Решение № 689 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000500326 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 98 от 26.07.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД , както и на основание чл.

429, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ е осъдил „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на В.

К. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител К. В. Т., сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, п р е д с т а в л я в а щ а застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 10.10.2021 г., причинено от А.

К. Т., в качеството и на водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, за който е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 16.11.2021 г., ведно с лихва за забава върху сумата от 03.03.2022 г. до окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил иска над уважения размер от 60 000 лева до претендирания от 100 000 лева, като неоснователен.

С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

1

36, ал. 2 от ЗА, съдът е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на адв. И. Я. сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща следващо се адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК д а заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса за разглеждане на иска в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева , както и сумата от 1 435, 80 лева (хиляда четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски в производството за експертизи.

Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил В. К. Т., ЕГН ********** , действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител К. В. Т., да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Позитано“ № 5, сумата от 464 (четиристотин шестдесет и четири) лева , представляваща сторени разноски за първоинстанционното производство.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата В. К. Т., действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител К. В. Т., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която Окръжен съд – Благоевград е отхвърлил главната искова претенция за разликата над 60 000 лева до пълно претендирания размер от 100 000 лева.

Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон. По същество се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на справедливост не отразявал действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от ищцата вреди. В тази връзка, акцент се поставя върху съдебна практика на апелативни съдилища по сходни случаи и определените там парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, както и върху твърдението, че първоинстанционният съд не бил взел предвид възрастта на пострадалата, а също и не били правилно отчетени нормативно посочените нива на застрахователно покритие на неимуществените вреди, съгласно действащия към датата на настъпване на процесното ПТП нов КЗ. Претендират се разноски.

По делото в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от страна на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение в уважителната част, при наведени възражения за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. По същество, ответникът излага, че по делото не било установено в степен на категоричност виновното поведение, респективно нарушаване правилата за движение по пътищата, от страна на водача на процесния л. а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ********, както и механизмът на случване на 2 инцидента от 10.10.2021 г. В условия на евентуалност на горното възражение, ответникът релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото срокът за възстановяване на ищцата бил в рамките на 4 месеца, с по-изразен интензитет през първите седмици след проведеното лечение, освен това не е имало опасност за живота на пострадалата, както и нямало трайни последствия за здравето и. В тази връзка, се твърди, че по делото е установено съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалата, тъй като по време на инцидента не била с поставен предпазен колан. Не на последно място, релевирано е възражение и срещу основателността на претендираната от ищцата лихва за забава. Претендират се разноски.

В. К. Т. , действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител К. В. Т. оспорва така депозираната въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор.

В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и Частна жалба с вх. № 14020/07.11.2023 г., подадена от адв. И. Я. срещу Определение № 505/17.10.2023 г. по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 5 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Сочи се, Окръжен съд – Благоевград неправилно бил приел, че делото не се характеризирало с фактическа и правна сложност, а освен това и нямал право да намали адвокатското възнаграждение под предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. Настоява се за отмяна на определението и уважаване на молбата за изменение на решението, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. И. Я., в качеството му на процесуален представител на ищцата, още 1 950 лева, извън вече присъдените 3 500 лева. Претендират се разноски по частната жалба.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по частната жалба – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД , която в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 3

331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Окръжен съд – Благоевград правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че ищцата В. К. Т. е спазила процедурата по чл. 380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество, а също и безспорно между страните обстоятелство е, че към 10.10.2021 г., за управлявания от св. А. Т. лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

В тази връзка, единствените спорни въпроси по делото се концентрират около установяването механизма на процесния инцидент от 10.10.2021 г., както и установяване на размера на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314-р18354/11.10.2021 г. , съставен от дежурен полицай при РУ на МВР – гр. Петрич, както и Протокол за оглед на местопроизшествие от 10.10.2022 г. , ведно със снимковия материал към него.

Освен това, по делото е допусната и разпитана в открито съдебно 4 заседание пред първоинстанционния съд на 16.11.2022 г. св. А. Т., водач на процесния катастрофирал лек автомобил, в релевантната част от които показания се установява, че на 10.10.2021 г., докато управлявала лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, в която се возили ищцата (на задните седалки) и друго дете (на предна пътникова седалка), в посока на движение от с. Първомай към гр. Петрич, времето било дъждовно, а в един момент колата попаднала на аквапланинг и се подхлъзнала. Свидетелката се паникьосала и моментално завъртяла волана наляво, при което лекият автомобил се блъснал в бордюра, обърнал се по таван и излязъл извън платното за движение. По нейн спомен, свидетелката успяла да излезе през прозореца на нейната врата, а ищцата измъкнали през багажника. След инцидента лекият автомобил бил цялостно деформиран, въздушните възглавници се били отворили, но липсва спомен кои точно.

Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на св. А. Т. в тази релевантна част за установяване на механизма на ПТП от 10.10.2021 г., тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.

Въз основа на горните писмени и гласни доказателства, по делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според заключението по която причините за процесния инцидент са от субективен характер, а именно движение с несъобразена с пътните условия скорост от 77 км/ч на лекия автомобил. В случая се получило т. нар. явление „аквапланинг“, изразяващо се в това, че при мокро покритие (пороен дъжд) с увеличаване дебелината на течния слой, коефициентът на сцепление между гумите на автомобила и пътното платно рязко намалява, поради създаване на воден клин и възникване на подемна сила. Експертът пояснява, че при определени стойности на скоростта на автомобила и лошо отвеждане на водата, при малка дълбочина на протектора на гумата, подемната сила е достатъчна да подържа пълно отделяне на гумата от пътната настилка, като между тях има слой вода. Счита също, че реакцията на водачката, която е навила волана наляво към насрещната лента за движение била неправилна, защото е довела до удара в бордюра.