Решение № 762 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110127829 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „фирма“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 02.05.2023 г. е сключил с ответното дружество „фирма“ ЕООД договор за потребителски кредит № *******. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лева, която следвало да върне заедно с лихва в размер на 11,75 лева. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,74 %. В чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в полза на ответното дружество.

Сочи, че без да е упоменато в основания договор, му е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 108,28 лева. Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не са посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита, каквото всъщност се явява. Твърди още, че договорът не е надлежно подписан, поради което липсва съгласие за сключването му, както и че не е представян на ищеца, не отговаря на изискуемата в ЗПК форма. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото противоречи на закона, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР, като посоченият размер на разходите не отговаря на действително приложимия между страните. Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил предвидения в закона максимален праг, а в противен случай би се допуснало заобикаляне на закона. Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора представлява нелоялна търговска практика. Сочи, че към датата на предявяване на иска бил заплатил всичките си задължения по договора за потребителски кредит. Поради тези съображения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда да уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, при условията на евентуалност – 1 иска прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, както и осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 5 лева – частичен иск от иск в общ размер от 120 лева- недължимо платени суми по договора за кредит. Претендира съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 19.11.2025 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в размер на 120 лева, който размер вече представлява пълния размер на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е за разглеждане установителен иск с искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № *******, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, т. 9 ЗЗП е да докаже сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******/02.05.2023 г. с посоченото в исковата съдържание, включително и клаузата на чл. 5, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „Multitude Bank“, както и че същият е нищожен на сочените основания, респ. че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на сочените основания.

Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 02.05.2023 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на посочената дата между "фирма" ЕООД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на ищеца сума в размер на 500 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: срок за връщане 21 дни, при фиксиран лихвен процент (ГЛП) – 2,35 % (не е посочено на каква база се изчислява лихвеният процент), годишен процент на разходите (ГПР) – 49,74% и общ размер на всички плащания – 511,75 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Multitude Bank" в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от 2 кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между "Multitude Bank p. l. c." и В. С. С. се установява, че страните са се споразумели "Фератум Банк p. l. c." да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 108,25 лева, платима по банков път на месечни вноски.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора от разстояние по електронен път.

Сключеният между ищеца и "фирма" ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,74 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от "Multitude Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че 3 такъв договор ще бъде сключен. Отделно от изложеното, от извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "фирма" ЕООД е "Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование "Мултитюд Банк" (преди Фератум Банк).

Посоченото опровергава твърдението на ответника, че дължимото възнаграждение в полза на гаранта не е част от общите разходи по кредита, които са били известни на кредитодателя. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

По делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на годишния процент на разходите по кредита, изчислен съгласно разпоредбите на приложение №1 към ЗПК, с включено възнаграждение по договор за гаранция, е в размер на 287,68%.

При това положение се установява, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7347283c-4edf-432e-b02a-afbb18718c47