Определение № 307 от 20.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Варна, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501736 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 32774/12.11.2025 г. от М. Х. А. чрез адв. Н.

Йотова с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските решение № 1106/30.10.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1736/2025г. по описа на ВОС, като бъдат увеличени присъдените на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в полза на въззиваемият М. Х. А. в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни М. С. И., И. П. И., К.

Т. Т. и К. И. Т. изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. И., И. П. И., К. Т. Т. и К. И. Т., чрез процесуалният им представител адв. Д. А. срещу Решение № 1940/29.05.2025г., постановено по гр. д. № 9308/2023г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по предявените от М. Х. А. субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК срещу въззивниците, че последните не са 1 собственици на новообразуван имот № 124.404 по плана на част от СО „а“, местност „Студена вода“ и местност „Перчемлията“ на община Аксаково, одобрен със заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област Варна, с площ 700 кв.м, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, с адрес на ул. СО „Черноморска панорама“, при съседи: имот № 124.418 – улица, имот № 124.403 – двор, имот № 124.626 – двор, имот № 124.405 – двор; отменен е констативен нотариален акт /КНА/ за собственост по давностно владение № 141, том ІІ, рег.№ 11376, дело № 210/2019 г., издаден от нотариус Роза Кожухарова, вписан в Службата по вписванията – Варна при Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 19992 от 05.08.2019 г., акт № 114, дело № 12025, том LV, на основание член 537, алинея 2 от ГПК; както и са осъдени М. С. И., К. Т. Т., К. И. Т. и И. П. И. да заплатят на М. Х. А. сумата от 2 170 лева, представляваща разноски по делото, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Съставът на ВОС се е произнесъл с решение № 1106/30.10.2025 г., с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт и е осъдил М. С. И., К. Т.

Т., К. И. Т. и И. П. И. да заплатят на М. Х. А. сумата от 500 лева, представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл.

78, ал. 3 от ГПК.

При присъждането на направените по делото разноски във въззивната инстанция в полза на въззиваемият, съдът е съобразил представения списък по чл. 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършването на разноските. В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е обсъдил и направеното от въззивниците възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е основателно, поради което размерът му е редуциран до установения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия е определено в съответствие с цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, и в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. Несъстоятелно е твърдението на въззиваемият, че възражението на въззивниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да обхваща сумата за заплатено адвокатско възнаграждение единствено над 800 лв. до претендираният размер от 1500 лв., тъй като те самите са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. За пълнота следва да се отбележи, че въззивниците са четири лица, представлявани от един процесуален представител, като претендираната сума за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 800 лв.

Искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32774/12.11.2025 г. от М. Х.

А., чрез адв. Н. Йотова, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1106/30.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1736/2025 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3