретния случай задържането на жалбоподателят К. с обжалваната заповед е аргументирано с престъпление по чл.343б ал.2 от НК, което деяние със съществените си характеристики е било предмет на разследване в образуваното досъдебно производство- БП № 554/2024 г. по описа на РУКарлово. Към момента на задържане с процесната заповед обаче съдът намира, че са били налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението- същото е било изпробвано с техническо средство, което е отчело наличие на алкохол над законоустановените изисквания на чл.343б ал.2 от НК /0,5 на хиляда/, като жалбоподателят е бил осъждан вече за такова престъпление с влязъл в сила съдебен акт, поради което действията на полицейския орган по задържането се явяват оправдани от гледна точка на обоснованото предположение за престъпление по чл.343б ал.2 от НК. Ето защо, съдът намира обжалваната заповед за задържане за законосъобразна и правилно издадена, поради което депозираната срещу нея жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователна.

Поради гореизложеното и на основание чл. 72 ал.5 вр. ал.1 т.1 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. К. К., ЕГН ********** от с.

В., П. обл., ул. *** чрез пълномощника му адв. Т. Т. против Заповед за задържане за срок до 24 часа № 281зз-324/20.12.2024 г., издадена от полицейски орган при РУ- Карлово.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен съд- Пловдив в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4

5