Определение № 3946 от 06.11.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1110/2017
- Вид
- Определение № 3946
- Подписан
- 06.11.2018
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 и 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 305 · Търговски закон
- чл. 318 ал.1 и сл. · Търговски закон
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.11.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1110 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството с води по реда на глава 32 ТЗ и е образувано по съединени претенции на доставчик за плащане на остатъци от цена на стоки, предоставени на ответника по неформален договор за периодични доставки, ведно с акцесорни претенции за законна лихва и разноски.
След първоначалната подготовка на делото по реда на чл. 374 с определение № 1246/05.04.2018г, с протоколно определение от о.с.з. на 12.07.2018г съдът е присъединил към приета за разглеждане претенция, производство образувано по друг иск между същите страни и е отложил обявяване на общ доклад по съединените искове. Допълнително проведената размяна на книжа между страните е приключила, което налага продължаването на съдопроизводствените действия с довършване на подготовката за разглеждане в открито заседание с допълване на следните въпроси:
По размяна на книжата:
Присъединената исковата молба вх.№14764/18.05.10г е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея доставчикът „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Ц. е посочил фактите, на които ищеца основава претенциите си и са направени доказателствени искания сходни с тези при първоначалното сезиране на съда. В допълнителна искова молба вх.№ 25542/05.09.18г ищецът е оспорил възраженията на ответника като е добавил и реплики и е оспорил документи.
В срока по чл. 367 ал.3 ответникът „ВАЛЕТА 68"ЕООД чрез пълномощник адв.М. е оспорил тази претенция с отговор вх.№21739/18.07.18г. и е предявил насрещни възражения за плащане, като е ангажирал и доказателства по тях. С допълнителен отговор вх.№ 30868/24.10.17, репликите са оспорени и са ангажирани допълнителни доказателства.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните по присъединения иск е идентична, като се основава на друга група от индивидуални доставки, осъществени в рамките на по-общото рамково отношение, обединяващо трайните отношения на страните. Това е наложило и обединяването на делата за постановяване на общото решение. Пълномощниците на страните са овластени и за представителство по присъединения иск. С влизане в сила на 17.10.2018г на прекратяването на производството по т.д. 235/18г, образувано по отделени от настоящото дело претенции, отчасти съвпадащи с предмета на присъединените искове, е отпаднала пречката за общо разглеждане на съединените дела.
По предварителните въпроси:
Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет като сбор по всеки от исковете. След присъединяването на допълнително предявените искане, производството по т.д. 732/18г е прекратено.
По доказателствените искания:
Съдът е допуснал представени с първоначалната молба и в съдебно заседание писмени документи, а в протоколно определение от 10.05.2018г. е удостоверил четливо съдържание на оригинали, чийто копия не са били допуснати поради нечетливост.
В новата исковата молба и отговора на ответника са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Представените фактури не са оспорени и следва да бъдат допуснати, като съдът преценява, че са относими и необходими като имат пряко отношение към релевантните твърдения. Два от преписите, представляващи фискални бонове, представени от ответника не са четливи и съответно следва да бъдат изискани от съда за допълнителна преценка, но с оглед на изрично възпроизведеното им съдържане в отговора по новата искова молба съдът ги намира за относими и допустими доказателства.
Ответникът е пояснил, че сочи касовите ордери, приложени към отговора по първоначална искова молба само като доказателства към евентуалната му защита за заплащане на суми при получаване на доставки, за които не се установи, че са изплатени срещу предаден касов бон. В тази връзка и с оглед предприето оспорване на доказателствената стойност на издадени за целите на разносна търговия фискални бонове, съдът преценява всички платежни документи за относими към предмета на делото.
Допълнително представена от ищеца фактура, издадена на трето лице следва да се допусне като насрещно доказателство по възражение на ответника. Представените (с допълнителна молба по присъединената претенция) книжа по издаден запис на заповед обаче нямат пряко отношение към делото и възражението на ответника за неотносимост поради несъвпадане на страните по каузалното отношение и по ценната книга се възприема от съда.
Посочено от ищеца и оспорено признание на салда е относимо като пряко доказателство, опровергаващо възраженията на ответника, поради което следва да се допусне.
Оспорването на признанието на салдата и разходните касови ордери касае автентичност, доколкото както ищеца така и ответника, указани като издатели, са оспорил издадените от тяхно име документи.
Така оспорените документи са посочени от насрещната страна като неизгодни за издателя разписки и признание.
Преценката на доказателствената стойност на тези документи изисква това позоваване да бъде пояснено с конкретни твърдения. Позоваването на частни документи срещу издател – търговско дружество при оспорване от насрещна страна, на която се противопоставят правните последици от тези волеизявления, налага изрично заявяване на фактите, при които са били съставени документите – дали подписа(във вид на „параф“, а не на изписано в цялост име) от името на дружеството е бил положен лично от законен представител управител или от друго лице, като в последния случай ще следва да се уточни и как фактическия автор е бил овластен за това. При съобразяване на спецификата на волеизявяване от име на юридическо лице – търговец доказателствената сила на документа се определя не само от личността на автора му, но и от специфичната връзка на този автор с дружеството. В случая само за един от оспорените ордери ( този без печата на дружеството с № 048256) се твърди, че е издаден от управителя Белов, а за всички останали авторството се обосновава с твърдения за подпечатване на документа с печата на дружеството и издаването на документа от лицето, предаващо доставената стока от името на продавача. Съответно и признанието на салдата се сочи като изявено от служител на ответника, работещ в негов търговски обект, разполагащ с печата му и запознат с делата му. При тези твърдения оспорването на документите следва да се квалифицира като оспорване на представителната власт на издателя, а не като опровергаване на авторството на конкретното изявление( което би било без значение, ако фактическия автор е овластен дори и само според обстоятелствата да действа от името на търговеца). Това оспорване не налага изследване на автентичността, освен на документа, чието авторство е несъмнено указано чрез индивидуализацията на законния представител.
Съпоставката на така посочените оспорени документи с отразени стопански операции в счетоводството на ответника изисква прилагане на специални знания, поради което и поисканото заключение на експерт в тази връзка е необходимо и следва да се допусне. При признание от страна на ответника на доставките с изключение на фактурираната през 2014г и изрично потвърденото признание на ищеца, че доставките са преустановени на 03.09.2013г въпросите отнасящи се до декларирането на отделните сделки като облагаеми доставки и ползване на данъчен кредит са без значение. Спорните плащания обаче следва да се установят, а с оглед задължението на съда да прецени доказателствената стойност на оспорени платежни свидетелстващи документи се налага и служебно добавяне на задачи към тази експертиза. Евентуалната защита на ответника налага цялостно изследване на трайно установените между страните отношения, включително и по доставките, за чието плащане не се спори, но са извършени в същия период. В тази връзка съдът допълва задачата на експертизата с въпроси, които ще имат значение за преценката на доказателствената стойност на платежните документи.
За разлика от оспорването на верността на признанието на салдата, оспорването на касовите бонове не визира удостоверените сделки като основания за плащането, посочени в платежните документи, съответно не представлява опит за опровергаване на съдържанието му.
Оспорва се факт, който стои извън самия документ, тъй като защитата на ищеца се свежда до оспорване на твърденията на ответника относно обстоятелствата, при които е получил оригиналните екземпляри от боновете, съответни по стойност и дата на издаване на спорните фактури. Действително предаването на документа за плащане в брой( а не самото му издаване) е равносилно на разписка, но само ако не се установи, страните са уговорили взаимно друго (соченото от ищеца разсрочване). В този случай свидетелските показания, но само за обстоятелствата при които длъжникът е получил боновете ще могат да се установят с гласни доказателства (Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 542/2012 г., I т. о., ТК). Искането на насрещните страни следва да се уважи, като на ответника допълнително се укажат условията при които допуснати свидетели могат да се разпитват.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен обобщен устен доклад на съдията по всички съединени претенции по коригиран и допълнен проект, приложен към настоящото определение.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА ОБЩО разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) към обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на сборна цена от 30129.88лв, за доставени стоки, фактурирани с 6 фактури в периода
27.09.2012 – 03.09.2014г и ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ осъдителни искове за реално изпълнение на сборна цена от
40 814,53лв, за доставени стоки, фактурирани с други 7 фактури в периода 04.03.2013 – 03.09.2013, ведно с акцесорни вземания за законна лихва и разноски.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, в копия, заверени по реда на ЗАдв., приложени към присъединена искова молба: фактури
№№ 27971 от 04.03.2013, 33029 от 27.05.2013, 33465 от 31.05.2013, 35393 от 28.06.2013, 37370 от 26.07.2013, 3985 от 03.09.2013(л.6-13 по присъединено т.д.732/18) и банкови извлечения за преводи (л. 14- 17 от т.д.732/18) и приложени към присъединена допълнителна искова молба:фактура №29971/08.04.13 издадена на получател Лили Дрогерие ЕООД (л.107).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане на приложени към допълнителна искова молба запис на заповед и нотариална покана.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на ЗАдв., приложени към присъединен отговор по искова молба, при условие за потвърждаването на съдържанието им чрез оглед в съдебно заседание на оригинали от документите, представляващи касови бонове издадени от АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС ЕООД София с търговски обект склад София бул.Черни връх 53, както следва: за сума 1821.06 в брой за артикули козметика НП един артикул, дата на издаване на касовия бон 03.09.2013, 13:58 часа и номер на фискалния бон ЕD228783 44228783 към фактура № 39850 от 03.09.2013; за сума 2984,84 в брой дата на издаване на касовия бон 31.05.2013, 18:11 часа и номер на фискалния бон
ЕD228783 44228783 към фактура № 33465 от 31.05 .2013г; за сума 2632,25 в брой дата на издаване на касовия бон 21.08.2013, 17:45 часа и номер на фискалния бон ЕD228783 44228783 към фактура № 39052 от 21.08 .2013 (л.32 -34 по присъединено т.д.732/18).
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, заверени по реда на ЗАдв., приложени към отговора и присъединен отговор по искова молба: приходно–разходни касови ордери № 0055763 от 08.10.12 за сумата 6440лв, №0055773 от 22.10.12 за 11500лв, № 0055789 от 19.11.12 за 7000лв, № 0068503 от 17.12.12 за сума 5837лв, и № 0065963 от 15.07.13 за 4100лв (л.37 от делото) и приходно –разходни касови ордери №048256 без дата за сумата 12760лв посочен като съставен при получаване на доставка от 26.07.2013г, № 0058126 с дата „16…..“ за сумата от 9409лв, посочен като съставен при получаване на доставка от 27.05.2013г, № 0050200 без дата за сумата от 5800лв, посочен като съставен при получаване на доставка от 04.03.2013г, №0050236 без дата за сума