Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.07.2019, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
8747/2018
Подписан
31.07.2019
В сила
05.10.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр.Плевен, 31,07,2019 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря

Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №8747 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред

ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, чрез юрк.Д.А., против К.С.Д., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 700,00 лева главница, 144,34 лева договорна лихва за периода 08,11,2015 г. – 03,10,2016 г., 539,00 лева такса гаранция, 34,93 лева мораторна лихва за периода 04,10,2016 г. – 17,05,2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29,05,2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3741/2018 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че е подписан Договор за кредит №309428/09,10,2015 г. между ***като Кредитор и К.С.Д. като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на ЗФУР, ЗПУПУ, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и ЗЕТ. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ, уреждащи отношенията между *** и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Излага, че съгласно сключения от страните договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в ОУ.

Сочи се, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на ***в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

Твърди се, че по силата на сключения между страните Договор за кредит №309428/09,10,2015 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1070,36 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 236,80 лева, за срок от 360 дни. Сочи се, че поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, кредиторът е следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя, който от своя страна с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от ***, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - ***, което дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под №237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. Излага се, че в тази връзка, на 09,10,2015 г. между ответника и *** е сключен Договор за гаранция с №309428, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.

Твърди се, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Излага се, че съгласно чл. 5 от ОУ, които са приложими към Договор за гаранция №309428, кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, а именно – 539,00 лева. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант ***, поради което гарантът ***, е погасил дължимата сума в пълен размер към ***, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Сочи се, че датата на последната вноска по кредита е била на 03,10,2016 г., поради което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Излага се, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 от ОУ, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 0,00 лева и представлява административна такса за събиране на вземането. Излага се, че на 01,12,2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01,12,2017 г. между ***

/цесионер/ и *** /цедент/ с регистрационен №С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1418,27 лева. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника че същият дължи на ищеца сумата от 700,00 лева главница, 144,34 лева договорна лихва за периода 08,11,2015 г. – 03,10,2016 г., 539,00 лева такса гаранция, 34,93 лева мораторна лихва за периода 04,10,2016 г. – 17,05,2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29,05,2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство. С протоколно определение от 16,07,2019 г. на основание чл.226, ал.2 вр.чл.219 от ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституирана като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.К.К., в който сочи, че искът е недопустим, тъй като цесията не е съобщена на длъжника. Алтернативно се сочи, че от представените с ИМ доказателства може да се предположи, че ИМ е основателна. В с.з. особения представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно представените доказателства.Още веднъж се набляга на обстоятелството, че съобщаването за извършената цесия не може да става чрез особен представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№3741/2018 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2310/30,05,2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: главница в размер на 700,00 лева по Договор за кредит №309428/09,10,2015 г., договорна лихва в размер на 143,34 лева за периода 08,11,2015 г. – 03,10,2016 г., такса за гаранция по кредитна сделка в размер на 539,00 лева, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 34,93 лева за периода 04,10,2016 г. – 17,05,2018 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми, както и 78,37 лева, представляващи сторените разноски по делото.

Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Установява се от приложената по делото Информация за заявка на кредит №309428/09,10,2015 г., че ответника по делото е отправил искане да му бъде отпуснат кредит в размер на 700,00 лева за срок от 360 дни. Видно е, че същият е потвърден на 09,10,2015 г. и е с падежна дата 08,11,2015 г. Няма представен по делото Договор за кредит №309428/09,10,2015 г., сключен между ***и ответника, но от Заявката за кредит е видно, че на ответника е предоставен кредит в размер на 700,00 лева, със задължението последният да върне същият за срок от 360 дни. Договорено е, че лихвения процент е в размер на 161,00 лева, а гаранцията по кредита – 539,00 лева.

Установява се от приложения по делото Договор за гаранция /поръчителство/, представен едва след изрични указания на съда, сключен между ответника и „***, че същият е сключен във връзка с потребителски кредит №309428 за сумата от 1070,36 лева, отпуснат от кредитора със срок за издължаване до 03,10,2016 г. Уговорено е, че таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в размер на 539,00 лева, заплащана от длъжника на 12 месечни вноски в размер на 44,92 лева.

От приложените по делото ОУ към Договора за гаранция /приложени още с ИМ/ се установява и какви са ОУ действали между гаранта и ответника по делото.

Въпреки дадените изрични указания с определението по чл.140 от ГПК ищецът не представя по делото доказателства, че гарантът е изпълнил задължението си по договора за кредит.

Установява се от приложения препис на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01,12,2017 г., че гарантът *** е прехвърлил на ищеца *** различни свои вземания, включително вземането, произтичащо от процесния договор за заем /под №3772/.

От представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера *** да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.

От представения в заверено копие Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03,05,2019 г. се установява, че ищецът *** е прехвърлил на „*** различни свои вземания, включително вземането, произтичащо от процесния договор за заем /под №18548/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът счита за необходимо да отговори на възражението на особения представител за ненадлежно връчване на уведомлението за цесията на особения представител – съдът намира същото за неоснователно, по следните съображения: получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство /в т.см. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. С разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК законодателят е въвел фикция за връчване на книжа по делото и предвид, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Освен това, установеното в чл.99, ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.