Решение № 53 от 21.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ХАСКОВО, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500992 по описа за 2024 година

Обжалва се от И. В. Т. решение

№730/30.09.2024г.,постановено по г.д. №263/2024г. на РС Хасково, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на И. В. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ сумата от 2000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, претърпени от образувано ДП №199/2022г. по описа на РУ МВР –Хасково, пр. пр. № 5529/2021г. на РПХасково, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 18.10.2023г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв.; на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ да заплати сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени от образувано ДП №199/2022г. по описа на РУ МВР –Хасково, пр. пр. № 5529/2021г. на РПХасково ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 18.10.2023г.до окончателното плащане;както и сумата от 10 лв., представляваща съдебни разноски по делото;на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ сумата от 210 лв.,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.Съдът е подходил формално, като е приел,че липсва причинно следствена връзка на емоциите в отрицателен план с повдигнатото обвинение.Напротив повдигнатото обвинение е довело и до 1 емоционалния срив на жалбоподателката. На следващо място се оспорва присъдения размер като крайно занижен и не съответстващ на претърпените неимуществени вреди ,поради което се иска изменение на решениекто и присъждане на пълно предявения размер.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна..

Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

Районен съд Хасково е сезиран с искова молба подадена от И. В.

Т. чрез процесуален представител-адвокат М. Х. срещу Прокуратурата на Република България,с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, и за сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди са претърпени от образувано ДП №199/2022г. по описа на РУ МВР – Хасково, пр. пр. № 5529/2021г. на РП-Хасково, в хода на което на 13.12.2022г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 326, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, за това че при условията на продължавано престъпление на 21.09.2021г., на 01.12.2021г. и на 11.12.2021г. в гр.Хасково, по тел. (ЕЕН) 112 е предала невярно повикване за злополука . Ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 13.12.2022г. до окончателното плащане Твърди че по ДП образувано на 10.03.2022г. по преписка на РП Хасково с №5529/2021г.,прекратено на 03.10.2023г. с постановление на РП Хасково и въз основа на предварителната проверка в хода на която многократно е призовавана в РУ Хасково, за да дава писмени обяснения за сигналите си,като всичко това и е причинило крайно неудобство и негативни преживявания. По време на досъдебното производство и е взета мярка за неотклонение подписка отменена с постановление от 04.07.2023г.

Претендира неимуществени и имуществени вреди от незаконно воденото срещу нея досъдебно производство.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете като неоснователни.

Безспорно установено е, че на 13.12.2022г. ищцата И. В. е привлечена в качеството на обвиняем по ДП №199/2022 по описа на РУ МВРХасково за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. На 13.12.2022г. и е взета мярка за неотклонение „подписка“ отменена с постановление от 04.07.2023г. Досъдебното производство е прекратено с постановление за прекратяване от 03.10.2023г. на прокурор от РП-Хасково.

Спорният момент повдигнат с исковата молба пред районния съд и въззивната жалба е за обезщетяването за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищцата, които са пряка последица от неоснователно повдигнато обвинение. за престъпление по чл. 326, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това че при условията на продължавано престъпление на 21.09.2021г., на 01.12.2021г. и на 11.12.2021г. в гр.Хасково, по тел. (ЕЕН) 112 е предала 2 невярно повикване за злополука.

Районният съд е уважил частично претенцията за неимуществени вреди като е преценил,че справедливия размер да обезщети ищцата от воденото срещу нея и прекратено досъдебно производство е 2000лв., а не заявения от 20 000лв.Тази преценка на съда според настоящата инстанция в достатъчна степен кореспондира с изискванията на чл.52 от ЗЗД и не се налага изменение на присъдения размер. Съдът е съобразил всички необходими обстоятелства имащи значение за определяне на основанието и размера на обезщетението,което се дължи по реда на чл.2 ал1 т.3 предл. второ от ЗОДОВ.

А това са продължителността от около осем месеца на наказателното производство,взетата мярка за неотклонение „подписка“.Съобразил е тежестта на престъплението и тежестта на наказанието,които не са тежки по смисъла на НК.

Интензивността на отрицателните преживявания,тяхната продължителност, отзвука в публичното пространство ,личността на пострадалата и доколко обвинението е рефлектирало в професионален план.

По отношение на имуществените вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение от 250лв. ,съдът на база представения договор за правна защита и съдействие ги е присъдил съобразно заявената претенция.

В обобщение на изложеното въззивната инстанция намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни, касаещи основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в постановения размер,поради което намира,че не се нуждае решението от ревизиране,като жалбата се явява неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.Съвпадането на фактическите и правни изводи на двете инстанции обуславят и препращане към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение №730/30.09.2024г.,постановено по г.д.

№263/2024г. на РС Хасково

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4