Решение № 588 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110109030 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.

Ищцата К. Т. З. твърди, че с ответника А. З. сключили граждански брак на 08.03.2024 г., като от брака си имат едно малолетно дете – А. А. З.., род. на 14.06.2024 г. Заявява, че понастоящем с ответника са във фактическа раздяла.

Излага, че лелята на А. живее в *******, а прабабата – в *******, поради което възнамерява да пътува заедно с детето до тези държави. Наред с това би искала да организира екскурзии до държавите-членки на ЕС и Турция, но бащата отказва да даде съгласие детето да напуска пределите на Република България.

Отправя искане до съда за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата А. З., за пътуване на детето А. А. З.., придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, извън пределите на Република България, до държавите-членки на Европейския съюз и Република Турция, неограничен брой пъти.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск. Уточнява, че желае да й бъде дадено разрешение за осъществяване на пътувания един път годишно за срок от един месец, до навършване на пълнолетие от детето.

Ответникът се явява лично и заявява, че вече е дал разрешение за пътуване на детето, като няма възражения за това.

Ищцата признава, че бащата й е дал разрешение за пътуване, но за едно пътуване до *******. Заявява, че е загубила предоставената декларация.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК когато родителите не постигнат съгласие относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) страните да са родители на детето; 2) между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3) заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето.

Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация, като постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде изменено при настъпване на промяна в обстоятелствата. При произнасянето си съдът извършва преценка за целесъобразност, като се ръководи от най-добрия интерес на детето.

Съобразно легалната дефиниция, формулирана в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето при посочената преценка следва да се изхожда от следните обстоятелства: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В установената съдебна практика последователно се застъпва становището, че „когато родителите не се споразумеят по отношение на пътуването на детето в чужбина, съдът е овластен да разреши както конкретно пътуване за определен период и до определена държава, така и конкретни пътувания в определен период от време и до конкретна държава или държави, чиито кръг е определен, а също така и неограничен брой пътувания за определен период от време, но само до определена държава или държави“ /виж Решение № 86 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК;

Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о., ГК;

Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о., ГК/. В същата насока е и разрешението, възприето с ТР № 1/03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, а именно – „съдът може да разреши по реда на чл.

127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.“ От приложеното на л. 8 от делото удостоверение за раждане се 2 установява, че страните са родители на малолетното към настоящия момент дете А. А. З.., род. на 14.06.2024 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. С., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви, става ясно, че бабата на ищцата живее в *******, а леля й – в ******* и майката има желание да им гостува с детето. На св. С. е известно, че бащата дал декларация на майката за пътуване до *******, но след завръщането си от там тя я изгубила, като ответникът й отказва съдействие за осъществяване на пътувания в чужбина с детето. Сочи, че понастоящем страните не поддържат контакт, като бащата е заминал за ***.

В случая липсата на съдействие от страна на бащата за издаването на необходимите документи за пътуването на А. в чужбина необосновано ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано му от чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че е изцяло в интерес на А. да й бъде осигурена възможност да напуска пределите на страната, за да гостува на своите роднини по майчина линия, както и да ходи на екскурзии, придружавана от своята майка, която осъществява непосредствените грижи за нея. В посочените от ищцата държави обществено-политическата обстановка е спокойна и безопасна, съществува добре изградена мрежа за социални и здравни услуги. Наред с изложеното, пътуванията извън границите на България безспорно биха допринесли за личностното развитие на детето, в какъвто смисъл е и становището на ДСП-Варна. Същевременно, по делото не се събраха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод за съществуващ конкретен и реален риск от даването на исканото разрешение.

Настоящият съдебен състав да приема, че е в интерес на малолетната А. да бъде дадено разрешение същата да пътува до посочените в исковата молба държави, придружавана от своята майка или упълномощено от нея лице, при претендираните параметри - един път годишно за срок от един месец.

Разрешението следва да бъде дадено за срок от пет години от влизане в сила на съдебното решение. Това ограничение се налага предвид ниската възраст на детето, която обуславя необходимост след изтичане на посочения срок съдът да извърши нова преценка с оглед интересите на А.. Даването на разрешение за срок до навършване на пълнолетие от детето би могло да е в негов интерес само при наличието на изключителни обстоятелства от извънреден характер, каквито не се установява да са налице в случая. В този смисъл - Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК. В подкрепа на този извод е и становището на ДСП – Варна.

В допълнение следва да бъде отчетен фактът, че в случая не е предявено искане за предоставяне на разрешение за издаване на паспорт на детето след изтичане на валидността на вече издадения, което във всички случаи би наложило подаването на нова искова молба по чл. 127а СК при липса на съдействие от страна на бащата.

По разноските:

3

При съобразяване на задължителното тълкуване, възприето с Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, съдът намира, че всяка страна следва да понесе разноските, които е направила.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А. З., гражданин на Република ***, роден на ********** г., за пътуването на детето А. А. З.., ЕГН **********, придружавано от неговата майка К. Т. З., ЕГН **********, или упълномощено от нея лице, извън пределите на Република България, до държавите-членки на Европейския съюз и Република Турция, един път годишно за срок от един месец, за срок от пет години, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 127а СК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4