Определение № 2923 от 29.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502396 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

С определение № 13941 от 29 юни 2026г. по гр. д. № 614/2026г.

Софийски градски съд, І – 16 състав, е върнал исковата молба с вх. № 7544 от 21.01.2026г., подадена от С. К. Н. срещу „ЦКБ“ АД, по която е образувано гр. д. № 614/2026 г. по описа на СГС, I ГО, 16 с-в, като недопустима и прекратил производството по делото.

Определението се обжалва с частна жалба от ищеца С. К. Н. с оплакване, че е незаконосъобразно и с искане за отмяната му. Частният жалбоподател счита, че има правен интерес от предявения иск, тъй като кредиторът разполага с изпълнителен титул, независимо дали е образувано ново изпълнително дело, а дали е изтекла погасителната давност, което съдебният изпълнител не може да вземе предвид, е въпрос по съществото на спора.

Частната жалба е допустима - подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна и правото на жалба е упражнено с редовна жалба в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК. С. Н. е оспорил с правопогасяващо възражение за давност правото на принудително изпълнение на вземане, за което на 12.10.2011г. е издаден изпълнителен лист въз основа на 1 влязла в сила, поради неподаване на възражение, заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, образуваното въз основа на който изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление на ЧСИ от 22.11.2023г. Ищецът поддържа, че в периода след м.04.2018г. до м.04.2023г. не са били предприемани действия, с които да се прекъсне или спре давността, като въз основа на изпълнителния лист не е образувано ново изпълнително дело. Възможността обаче да се образува такова обуславя правния му интерес да предяви иска с искане към съда да признае за установено, че остатъкът от вземането на „Централна кооперативна банка“ АД от 480 210, 26 лв. с равностойност според него от 245 531, 24 евро е погасено по давност.

С молба – уточнение, в отговор на указания на съда, ищецът е уточнил, че посоченото вземане представлява непогасена част от главницата, за която е издаден изпълнителният лист, а правният му интерес да предяви иска произтича от това, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение, с която е установено съществуването на вземането, въз основа на която е издаден изпълнителният лист и изтичането на погасителната давност е настъпило след влизането й в сила, като е налице постоянна заплаха от засягане на правната му сфера, поради което има интерес да осуети бъдещо принудително изпълнение при невъзможност съдебният изпълнител да зачете възражение за изтекла погасителна давност.

С атакуваното определение СГС е приел, че „ видно от исковата и уточнителната молба, не са предприети действия от ответника за реализиране на плащане на сумата и не е образувано ново изпълнително дело, никакви други обстоятелства или действия от страна на банката, обуславящи провеждането на установителен иск не са изложени от страна на ищеца“. С тези мотиви СГС е формирал извод, че липсва правен интерес за ищеца от провеждането на иск за установяване, че „ вземането не съществува, поради давност „ , ето защо е счел, че предявеният иск е недопустим поради липса на абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес.

Обжалваният акт е незаконосъобразен. С предявения иск ищецът цели да отрече правото на принудително изпълнение на ответника, което не е отречено с прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Основанието за прекратяване, уредено в посочената норма, предпоставя бездействие на взискателя по 2 образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години.

Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Ето защо, след като е признато, че ответникът е носител на притезание, чието право на принудително изпълнение е удостоверено в изпълнителен лист, който задължава изпълнителния орган да пристъпи към принудително изпълнение, за ищеца, който счита, че вземането на взискателя е погасено по давност, е налице правен интерес да предяви иска по чл. 439 ГПК, позовавайки се на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение (в случая не е посочена датата на влизане в сила ) – изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, - въпреки липсата на данни за извънсъдебно оспорване на изтичането й към момента на подаване на исковата молба. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който той може да поиска по всяко време образуване на изпълнително производство, тъй като перемпцията, както се подчерта, не изключва принудителното изпълнение, при съобразяване и, че съдебният изпълнител не може да зачете правните последици на изтеклата погасителна давност (вж. решения по чл. 290 ГПК № № 60282 от 19.01.2022г. по гр. д. № 903/2021г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и № 50041 от 10.05.2023г. по т. д. № 20/2022г., ТК, І ТО на ВКС, както и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК № 337 от 21.07.2022г. по ч. т. д. № 854/2022г., ТК, І ТО на ВКС).

По изложените съображения, поради несъвпадане на изводите му с тези на първоинстанционния съд по поставения на разглеждане процесуален въпрос – тъй като САС прие, че е налице правен интерес като положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, обоснован от възможността за предприемане на изпълнителни действия, съответно налице е и необходимост от провеждане на искова защита, - обжалваният съдебен акт, с който е констатирана недопустимост на иска по реда на чл. 130 ГПК, подлежи на отмяна като незаконосъобразен, а делото на връщане за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13941 от 29 юни 2026г. по гр. д. № 614/2026г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4