Решение № 357 от 09.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Перник, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720106663 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., против Ц.

С. Т. ЕГН ********** гр.*** с която се моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, сума в общ размер 8257.50 лв. формирана както следва :

1. Главница, в размер на 3000,00 лв.;

2. Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 1612,05 лв., за периода от 16.10.2019 г. до 16.10.2021 г.;

3. Законна лихва за забава върху главницата в размер на 3645,45 лв., за период от 16.10.2019 г. до 28.06.2024 г.;

4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д. № 4257/2024 г., по описа на Районен съд - Перник, Гражданското отделение, VI състав, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 346,31 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в 1 настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Молят съда да осъди ответника Ц. С. Т., ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 4257/2023г. по описа на Районен съд - Перник, Гражданско отделение, VI състав, и по настоящото производство на обща стойност от 596,31 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ответникът счита, че исковата молба е частично основателна.

Ответникът твърди, че на дата: 16.10.2019 год. е сключил договор за потребителски кредит №*** със "Стик-Кредит" АД по силата на който получила сумата от 3000 лева.

Смята, че горепосочените претенци на ищеца - "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК:*** са неоснователни поради следната причина:

Така посочените клаузи - в случая лихвеният процент е в размер на 36,00% както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 % според ответника - са нищожни като противоречат на добрите нрави съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД тъй като са несъразмерно високи.

Ответникът изрично сочи - исковата молба на ищеца да бъде потвърдена само в частта и с която се иска да се признае за установено, че ответникът дължи 3000 лева главница получена от ответника като главница по договора за потребителски кредит №*** сключен на дата: 16.10.2019 год. между нея и "Стик-Кредит" АД.

Моли за присъждане на направените разноски по делото

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

На 16.10.2019 година Ц. С. Т., **********, е сключила Договор за потребителски кредит № *** със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 3000,00 лв., срещу което се съгласил да върне 24 вноски в по 436,35 лв., в срок до 16.10.2021 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването па договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на 16.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения 2 между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Независимо, дали договорът е сключен по електронен път,или не, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът Ц. С. Т., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, 3 има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.

3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес , става и се приема за надлежно връчването - с настоящата искова молба.

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., 11 т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., 1 т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Ответникът Ц. С. Т., ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Съдът намира довода на ответната страна, че не се е задължила по процесния договор за неоснователен.

Съдът споделя доводите на ищцовото дружество, че в случая доколкото процесия договор е сключен по електронен път, то документите, съставени в електронна форма, винаги са в оригинал.

Когато бъдат представени на оптичен или магнитен носител, електронните договори имат силата на оригинал.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО.

Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

4

Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

По делото е представен Договор за цесия, ведно с приложение 1, които са подписани с КЕП от което е видно, че именно процесното вземане е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД.

АПС БЕТА БЪГЛАРИЯ ЕООД е надлежно оправомощено от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия, за което е представено пълномощно към Договора за цесия.

Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.

При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

При съобразяване константната практика (напр. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.

Разпечатката съдържа 60 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73494f03-1c9d-48db-9264-994afdbdd342