Решение № 492 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330201056 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от “Узунови пропъртис“ ООД, против наказателно постановление № 1 от 06.01.2026г. издадено от Кмет на Община Марица, с което на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 255.56 евро (500.00 лева), за извършено нарушение на чл.14 ал.4 от ЗМДТ.В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения.

Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от адв. Й., който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- „Узунови пропъртис“ ООД представлявано от И. Т. У., в качеството му на управител на дружеството не е подал информация в законоустановения двумесечен срок по чл.14 ал.4 от ЗМДТ за отчетната дейност за поземлен имот с идентификатор № *** с адрес на имота: с.Радиново, местност „Червенков кладенец“, с площ 1503 кв.м.

Имотът е с трайно предназначение на терирторията: Урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване. Имотът е закупен с нотариален акт № 107, том 32, рег. № 11996, дело № 7002, вписан в Агенция по вписванията на 15.04.2025г. Декларацията по чл.14 ал.4 от ЗМДТ с информация за отчетната стойност на горе описания имот е следвало да бъде подадена най- късно до 15.06.2025г. Такава е подадена през системата за сигурно електронно връчване с вх. № ЗЕУ – 1197/ 19.11.2025г. от адвокат В. М., в качеството му на упълномощено лице с входирана в регистрите на Дирекция „Местни приходи“ към Община Марица с вх. № 66070441179/ 24.11.2025г. Нарушен е чл.14 ал.4 от ЗМДТ.

В показанията си актосъставителят Р. Д. сочи, че поддържа написаното от нея, сочи, че не е подадена декларация в срок и за това е съставен акта.

Показанията на актосъставителя са убедителни, логични, последователни, поради което се ценят от съда с доверие.

От представените по делото нотариален акт, скица и копие от декларация се установява, че процесният имот е закупен, а декларацията е подадена на 24.11.2025г.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ 2 съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. Съответно подадената жалба, е основателна.

Съгласно нормата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл.14,ал.4 от ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл.2,т.1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон.

Чл.1,ал.2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл.14,ал.4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на процесния имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

Съдът намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа обстановка не отразява вярно действителната такава относно датата на извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът е категоричен в преценката си, че доказателствата по делото установяват с необходимата категоричност, че жалбоподателя, като собственик на имот не е изпълнило задължението си по чл.14,ал.4 от ЗМДТ – в двумесечен срок, считано от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, да уведоми Дирекция „Местни данъци и такси“ гр.

Пловдив на чиято територия е местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, с 3 което на 16.06.2025 г. формално е извършило нарушение на чл.14,ал.4 от ЗМДТ, от обективна страна.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

За такова нарушение се санкционирано по реда на чл.123,ал.1 от ЗМДТлице, което не подаде декларация /по утвърден образец/ по чл.14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък.

Отделно от посоченото до тук, обаче, от друга страна, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав на атакуваното НП и на АУАН, се установиха такива нарушения – съществени нарушения на процесуалните правила, независимо, че АУАН и НП е съставен от съответно компетентен оправомощен за това орган, предвид представените по делото в тази връзка доказателства.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в ЗАНН, като за неуредените в ЗАНН въпроси, в т.ч. „за изчисляване на срокове“, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Според чл.84 от ЗАНН: „Доколкото в този закон няма особени правила за…изчисляване на срокове,…се прилагат разпоредбите на НПК”. Тази препращаща норма определя начинът, по който следва да се изчисли срокът, като в чл.183,ал.1 от НПК е посочено, че сроковете се изчисляват в дни,седмици, месеци и години; според ал.2 - срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а според ал.3 - срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец; когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца.

В случая, доколкото задължението по чл.14,ал.4 от ЗМДТ следвало да се изпълни в двумесечен срок, считано от датата на издаване на придобиване на 4 имота 15.04.2025г. до 15.06.2025г. неприсъствен ден – неделя, в какъвто случай чл.183,ал.4 от НПК регламентира „Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден“, респективно в случая това е 16.06.2025 г. /понеделник/ включително, и тази връзка нарушението е извършено на 16.06.2025 г.

Изложеното до тук обосновава преценката за незаконосъобразност на АУАН и НП, тъй като и актосъставителят, и наказващият орган, първо не са посочили въобще дата на извършване на нарушението, и второ, посочена е единствено датата 15.06.2025г . до която най- късно е следвало да се подаде декларацията, т.е. дата предшестваща датата на която е изтекъл визираният в чл.14,ал.4 от ЗМДТ двумесечен срок, на която дата /15.06.2025 г./ жалбоподателят все още не е бил в забава, и не е извършил описаното нарушение, поради което и отговорността му е била незаконосъобразно ангажирана.

Така посочените представляват съществени процесуални нарушения, като същите не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, т.е. съдът не може да санира и валидира НП /и АУАН/, и с оглед характера на това съдебно производство, поради което и НП /както и АУАН/ е незаконосъобразно и като такова не може да породи правновалидни последици, с него не може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и респективно подлежи на отмяна.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от 5 началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, 6 които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.