Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 14.01.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31104/2021
Вид
Решение № 280
Подписан
14.01.2022
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20211110131104 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.

Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, на Г.М. Н. срещу Д.М. М., с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: забрана ответникът да извършва насилие срещу молителката и други определени от съда подходящи мерки.

В молбата се твърди, че за това, че на 04.05.2021 г., около 11:45 ч. на спирката на градския транспорт в София, ж.к. „Левски“ В, ул. „Поп Груйо“, в близост до бл. 11, ответникът извлякъл насила молителката Г. Н. от таксиметров автомобил, след което я завел в своя автомобил – черно „Ауди“ и я заплашвал, с телесно увреждане, както и я стиснал силно за ръката, като не и давал да слезе от автомобила, докато не стигнали на бул.

„Мария Луиза“ в София, в близост до „Централните хали“, където молителката успяла да слезе. Твърди се, че ответникът е баща на детето на молителката.

Ответникът оспорва твърденията, твърди, че молителката се е качила в автомобила му доброволно и излага други твърдения във връзка с отношенията на страните.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не оспорват, че имат общо дете – малолетен син (съгласно признание на ответника на лист 40 от делото), като в хода на делото е установено, че страните са съпрузи, като съгласно Удостоверение за граждански брак от 26.01.2019 г. на Столичната община, район „Сердика“ (на 1 лист 36 от делото), са сключили брак на 26.01.2019 г.

На лист 4 от делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката описва, че с ответника имат общо дете, като на 05.05.2021 г. ответникът насила свалил молителката от такси на спирка на градския транспорт в София, на ул. „Поп Груьо“ в ж.к. „Левски“ В, като насилствено принудил молителката да се качи в автомобила му – червено „Ауди“, като я обиждал и заплашвал, докато обикалял из центъра на София. При опит на молителката да слезе, когато спрели на светофар на бул. „Мария Луиза“, тя успяла да се отскубне от ответника, който я стискал за лявата ръка. Тя започнала да бяга, а ответникът я преследвал с колата, като се качила на трамвай 22 от спирка „Централни хали“ и така избягала.

Съгласно представена на лист 27 от делото докладна записка на М.

Тодоров – инспектор при 05 РУ на СДВР, на 05.05.2021 г. молителката Г. МЛ.

МЛ. е подала сигнал до полицейските органи, че е била държана насила от ответника Д.М. М. в негов автомобил, като последният насила я качил в автомобила си от спирка на ул. „Поп Груйо“ и бул. „Владимир Вазов“ в София. Ответникът признава, че на 04.05.2021 г. от въпросната спирка взел съпругата си със свой лек автомобил „Ауди“ с рег. № СВ 4752 МВ, като страните имали спор, защото молителката желаела да се разведе с ответника, а той не искал това, защото искал да поеме грижите за детето им. Ответникът твърди, че докато шофирал по бул. „Дондуков“ в София, молителката направила опит да слезе от автомобила в движение и затова той я хванал и задържал за лявата ръка, като е възможно поради напрегнатата ситуация да я е стиснал и по-силно. След това продължил да се движи по бул. „Мария Луиза“, когато молителката слязла от автомобила и започнала да крещи за помощ. Молителката разказва пред полицията, че е била в таксиметров автомобил на път за среща с адвоката си, когато по обяд на 04.05.2021 г. се обадил ответникът и тя се съгласила да спре таксито и да го изчака. Тогава ответникът я принудил да се качи в автомобила му, като не давал да се качи обратно в таксито, от което слязла. Пред полицейските органи разпитаната в настоящото производство свидетелка Е. С. разказва, че станала свидетел на това как такси спряло на автобусната спирка на бул. „Владимир Вазов“ зад друг паркиран автомобил и от таксито излязла молителката, а от автомобила – непознат за нея мъж, и двамата си говорели, като мъжът я умолявал да се върне, а молителката му казвала, че няма да го направи, защото той не се е променил. Видяла как мъжът попречил на молителката да се качи обратно в таксито, като застанал на вратата. Били са снети и обяснения от майката на свидетелката С., която е посочила, че няма впечатления да се е провел разговор на висок глас между хората около колите. Сведения за отношенията между страните е дала и майката на молителката – Г. Н., разпитана и по делото.

На лист 5 – 6 от делото е представено Съдебномедицинско удостоверение № 243/05.05.2021 г. на д-р Богдан Мирчев от Клиниката по съдебна медицина и деонтология към МБАЛ „Александровска“ в София, при което е установено, че на гръбната повърхност на лявата китка на молителката има червеникаво-кафеникав хематом с размери 0,2 х 0,3 см, по 2 външната повърхност на китката и мековат неясен подкожен хематом с размери 2 х 2 см, а в средната трета на лявата предмишница по вътрешната повърхност има две ивичести кръвонасядания с кафеникаво-червеникав цвят на отстояние 2, 5 см едно от друго, с площ 2 х 0,5 см. По данни на молителката причина за кръвонасяданията е, че ответникът направил опит да я издърпа от лек автомобил.

В съдебното заседание на 01.07.2021 г. е разпитана свидетелката Е.

С. (на лист 40 от делото), която дава показания, че е съседка и съученичка на молителката, а около юни месец 2021 г., на 4-то число от месеца, който бил почивен ден, била в ж.к. „Левски“ Г, когато отивала към спирка на градския транспорт, когато видяла червен автомобил, който бил спрян за престой на няколко метра след спирката в крайната лента за движение до тротоара. След това зад автомобила спряло такси, от което излязла молителката. След това от червения автомобил слязъл мъж, който приличал на ответника, и започнали да си говорят. Мъжът искал от молителката да се върне при него, молителката му казала, че той не се е променил и няма да го направи. Молителката се опитала да се качи обратно в таксито, но мъжът застанал на вратата и препречил пътя. След това свидетелката се качила в автобуса, който идвал, и не видяла как продължила случката. мъжът се опитвал да хване молителката за ръката, но тя отдръпвала ръката си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като се подкрепят от твърденията и на двете страни, а и от установеното от полицейските органи, вкл. от признанията на ответника пред тях, като единствена неточност е по отношение на датата, за която се установява, че е през май 2021 г. от признанията на страните, медицинската документация и показанията на свидетелката Н.

В съдебното заседание на 01.07.2021 г. е разпитана и свидетелката Е. С. (на лист 40 – 41 от делото), която дава показания, че е майка на молителката, която е студентка във Варна, и свидетелката заедно с ответника полагат грижи за сина на страните. На 04.05.2021 г. свидетелката имала спор с молителката, тъй като последната заявила, че иска да се разведе с ответника, а свидетелката не одобрявала и я посъветвала да не го прави.

През това време ответникът се качвал с асансьора към дома на свидетелката, а молителката се облякла и бързо тръгнала надолу по стълбите. Свидетелката казала на ответника, че молителката е излязла, и той тръгнал след нея. После през прозореца свидетелката успяла да види как молителката взела такси от стоянка пред дома и тръгнала с него по бул. „Владимир Вазов“ към центъра на София. След това в дома на свидетелката дошъл ответникът, който заявил, че не успял да си запази семейството, а свидетелката позвънила на молителката по телефона. Последната звучала по телефона гневно и казала на свидетелката да предаде на ответника, че е подала жалба. Свидетелката отговорила, че страните следва да водят разговори сами и молителката не действа добре, като създава напрежение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки

3 заинтересоваността , като съгласно чл. 172 ГПК намира същите за логични и последователни и подкрепени от твърденията и на двете страни, поради което ги кредитира.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се опровергава от събраните по делото доказателства, тъй като на първо място съдържа необяснима непълнота – молителката не посочва, че ответникът е съпруг (факт, който по принцип има първостепенно значение при описване на връзките между лицата), а освен това съдържа и твърдение, което е оборено от показанията на свидетелката Е. С., както и от обясненията на молителката пред полицията – че не е била свалена от таксиметров автомобил насила, а сама е пожелала (след телефонен разговор) да отиде на място, където да слезе от таксито и да се види с ответника. Поради това наличните противоречия не позволяват да се кредитира представеното доказателство.

Ответникът признава пред полицейските органи, че е държал и стискал ръката на молителката, като това е ставало, докато автомобилът е бил в движение, и ответницата е настоявала да слезе.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие“ е акт на или емоционален натиск над лице в близка връзка с извършителя, посочена в чл. 3 ЗЗДН.

По делото се установява, че ответникът и молителката са съпрузи – връзка, посочена в чл. 3, т. 1 ЗЗДН, поради което молба за защита е възможно да се подаде. Молбата е подадена и в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН По делото се установява, че страните са имали емоционален разговор в колата на ответника, тъй като молителката е искала да се разведе с него.

Поведението на ответника е било такова, че той е отказал да пусне молителката, когато тя е искала, но това е продължило за няколко минути. С оглед емоционалния характер на ситуацията и като намира, че за да бъде една ситуация възприета като домашно насилие, тя следва да излиза от рамките на обичайното, съдът намира, че в случая ответникът е прекратил опитите си да въздейства върху молителката, преди същите да приемат интензивността, характерна за емоционалното насилие – наличие на заплаха, която кара жертвата да се чувства зависима. Обстоятелствата около стискането на ръката на молителката остават в голяма степен неясни, като е вероятно тя да е искала да слезе на място, където би се поставила в опасност. Наличието на сериозно емоционално напрежение у ответника, който е разбрал, че молителката е взела решение да се разведе с него, обяснява по-интензивната емоционална реакция и опита за задържане на ръката на молителката, поради което в случая не следва да се приеме, че е налице домашно насилие.

Тази емоционална реакция не би могло да бъде обяснена при повторни или системни действия от страна на ответника, но такива по делото не са установени – обратно, свидетелката Г. Н. дава показания, че 4 провокативно е било по-скоро поведението на молителката. Следващи случаи на подобни действия от ответника биха обаче осъществили елемента на заплаха, който би превърнал молителката в жертва на домашно насилие.

Относно разноските:

Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН при този изход на спора молителката дължи на държавна такса в размер на 25 лева за водене на делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г.М. Н., с ЕГН: 99012146251, с адрес:

София, ж.к. „Левски“ В, бл. 11, вх. А, ет. 6, ап. 15, за издаване на заповед за защита от извършено на 04.05.2021 г. от Д. М. МЛ., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „Надежда“ 1, бл. 109, вх. Г, ет. 2, ап. 68, изразяващо се в емоционално и физическо насилие.

УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита № 23/02.06.2021 г. по гр. дело № 31104/2021 г. на Софийския районен съд, 37. състав, СПИРА ДА СЕ ПРИЛАГА от датата на постановяване на настоящото решение.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г.М. Н. , с ЕГН:

99012146251, с адрес: София, ж.к. „Левски“ В, бл. 11, вх. А, ет. 6, ап. 15, да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 25 лева – държавна такса.