Решение № 2184 от 26.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120104209 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Д. А. П. против „Еос матрикс“ ЕООД, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 1292.41 лв. – главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № ******, сключен с „***** (България)“ ЕАД на 14.12.2007 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 02.11.2012 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД, както и 25.85 лв. – деловодни разноски, като за тях в полза на ответника-цесионер е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8955/2012 год. на БРС и е образувано изп. дело № 20197040400678 на ЧСИ И. М..

Искът е с правно основание в чл.124, предявен е по реда на чл.439 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - е допустим.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа така предявения иск и моли за уважаването му, както и за присъждане на разноски.

Ответното дружество не се представлява.

След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

На 04.01.2013 год., по ч.гр.д. № 8955 / 2012 год. на БРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по цитираното дело, в полза на заявителя „Еос матрикс“ ЕООД - настоящ ответник, е издаден изпълнителен лист срещу длъжника-настоящ ищец, за заплащане на сумите от 1292.41 лв. – главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № 1

****** / 14.12.2007 год., сключен между П. и „***** (България)“ ЕАД и законната лихва върху главницата, начиная от 02.11.2012 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, както и 25.85 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на изпълнителния лист и за посочените в същия вземания, по молба на кредитора-взискател „Еос матрикс“ ЕООД, на 04.02.2013 год. е образувано изпълнително дело № 76 / 2013 на ЧСИ И. М..

Първото действие, предприето от съдебния изпълнител в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на взискателя), е изпращането на 08.02.2013 и на 18.04.2013 год. на покани за доброволно изпълнение до длъжника, първата от които невръчена, а втората - връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Регулярно съдебният изпълнител е изисквал от ТД на НАП - гр.Бургас справки за актуален работодател на ищцата - длъжник, но изпълнителни действия не са предприемани.

Посоченото изпълнително дело е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 14.05.2019 год., поради настъпила перемпция - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молба на взискателя от 15.05.2019 год., при същия съдебен изпълнител и въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано ново дело - № 678 / 2019 год., за което по същото е изпратено съобщение до длъжника, връчено му на 11.02.2020 год. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По него съдебният изпълнител на 10.12.2019 год. е насрочил опис на движими вещи, собствени на длъжника, находящи се в дома му, като на същата дата е изпратил запорно съобщение до „******“ АД за налагане на запор върху средствата, находящи се по банкова сметка, открита на името на длъжника.

С молба от 17.06.2021 год., от името на взискателя „Еос матрикс“ ЕООД, е поискано съдебният изпълнител да извърши справка за наличието на актуални трудови договори на длъжника, респ. за доходи на същия от пенсия и налагане на запор.

На 30.06.2021 год. съдебният изпълнител е наложил запор върху средствата на Д* П. по банковата й сметка, открита в „******“ - клон София, като по молба на взискателя от 08.10.2021 год. е повторил това изпълнително действие на 12.10.2021 год. и отново е извършил справки за трудови договори и активни банкови сметки, а на 02.11.2021 год, е изпратил запорни съобщения до работодателя на длъжника и до „*****“ АД, в която е имал новооткрита сметка.

Взискателят, със своя молба от 02.05.2023 год. отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши проучване на длъжника и при наличие на банкови сметки и/или трудови договори, да наложи запор върху средствата, съотв. върху трудовото й възнаграждение.

На 28.06.2023 год. съдебният изпълнител е уведомил Д. П., че налага 2 запори върху трудовото й възнаграждение и върху средствата й в банкова сметка, открита в „*****“АД, a на 07.07.2023 год. тя е депозирала молба по изпълнителното дело, че ще погасява задължението си на равни вноски от по 100 лв. месечно, на ръка, в кантората на съдебния изпълнител.

При така установените факти, искът се явява основателен.

Както се каза по горе, първото изпълнително дело е образувано на 04.02.2013 год. и тази дата е съществена за разрешаването на спора, тъй като е поставила началото на срока за перемпция. Следователно, на 04.02.2015 год. се е прекратило ex lege принудителното изпълнение, а с постановлението си от 14.05.2019 год. съдебният изпълнител само е констатирал това.

По време на висящия изпълнителен процес (изпълнително дело № 76/2013 на ЧСИ И. М.) и до прекратяването му по силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, давност не е текла, съобразно приложимото за настоящия случай ППВС № 3/80 год. (Р№ 170/2017-IV г.о. и ТР № 2/2015 год., ОСГТК). Следователно, от 05.02.2015 год., от която дата се счита за ex lege прекратено първото изпълнително дело, е започнала да тече нова давност, което от своя страна, при отчитане правилото чл.110 от ЗЗД, означава, че към 15.05.2019 год., когато е образувано второто изпълнително дело, вземането не е било погасено.

В периода от образуване на второто изпълнително дело № 678 / 2019 год. и до настоящия момент, освен че срокът за перемпция е прекъсван с нарочните искания на взискателя за образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, е прекъсвана и давността, т.е. от всяко прекъсване е започвала да тече нова давност, чийто срок, поради това, не е изтекъл към настоящия момент и което обуславя неоснователност на иска.

Впрочем, дори да се приеме, че и по това второ изпълнително дело е настъпила ex lege перемпция на 15.05.2021 год. (доколкото последващо действие е поискано от взискателя едва на 17.06.2021 год.), респ. предприетите по перемирано изпълнение действия да не са могли да прекъсват давността, т.к. цитираното от ответника Р-37-2021-IV, освен че е незадължително за настоящия състав, e меко казано изолирано, контра легем (арг. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК), а дори и в противоречие с възприетото от същия докладчик в ТР № 2/2015 год., ОСГТК, поради което застъпеното в него не може да бъде споделено, то с молбата си от 07.07.2023 год. Д. П. е признала дълга, с което давността отново е била прекъсната чл.116, б.А от ЗЗД.

Гореизложеното налага иска да се отхвърли като неоснователен, поради което, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. А. П. от гр.Б*****, ЕГН - **********, предявен против “Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр. С*****, представлявано от управителя Р*М* – Т*, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата не дължи на ответното дружество, на основание чл.439 от ГПК, следните суми: 1292.41 лв. – 3 главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта № ******, сключен с „***** (България)“ ЕАД на 14.12.2007 год. и законната лихва върху главницата, начиная от 02.11.2012 год. до окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 07.09.2010 год., както и 25.85 лв.

– деловодни разноски, като за тях в полза на ответника-цесионер е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 8955/2012 год. на БРС и е образувано изп. дело № 20197040400678 на ЧСИ И. М..

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4