Определение № 1015 от 22.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. Стара Загора, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500600 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ СД-02.09-3571/19.09.2024г. от „Й.Б.” ЕАД, гр.С. против част от Разпореждане № 994/02.09.2024г. по ч.гр.д.№ 473/2024г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата общо 588, 70 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в РС /03.06.2024г./ до окончателното изплащане на вземането. Ч.жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба, като основното е, че това са суми в рамките на законоустановените 3- месечни задължения и не ги надхвърлят.

Претендира се отмяната му и постановяването на нов съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане от заповедния съд.

След преценка на оплакванията в ч.жалба, като взе предвид писмените доказателства по дело на РС, приложимите материалноправни и процесуални правила, и константната съдебна практика на ОС- Ст.Загора по идентични казуси, въззивният ОС- Ст.Загора намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 473/2024г. по описа на РС- гр. Гълъбово, обл.Старозагорска е било образувано по заявление на „Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу пълнолетната българска гражданка Т. Н. Т. от гр.Г., *** за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 3 166, 18 лв., със законните последици от това. Заявителят /ч.жалбоподател/ е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на 1 длъжницата, произтичащи от 5 бр. отделни договора за мобилни услуги и 6 бр. договора за лизинг, като за неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Длъжницата не е изпълнила задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което тя дължи на доставчика/заявител/ парична неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на всяка неустойка не може да надвишава 3- кратния размер на всяка една от стандартните месечни абонаментни такси. Съответно при предоставено устройство за ползване на услуги, потребителката дължи под формата на парична неустойка разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена на съответното мобилно устройство.

В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договорите длъжницата Т. Н. Т. дължи парична неустойки в размер на общо 588, 70 лв., представляваща сбора от отделните парични неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 182, 16 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.02.2022г., представляваща стойността на 3- месечни абонаментни такси;

283, 93 лв. за парична неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.11.2021г., представляваща стойността на 3- месечни абонаментни такси и 122, 61 лв. за парична неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.01.2022г., представляваща стойността на 3- месечни абонаментни такси.

С обжалваната част от Разпореждането РС е приел, че тези неустойки са уговорени, като неустойки за вреди при предсрочно прекратяване на договорите и са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и с оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези претендирани вземания.

При така установените факти, въззивният съд прави следните правни изводи:

Частната жалба е редовна от външна страна, тъй като отговаря на формалните законови изисквания на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидената по закон писмена форма, в предвидения по закон срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол постановен първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло основателна и доказана, тъй като съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е 2 проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

В случая уговорените с процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг парични неустойки за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги са компенсаторни по своя характер и съгласно уреждащите ги клаузи вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение. При сключване на договора се предвижда при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение, в това число при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него, от страна на потребителя последният да дължи неустойка в размер на всички най- високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три поредни календарни месеца, както е и по процесния казус.

В случая са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора за мобилни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. Каквато съответства на оставащия срок на договора, като подробно, точно и ясно в Заявлението е конкретизира неизпълнението на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

В този случай по силата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД кредиторът /заявител - ч.жалбоподател/ има право на единствено на парично обезщетение за вредите от неизпълнението, понеже отговорността на неизправната страна/длъжницата/ е за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.

3

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в размер на всички най- високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца /какъвто е процесния случай/ не излиза извън присъщите на неустойката функции и е не се явява изначално нищожна поради соченото противоречие с добрите нрави. Така кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор не би получил имуществена облага от потребителя в поголям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален. В този смисъл обстоятелството, че размерът на претендираната парична неустойка е ограничен до 3- кратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя извода, че в случая не е налице соченото от РС необосновано достигане до неоснователно обогатяване на мобилния оператор в нарушение принципа на справедливостта.

Доказано паричната неустойка се дължи на самостоятелно основание при нарушение на задълженията на потребителя, без да е необходимо договора да бъде предсрочно прекратен. Съгласно договорната клауза правото на неустойка от претендирания от заявителя вид, възниква при нарушение на задълженията на потребителя за всяка СИМ- карта, по отношение на която е налице прекратяване, като правото на неустойка се предпоставя от развалянето на договора за мобилни услуги.

Ето защо следва да се приеме, че не е налице неравноправна клауза за потребителката по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, понеже тя е съобразена с вида на неизпълнение на задължението на потребителката, не й пречи да прецени икономическите последици от сключването на договора и не задължава потребителката при неизпълнение на нейните задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при развалянето му.

С оглед гореизложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в ч.жалбата на заявителя за постановяване на първоинстанционното Разпореждане в противоречие с материалния и процесуалния закон, за основателни и доказани. Предвид което ч.жалба следва да се уважи, като се отмени в атакуваната му част отказа в Разпореждането на РС, и делото се върне обратно на заповедния съд с даване на указания за евентуално издаване на Заповед в тази част, ако отговоря на другите формални законови изисквания, със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо поради гореизложените мотиви и на осн. чл.278, ал.4 във вр. с чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ в атакуваната му отхвърлителна част Разпореждане № 994/02.09.2024г. по ч.гр.д.№ 473/2024г. по описа на РС- гр.Гълъбово, 4 обл.Старозагорска.

ВРЪЩА делата обратно на РС- гр. Гълъбово, обл.Старозагорска за издаване на Заповед за изпълнение по Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от „Й.Б.“ ЕАД, гр.С. по отношение на вземането за сумата общо 588, 70 лв., освен ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са законовата пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5