Решение № 217 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500404 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №199 от 26.05.2023г., постановено по гр.дело №665/2022г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, е отхвърлен предявения от В. Р. К. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК ***********, против М. Х. Н. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. А. З. № **, иск за осъждането й да му върне сумата от 42000лв. по сключен между страните договор за заем от 10.05.2017г., на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, и В. Р. К. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК ***********, е осъден да заплати на М. Х. Н. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. А. З. № **, сумата от 2320лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят В.

Р. К., който чрез пълномощника адв.В. С. го обжалва изцяло с доводи за неправилност при преценката на събраните доказателства и формираните въз основа на тях фактически и правни изводи и претендира за отмяната му и 1 уважаване на иска, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна М. Х. Н. е депозирала чрез пълномощника адв.С. Й. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност в унисон с приетото с обжалваното решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на всички разноски, направени пред първата и пред настоящата инстанция, включително адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от В. Р. К. против М. Х.

Н. иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 42000лв., дължима по сключен между страните на 10.05.2017г. договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Вземането е било предявено с частични искове за по 21000лв. с искова молба вх.№1350/05.10.2021г., по която е образувано гр.дело №720/2021г. по описа на Районен съд-П., и с искова молба вх.№1162/05.05.2022г., по която е образувано гр.дело №292/2022г. по описа на Районен съд-П., като второто е присъединено към първото на основание чл.213 от ГПК с Определение №388 от 14.10.2022г., производството по което с Определение №389 от 14.10.2022г. е прекратено и делото изпратено по компетентност на Окръжен съдПазарджик, пред който е образувано гр.дело №665/2022г. Със съединяването на делата предмет на спора е цялото вземане по договора за заем.

Искът се основава на твърдения преддоговорните отношения да са започнали по време докато ищецът бил на плаване като капитан далечно плаване, като с ответницата – сестра на бившата му съпруга, си кореспондирали по електронната поща и тя поискала от него да й заеме парична сума, нужна й за ремонта на имота, който придобила след развода си, за което го молила настойчиво, тъй като изкарали тежка зима в гр.П. с температури до минус 17 градуса, увещавайки го, че ще му върне парите до четири години. Трябвало да направи проучване и да реши колко средства ще са й необходими за ремонта, като започнала да търси фирми, които да й предлагат оферти. Казала му, че братовчед й Р. Г. има фирма „Б.“ООД-С. З. и 2 поема ангажимента да смени дограмата на имота, както и да санира къщата напълно, с което да подобри топлоизолацията като цяло. Друга фирма „Т.“ЕООД й дала оферта за отоплителна система на пелети. На 05.05.2017г. се завърнал от плаване и ответницата го уведомила, че нужните средства са 42000лв., като се уговорили част от парите той да плати направо на братовчед й Р. Г. в качеството му на извършител на дейностите по смяна на дограмата и санирането на къщата, както и на фирма „ТЕПс“ООД, която щяла да прави локалното парно. Уговорили срока за връщане на заемната сума да е 4 години след датата на последния нареден от него паричен превод. В резултат на така сключения договор за заем на 17.05.2017г. той превел по банков път на братовчед й Р. Г. сумата от 13150лв., на 18.05.2017г. наредил сумата от 10000лв. по сметка на „ТЕПс“ООД, на 06.06.2017г. наредил на ответницата още 3000лв. за доплащане за локалното парно след неговото завършване и на 15.06.2017г. наредил на братовчед й Р. Г. 15971лв. за изолацията, шпакловка, обръщане около прозорците и подмазване. Така общата наредена сума била 42121лв., която не била върната в уговорения срок до 16.06.2021г., както и до настоящия момент.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорила сключването на неформален договор за заем между страните за сумата от 42000лв. Твърди разпределението на общата семейна къща в гр.П. да е било такова, че първият етаж бил отреден за нея, а втория и приземния – за сестра й, чийто бивш съпруг е ищецът, и нейното семейство, като в нея в този период и понастоящем живеела майка им. Ищецът винаги бил харесвал тази къща, припознавайки я като дом, в който може да живее след като се оттегли от изпълнение на служебните си задължения на морско лице, и голяма част от времето, през което бил в страната, той и семейството му прекарвали в тази къща, като именно той бил инициатор за извършването на ремонтните дейности, желаейки да осигури по-голям комфорт за себе си и семейството си. Предоставените от него за ремонта средства не били дадени в заем, а като дарение, за да помогне с ремонта на къщата, използвана и от него и от децата му, поради което именно тя му изпращала различни оферти по електронната поща, за да може да се произнесе по тях дали ги приема или не. Като основание за извършените банкови парични преводи не било посочено да представляват заемни средства. Освен това, само един от тях на стойност 3000лв. бил по нейна сметка, а останалите били извършени на три различни 3 лица. Впоследствие отношенията между ищеца и сестра й – неговата съпруга, се влошили, което било последвано от развод, и заради влошените отношения той претендирал възстановяване на процесните суми, въпреки, че многократно бил заявявал да предоставя същите като дарение, а не в заем.

С постановеното решение първоинстанционният съд е кредитирал показанията на ангажираните от ответника свидетели П. и К.а, подкрепящи изложената от нея в отговора на исковата молба теза за отношенията между страните по повод ремонта, и е приел тя да се подкрепя и от водената помежду им вайбър и месинджър кореспонденция, акцентирайки на давания от ответницата на ищеца отчет за хода на извършената работа и резултатите от нея, което поведение да не се свързва с тезата за получен заем, като изявлението й „последователно във времето ще ти връщам парите“ е приел да не съставлява признание за сключен договор за заем, с оглед некоректността му относно сумите, които касае, и, тъй като принципното й намерение да връща предоставените й от ищеца процесни суми не сочи на воля на самия ищец да й ги предостави на заемно основание. Приел е събраните по делото доказателства да сочат, че страните не са обвързани от договор за заем и, ако не обосновават и договор за дарение, то е налице мандатна сделка, с оглед действията на ответницата, имащи характер на изпълнение на задължения по чл.284 от ЗЗД, както и предвид безспорно установеният по делото факт, че ремонтът е заплатен от ищеца, т.е. за сметка на доверителя, тъй като над 39000лв. са платени директно на изпълнителите на ремонтните работи. Приел е горното да се потвърждава от признанието на ищеца относно неизгодния за него факт, че настоящият процес се води не заради това, че ответницата като заемополучател не връща дадения й заем, а заради други извън него обстоятелства – присвоени 12бр. златни монети. Приел е дадените от ответницата показания по гр.дело №1561/2020г. на ОС-Бургас, които се различават от приетите по настоящото дело изводи, да не могат да опровергаят същите, а да са евентуално основание за наказателно преследване.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Безспорни са за страните и във въззивното производство фактите на 4 извършен през време на брака между ищеца К. и Ц. К.а – сестра на ответника Н., сключен през 1996г. и прекратен с развод през 2020г., ремонт на семейната на бившата му съпруга къща в гр.П., състоящ се в цялостна подмяна на дограмата, саниране на сградата и локално парно, заплатен с негови средства, преведени по банков път, съгласно представените извлечение от банковата му сметка, оферти и платежни нареждания, както следва: на 17.05.2017г. сумата от 13150лв. на Р. Г. по изготвена от него оферта от името на „Б.“ООД; на 18.05.2017г. сумата от 10000лв. на „ТЕПс“ООД с посочено основание „по фактура №0000005497/18.05.2017г.; на 06.06.2017г. сумата от 3000лв. на ответника Н. без посочено основание; на 15.06.2017г. сумата от 15971лв. на Р.

Г.. Безспорно е, че първият жилищен етаж със северозападното и югоизточното складови помещения в приземния етаж е собственост на ответника, според приложената справка на Служба по вписванията-гр.П., а вторият жилищен етаж с югозападният гараж и североизточното складово помещение в приземния етаж е придобит от родителите на ответника, според представения констативен нотариален акт от 14.02.1991г., като след смъртта на бащата е наследствен между преживялата съпруга, която живее в същия, и двете дъщери, при което ищецът няма права на собственост върху обекти в жилищната сграда. Безспорно е, че през м.януари.2017г. ответникът Н., която до тогава е живеела в гр.София, се е преместила и установила в къщата в гр.П., където е започнала нова работа, в каквато насока са показанията на ангажираните и от двете страни свидетели.

Спорът се концентрира около основанието, на което ищецът е предоставил средствата за ремонта. Върху същия лежи доказателствената тежест да установи даването им в заем, а в тежест на ответника, че са дадени като дарение, както твърди. Налице са писмени документи за предаване на сумите, с оглед реалния характер на договора за заем, за което е без значение обстоятелството, изтъкнато от въззиваемата, че част от тях са преведени по банков път директно на третите лица, извършили съответните ремонтни дейности, а не на нея, доколкото няма пречка трето лице да изпълни едно чуждо парично задължение по договор за изработка, по който начин да престира заемната сума на длъжника по този договор. При наличието на писмени документи за предаване на сумата, част от която в размер на 3000лв. лично на ответника, обстоятелствата относно основанието за предаването й, касаещи общата воля на страните в тази насока, изразена както изрично така и 5 поведенчески преди по време и след сключването на договора, могат да бъдат установявани със свидетелски показания, а в случая към момента на сключването му страните са били и в родство по сватовство до втора степен включително по смисъла на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, при каквото законодателят е съобразил, че, предвид близостта между посочените групи лица, не може да се изисква те да разполагат с писмен договор за оформяне на отношенията им.

Според показанията на ищцовите свидетели ДП и СС – негови приятели и колеги, през лятото на 2017г. В. им споделил, че дал в заем на М. сумата от 42000лв. за да се ремонтира къщата, тъй като зимите били много тежки, а тя се преместила от гр.София да живее в гр.П., с уговорката, че ще му ги върне за около четири години.

Според показанията на ангажираните от ответника свидетели Ц. П.нейна приятелка и Ц. К.а-нейна сестра и бивша съпруга на ищеца, В. винаги бил чувствал къщата като тяхна обща и често пребивавал със семейството си в нея. Ремонтът не бил наложителен, тъй като къщата била в отлично състояние, а бил предприет по негова инициатива за подобряване на енергийната ефективност и по-лесно изкарване на зимните месеци, като планирането му започнало от негова страна още през месец октомври на 2016г., когато се състояла сватбата на дъщерята на М. и когато тя се разделила с приятеля си и взела решение да се премести постоянно в родната си къща в гр.П. и да смени работата. Двамата се уговорили с общи усилия да извършат ремонта, като той поеме разходите за по-големите неща и докато е на плаване тя да поеме организацията откъм намиране на майстори, закупуване на по-дребните неща и надзор на изпълнението. Никога не било ставало на въпрос, че парите са дадени в заем от негова страна.