Решение № 717 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330106246 по описа за 2023 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 е предявил срещу ответника В. Т. М., ЕГН ********** от град ***, ул. *** № * иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № ***г. на ПРС, ***-ти гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, тъй като е собственик на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 13.01.2020 – 9.08.2022 година в размер на 535,45 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 12.03.20202г. – 30.09.2022 г. в размер на 68,47 лева, за обект, находящ се в град ***, ул. „***” № *. Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на член 25, ал. 8, член 23, ал. 5 от ОУ, при условията на липсващо измервателно устройство, с оглед на което са начислени по 5 куб./м. за нетоплофицирано жилище за всеки един обитател. Начислявано било количество вода за двама обитатели – 10 куб.м..

Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане за услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 13.01.2020 – 9.08.2022 година в размер на 535,45 лева главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 12.03.20202г. – 30.09.2022 г. в размер на 68,47 лева, за обект, находящ се в град ***, ул. „***” № *.

1

В писмения отговор, подаден от особения представител на ответника адв. В. М., се оспорват твърденията на ищеца за качеството потребител на ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 6 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. По производството се претендират начислени по тарифа количества вода за периода 13.01.2020 – 9.08.2022г., поради липса на измервателно устройство. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е потребител на ВиК услуги, като собственик на водоснабден имот.

Собствеността върху имота не се установява и от представените по делото отговори на отдел МДТ към Община Пловдив, както и отговор от Община Пловдив, район *** за наличие на у-ние за търпимост за сгради с адм. адрес: гр. *** ул. ***№ *. Не са представени и изискващите се от закона титули за собственост върху недв. имот, като нот. актове или други писмени актове, удостоверяващи правото на собственост върху имота, за който се начислява услугата.

С оглед изложеното, ищецът не установява при пълно и главно доказване първата от предпоставките – лицето да е потребител на услугата, поради което съдът намира, че предявеният иск е недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, срещу В. Т. М., ЕГН ********** от град***, ул. *** № * иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В. Т. М., ЕГН ********** от град ***, ул.

*** № *, дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 13.01.2020 – 9.08.2022 година в размер на 535,45 лева - главница; мораторна лихва към главницата за периода 12.03.20202г. – 30.09.2022 г. в размер на 68,47 лева, за обект, находящ се в град ***, ул. „***” № *, ведно със зак. лихва върху главницата от 25.10.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

2

410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, *** гр. състав, като недоказан и неоснователен.

На адв. В. М. да се издаде РКО за сумата от 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

3