Решение № 1883 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1883 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100100307 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Е. И. С., С. Ц. С. и И. Е. С. против „А1 Б.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащането в условията на активна солидарност на сумата 66 710 лв., представляваща неплатена в пълен размер наемна цена по договор за наем от 04.08.2010г. за периода 01.01.2019г.м.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за сключен на 04.08.2010г. договор за наем, по силата на който ищците предоставили на ответното дружество за временно ползване 1/3 ид.ч. от имот с площ 293 кв.м. в с.Рибарица, общ.Етрополе, заедно с 1/3 ид.ч. от намиращата се в него сграда, право да ползва площ от 200 кв.м. от имот в с.Люпян, общ.Етрополе и право на преминаване през имот в с.Рибарица, общ.Етрополе с площ 12.125 дка срещу заплащане на месечна наемна цена равна на седем минимални за страната работни заплати. Към деня на сключването на договора минималната работна заплата била 240лв., при което наемната цена е била в размер на 1680лв. При изменение на минималната работна заплата съответно се коригирал и наема.

С анекс №

1/26.01.2015г. срокът на договора бил продължен с две години и запазен начина на определяне размера на наема от седем минимални работни заплати, към тази дата 2520лв. при 360лв. на МРЗ. След сключването на анекса МРЗ се повишила, което се отразило и на размера на дължимия наем, но ответникът продължил да заплаща по 2520лв. до м.12.2021г., когато едностранно прекратил договора. Ищците твърдят, че за времето 01.01.2019г.-31.12.2019г. минималната работна заплата е била 560лв., с оглед на което е следвало да получат месечна наемна цена от 3920лв. или за цялата календарна година 47 040лв. при платени 30 240лв. или с 16 800лв. по-малко; за календарната 2020г. МРЗ се е повишила на 610лв. и така дължимата наемна месечна цена станала 4270лв., а за годината 51 240лв., т.е. платени по-малко от 21 000лв. и за календарната 2021г. МРЗ била в размер на 650лв. при месечна наемна цена от 4550лв., 1 а за годината 54 600лв. с платени в по-малко от 24 360лв. Твърдят още, че според предвиденото в чл.27, ал.2 от договора той се прекратява в срок от един месец от приключване действията по демонтаж на съоръженията, което в случая е станало в края на м.декември 2021г., поради което считат, че имат право на наем за м.01.2022г. в размер на 4550лв.

Ответникът навежда, че действително в чл.5, ал.2 от договора е предвидена клауза за актуализация на наемната цена спрямо размера на МРЗ, но това е следвало да стане след отправено искане от ищците. Такова искане са направили през м.01.2015г., когато е сключен анекса и с него наемната цена увеличена на 2520лв. месечно. С него съдържанието на чл.5 от договора е било променено в смисъл, че този размер е дължим за следващия период на действие на договора без да е предвидена последваща актуализация. След това между тях е водена кореспонденция за евентуално намаляване на размера, но не и искане от ищците за увеличение по причина увеличение МРЗ.

Твърди също, че едностранно прекратил договора на основание чл.238 ЗЗД, считано от 11.02.2022г. с едномесечно предизвестие, за което също заплатил наем. В този смисъл оспорва да дължи претендираните суми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор сключен на 04.08.2010г. между ищците-наемодатели и ответника-наемател /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ договор за наем по чл.228 ЗЗД за предоставяне ползването на 1/3 ид.ч. от недвижим имот в с.Рибарица, общ.Етрополе с обща площ 293кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от построената в него сграда; ползването на 200 кв.м. от недвижим имот в с.Лопян, общ.Етрополе с площ 27.688 дка и право на преминаване през имот в с.Рибарица, общ.Етрополе с площ 12.125 дка с цел достъп до първия имот за монтиране на и използване на телекомуникационни съоръжения.

В чл.5, ал.1 е предвидено заплащането на месечна наемна цена в размер на седем минимални работни заплати за страната /МРЗ/, която към датата на сключването е 240лв. или месечен наем от 1680лв. Според предвиденото в чл.5, ал.2 от договора наемната цена се актуализира при промяна в размера на МРЗ след сключването му.

Актуализираният размер е валиден от датата на промяната на МРЗ с постановление на Министерски съвет. Наемодателят се задължава да изпраща на наемателя искане за актуализиране на наемната цена.

В чл.27 са регламентирани основанията за неговото прекратяване-по взаимно съгласие, от страна на наемателя с едномесечно предизвестие или от всяка от страните при неизпълнение по чл.87 ЗЗД задълженията от насрещната страна. Съгласно чл.27, ал.2 фактическите действия по пълен демонтаж на всички съоръжения и оборудване, без подмяната им с други, извършени от служители на наемателя, се считат за изявена воля от последния за прекратяване на договора по чл.27, ал.1, б.“б“, като в този случай договорът се прекратява един месец след датата на приключване действията по демонтаж на съоръженията и оборудването.

Договорът е сключен за срок от три години с предвидена клауза в чл.28, според която продължава автоматично действието си за същия период, ако никоя от страните не уведоми другата, че желае прекратяването му преди изтичане на уговорения срок.

С анекс № 1/26.01.2015г. по взаимно съгласие срокът на действието на договора е продължено с две години, а с т.2 от него променен чл.5 от договора по следния начин: „Срещу предоставените му права наемателят се задължава да заплаща 2 месечна наемна цена в размер на седем минимални работни заплати или общо сума в размер на 2520лв., като размера на МРЗ в страната към момента на сключването на анекса е 360лв.“.

По делото не се спори плащане от ответника на посочената в анекса месечна наемна цена от 2520лв. след 01.2015г. и конкретно за исковия период 01.01.2019г.31.12.2021г.

Страните не спорят, че в края на м.12.2021г. наемателят предприел действия по демонтиране на съоръженията в имотите и въз основа отправено м.01.2022г. изявление договорът бил прекратен, считано от 11.02.2022г. с изтичане на едномесечно предизвестие, за което заплатил 3360лв.

Съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. размерът на минималната за страната работна заплата за 2019г. е 560лв., с ПМС № 350/19.12.2019г. този размер за 2020г. е 610лв., а с ПМС № 331/26.11.2020г. в размер на 650лв. за 2021г.

Спори се относно действието на постигнатата между страните в чл. 5, ал. 2 от договора уговорка за актуализиране на наемната цена-дали същата предполага изрично искане от страна на наемодателя при всяка промяна в размера на минималната работна заплата в страната, или осъвременяването настъпва автоматично с приемане на

Постановление на МС за промяна в размера на МРЗ, както и дали с подписването на анекс № 1/26.01.2015г. клаузата за актуализация на наемната цена е отпаднала от съдържанието на договора.

На тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съгласно критериите по чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, като се държи сметка за целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В случая с постигнатото в чл.5, ал.2 от договора съгласие съдът намира, че страните са уговорили автоматично актуализиране на наемната цена с посочването на външен обективен фактор, при промяната на който настъпва и промяна в нейния размер. Това изрично следва от изречение второ на клаузата, според което актуализираният размер е валиден от датата на промяната на МРЗ с постановление на МС. Посочването конкретния размер на наемната цена в чл.5, ал.1 от договора и в т.2 от анекса цели да внесе яснота между страните за размера и началния срок, от който се дължи месечното наемно възнаграждение. Предвиденото, че наемодателите следва да отправят искане за актуализиране има значението на уведомяване за настъпило изменение в МРЗ, както това е направено при сключването на анекса, но не и предложение за изменение на договора в частта за наемната цена, за което да е необходимо последващо съгласие на наемателя при липса на уговорка в тази посока.

Затова и липсата на отправено искане от ищците в процесния период не може да послужи като основание за недължимост на претендираните суми.

Изхождайки от т.2 от анекса съдът намира за неоснователно възражението на ответника за отпадане занапред клаузата за актуализация по чл.5, ал.2 от договора, доколкото с нея е извършена промяна в размера на наема спрямо актуалния към датата на сключването му размер на МРЗ, т.е. засяга единствено чл.5, ал.1. Няма обективирана воля този размер да е дължим за целия останал период на действие на 3 договора, а от посоченото в т.4 от анекса, че всички останали клаузи остават непроменени се налага извода, че възможността за актуализация по чл.5, ал.2 е продължила да бъде част от съдържанието на договора.

При установеното, че с ПМС минималната за страната работна заплата е била увеличавана на 560лв. за 2019г., на 610лв. за 2020г. и на 650лв. за 2021г., в съответствие с чл.5, ал.2 от договора дължимия от ответника наем, равен на седем МРЗ за календарната 2019г. възлиза на сумата 47 040лв. /по 3920лв. на месец/, за календарната 2020г. на сумата 51 240лв. /4270лв. на месец/ и за календарната 2021г. на сумата 54 600лв. /4550лв. на месец/ или общо 152 880лв. За този период е плащал по 2520лв. на месец при размер на МРЗ от 360лв. или общо 90 720лв., т.е. в по-малко за целия период от 62 160лв.

По делото не се спори едностранно прекратяване на договора от ответника с едномесечно предизвестие, отнасящо се за м.01.2022г. Видно от представените преводни нареждания /стр.74-76/ заплатил на всеки от ищците по 1120лв. или общо сумата 3360лв. месечен наем за предизвестието, който е в по-малко от дължимия размер 4550лв. /МРЗ от 650лв./ или 1190лв.

При изложеното претенцията с правно основание чл.232 ЗЗД е основателна и следва да се уважи до сумата 63 350лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищците имат качеството на наемодатели и за всеки от тях възниква правото да получи наемна цена за предоставеното ползване на имотите, но те не са кредитори в условията на активна солидарност. Правилата на солидарността по чл.121 и сл.ЗЗД се отнасят само до длъжниците по облигационни правоотношения с уредбата, че тя възниква на основанията предвидени в закона или когато е уговорена. Такива за активна солидарност между двама или повече кредитори спрямо задължение на длъжника в ЗЗД не се съдържат. Възникването й е възможно само ако е изрично уговорена съобразно чл.9 ЗЗД. В договора е посочено, че тримата наемодатели са съсобственици на имотите, предмет на възмездното ползване, но съсобствеността и общото договаряне не обосновава наличие на активна солидарност, доколкото не е изрично уговорена. Предвид това от общо дължимата сума за наем по чл.232 ЗЗД ответникът дължи на всеки от ищците по 1/3 част или по 21 116.67лв.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски от 5192.97лв. или на всеки от ищците по 1730.99лв. съобразно уважената част.

Ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ. С оглед отхвърлената част и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат на ответника разноски от 7.56лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „*******, да заплати на Е. И. С., ЕГН **********, С. Ц. С., ЕГН ********** и И. Е. С., ЕГН **********, тримата с адрес с.Трудовец, общ.Ботевград, 4 ул.******* и съдебен адрес гр.София, ул. „******* офис 204, на всеки един по сумата 21 116.67лв. на основание чл.232 ЗЗД, представляваща наемна цена по договор за наем от 04.08.2010г. за периода 01.01.2019г.- м.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-12.01.2022г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен общ размер 66 710лв.