Решение № 274 от 08.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110202540 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по постъпила жалба, предявена от И. Л., против НП № 23-0819-005423/31.10.2024 г. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, както и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. В съда е постъпила молба от адв. Д. в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката. Оспорва фактическата обстановка и счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Адв. Д. приема, че процесното НП е неправилно, тъй като административнонаказващия орган не е обсъдил голяма част от фактите и обстоятелства от заснетото с техническо средство нарушение. Според него липсват изискуемите от законодателя в чл. 57, ал.1 от ЗАНН императивно изброени реквизити и така не се добива яснота относно мястото на извършване на нарушението, както и датата и часа. Излага се довод, че в акта за установяване на административното нарушение са допуснати сериозни процесуални пропуски при съставянето му във връзка със свидетелите. Посочва се още, че според процесуалния защитник органите 1 на реда не спазили разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 44 от ЗАНН, според които нарушителят следва да присъства при установяване на нарушението и съставянето на акта. В молбата се излага становище, че обжалваното наказателно постановление е съществено опорочено, като не е спазен срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, а разпореждането за спиране на производството от 19.04.2023г. е издадено при липса на материална компетентност. Релевират се доводи относно незаконосъобразността на акта във връзка с описаното място на извършване на нарушението и доказателствата, приложени към постановлението. Спрямо приложената санкционна норма адв. Д. счита, че процесното деяние е несъставомерно, а размерът на глобата не отговаря на цитираните разпоредби.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото НП е законосъобразно и правилно, а административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че размерът на наказанието е правилно определен. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случай че се претендира такова.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - свид. Б. Б. и свидетелят по акта – Р. Р., и двамата осъществяващи функциите като служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна с рег. № 71741/19.08.2025г. и № 81119/26.09.2025г., ведно с копие от извадка, 6бр. чертежи №02-091, №02-100, №02-101, №02-102, №02-104 и №02-105 със съдържание, съответно: Знаци и светофарни уредби и схема на хоризонтална маркировка.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11. 2022 г. , около 09:21 ч. в гр. Варна, на бул. „Васил Левски“ в посока към бул. „Княз Борис І“, в ж.к. Чайка, жалбоподателката Л. управлявала л.а. Нисан Кашкай с рег. №*****, собственост на ***** със скорост 105 км/ч. Скоростта била измерена и записана с АТТС - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1.

Впоследствие, въз основа на видеозаписа от видео-радарната система и снимковия материал, изготвен от извършения запис на процесното управление, е образувана преписка в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, разпределена на полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Варна – *** Б. Б..

След като се запознал със съдържащите се в преписката материали, мл. и. Б. призовал жалбоподателката И. Л., като последната в декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП на 13.01.2023г. посочила, че на 12.09.2022 г., в 20:39 часа е управлявала лично л.а. Нисан Кашкай с рег. № *****.

С оглед на съдържащите се в преписката материали мл. и. Б. съставил на жал. Л. с ЛНЧ ********** акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 372387/ 01.02.2023г. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 02.11.2022 г., в 2

09:21 часа, в гр. Варна по бул. „Княз Борис І“ срещу стадион „Варна“ управлява л.а.

Нисан Кашкай с рег. № *** собственост на **** клон Варна, със скорост от 105 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч , като скоростта е измерена, заснета и фиксирана с АТСС ARH CAM S1, № 11743c9, отбелязано като нарушение № 17364 от ЕЦОН.

При предявяването на акта на 10.09.2024г. жалбоподателката не е вписала обяснения или възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. Л., като е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1450 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца, за извършено нарушение в условията на повторност.

Съгласно приложените по административнонаказателната преписка доказателства актът за установяване на административното нарушение е съставен на 01.02.2023г., а съгласно докладна записка с рег. № 819р-12016/12.04.2023г. производството е спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН, поради невъзможност нарушителят да бъде открит, видно от приложените по преписката докладни записки. Същото е възобновено с връчването на акта за установяване на административното нарушение на жалбоподателката Л. на 10.09.2024г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване, приета от съда за разглеждане и по същество е основателна.

Наказателното постановление № 23-0819-005423/31.10.2024г. е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а актът е съставен от надлежно длъжностно лице.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,

В случая НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал.

3 ЗАНН административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В съставения на 01.02.2023 г. АУАН е посочено, че на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН производството се спира на 19 април, като отразената година на спиране не е четлива.

В ЗАНН е предвиден специален ред за предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител и когато нарушителят не е бил намерен на адрес – чл. 43, ал.

4 ЗАНН, които както правилно е приел ВРС, не са приложени в случая.

В чл. 43, ал. 4 ЗАНН е уредено връчването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай, а чл. 43, ал. 6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след щателно издирване не е намерен. Правилата 3 на тези разпоредби не са приложени. Представените с преписката доказателства, както е приел и ВРС, не обосновават законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството са докладни записки, в които е отразено, че не е намерен търсения адресат. Не са налице данни да е събирана информация за постоянния и настоящ адрес на жалб. Л., за промяна на адреса на същата, нито да са полагани каквито и да е други усилия за нейното издирване.

С оглед на изложеното и доколкото не са били налице предпоставките на чл. 43, ал. 6 ЗАНН за спиране на производството, НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, поради което НП следва да бъде отменено на процесуално основание.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи доводи, че съгласно трайната съдебна практика, подписването на акта само от един свидетел не съставлява съществено административно нарушение, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. З ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели за съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно съдебната практика нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743C9 и което е преминало метрологична проверка на 21.04.2022г., видно от протокол №36-СГ-ИСИС/21.04.2022г.

Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива, не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено 4 копие на протокол №819р-32014/03.11.2022г., представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай автоматизирано техническо средство е функционирало при автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 08:00ч. до 10:00 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение.