Решение № 6 от 24.02.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№6 гр. , 24.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д. И. П. като разгледа докладваното от Д. И. П. Административно наказателно дело № 20201860200161 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. В. К. от гр.П. срещу Наказателно постановление /НП/ № ****************** г., издадено от директора на Дирекция РД „ИА“ – гр.София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр и чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени четири административно наказания, а именно: глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ; глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като първоначално дело е образувано пред Софийски районен съд, но производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-П..

С жалбата, подадена чрез упълномощения адв.С.С. от САК, жалбоподателят К. заявява, че не е доволен от издаденото срещу него НП № ****************** г. на директора на Дирекция РД „ИА“ – гр.София, като го счита за незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени. Сочи, че при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не му е съставен и връчен АУАН. Твърди, че в НП никъде не е посочено, че нарушителят е водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници или превоз за собствена сметка на пътници и товари. На следващо място, имало несъответствие между изложените в АУАН и НП фактически констатации и обстоятелствата на твърдяното нарушение с посочените цифрово квалификации на нарушението. Това нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Недоказано било, че водачът е имал качествата на лице, извършващо услуги по пар.1, т.1, т.3, т.4, т.26 ДР на 1

ЗАвПр, налагащо наличието на валидно разрешително.

Сочи се, че административнонаказващият орган борави със съкращения на нормативни актове без нито веднъж да цитира пълните им заглавия, като се визира цитираната Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, която касае „таксиметров превоз на пътници“ и Закона за автомобилните превози- ЗАвПр. Сочи се още, че не следва пълната липса на удостоверение за психологическа годност и разрешително за извършване на таксиметров превоз, каквато е визирана в цитираните разпоредби, да се приравнява на наличие на тези документи, но с изтекла валидност, какъвто е настоящият случай. Счита, че ако наказание се налага, то същото е следвало да бъде по чл.105, ал.1 ЗАвПр. В жалбата се сочи още, че ако съдът счете, че нарушение е било извършено, то следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 ЗАНН, тъй като автомобилът на жалбоподателя е имал поставена табела „не работи“.

В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Г. В. К. се явява лично и се представлява от упълномощения адв.С.С.. Адв. С. поддържа жалбата, но заявява, че жалят наказателното постановление по т.1 и т.2, а по отношение на т.3 и т.4 не обжалват.

Счита, че е нарушен както процесуалният закон, така и материалният такъв при изготвяне на НП. Адв.С. сочи, че от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта се установило, че не отговаря на действителността написаното в АУАН, че нарушителят е отказал да му бъде връчен актът, защото всъщност актът не е бил изготвен когато К. си е тръгнал. Това не давало право на актосъставителя да оформи АУАН при отказ, а следвало да бъде спазена процедурата, като след изготвяне на акта, той бъде изпратен на лицето. Това се сочи, че е съществено процесуално нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. На следващо място, адв.С. счита, че е нарушен материалният закон, тъй като санкцията, която се налага за извършен обществен превоз на пътници е тази, която се налага за автобусните превози и затова е толкова голяма, а за нарушения при таксиметровата дейност нарушението е по друг текст.

Според адв.С. не са събрани доказателства, че фактическата обстановка, записана в НП – че е бил включен монтираният в автомобила електронен таксиметров апарат и че жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност. Признава, че в действителност не е била премахната табелката „такси“ на автомобила, но счита, че това обстоятелство е маловажно. Иска се от съда, по изложените съображения, да отмени НП в оспорените части.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна- Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ и РП-П. не изпращат представители в съдебното заседание и не ангажират становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2020г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София /РД „АА“- София/ извършвали проверки на територията на гр.П.. Около 07.30 часа служителите А.Г. и К.К. видели таксиметров автомобил марка „****“ ***, с рег.

№********* да престоява до блок №19, в близост до Автогарата в гр.П., на което място 2 нямало таксиметрова стоянка. Спрели до него и поискали от водача документите, необходими за извършване на таксиметров превоз. Водачът им предоставил само лична карта и шофьорска книжка, но не им предоставил разрешение за извършване на таксиметров превоз от общината, нито удостоверение за психологическа годност. Установили, че автомобилът е обозначен с надпис „Не работи“ на предното стъкло, но табелата „Такси“ не била премахната. Служителите предприели действия по съставяне на АУАН срещу водача Г. В. К. поради факта, че не представя нужните за осъществяване на таксиметров превоз документи, но още докато започвали да пишат акта, К. заявил, че има спешна работа и се налага да си тръгне, което и направил, като дори личната карта и шофьорската му книжка останали у проверяващите. Актосъставителят А.Г. дописал акта в отсъствие на нарушителя, след това го оформил при „отказ“ за получаване, като за свидетел се подписал колегата му К.К.. Впоследствие не бил правен опит съставеният АУАН №****************г. да бъде връчван на нарушителя, а на основание на него било издадено обжалваното НП №********** от Директора на РД „АА“- София.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А. Г. Г. и К. П. К., като впоследствие е разпитан още един свидетел – В. П. К., както и от събраните писмени доказателства – АУАН бл.

№****************г.; писмо рег. №1102-288/14.10.2020г. на община П.; отчет фискална памет на фискално устройство. Като доказателства са приобщени и длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ в РД „АА“- София; заповед №РД-0830/24.02.2020г. за определяне на длъжностни лица, които да издават наказателни постановления; заповед №589/31.01.2020г. за преназначаване на Ч. А. К. на длъжност „Директор на дирекция“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София.

Видно от АУАН серия А-2012 бл. №****************г. същият е съставен против Г.

В. К. за това, че на 13.02.2020г., около 07.30 часа в гр.П., на ул. „В.Л.“, до бл.19, с посока на движението ул. „**************“, като водач на лек таксиметров автомобил, марка „**** ***“, с рег. №*********, собственост на Г. В. К., с поставен открит знак „Такси“ и включен монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/ на свободен режим и обозначен с табела „Не работи“, като извършва следните нарушения: 1.

Водачът управлява таксиметров автомобил без разрешение за извършване на таксиметров превоз, издадено от община П.; 2. Водачът е без удостоверение за психологическа годност;

3. Водачът на МПС не носи свидетелство за регистрация на ППС; 4. Водачът не представя Контролен талон към СУ на МПС. Като нарушени разпоредби в АУАН са посочен: чл.31, ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата. Под констатациите са положили подписи актосъставителят и свидетелят по акта. В графата, в която следва да се отбележи, че нарушителят се е запознал с акта и може да направи възражения, актосъставителят е записал следния текст: „отказва, напусна мястото на проверката“. В пространството за подпис на „нарушител“ е записано „отказва“. В разписката за получаване на АУАН също е записано „отказва“ и за отказа е вписано име на свидетел- С.Д.И..

3

Актосъставителят А.Г. и свидетелят по АУАН- К.К. поддържат констатациите по АУАН.

Свидетелят Г. разказва пред съда, че на въпросния ден, между блоковете, до Автогарата в гр.П. спрели, за да проверят таксиметров автомобил, чийто водач отказал да предостави нужните документи- дал им само лична карта и шофьорска книжка, но след поискване на разрешителното и „психото“, той отказал да ги даде. Водачът просто не представил удостоверение за извършване на таксиметрова дейност и удостоверение за психологическа годност, поради което проверяващите заключили, че водачът няма такива.

Свидетелят Г. казва, че впоследствие колегите им установяват дали лицензът на водача е изтекъл или изобщо не го е имало. Според свидетеля Г. в момента на проверката водачът не осъществявал превоз, а стоял на стоянка. На мястото нямало знак за „стоянка“, но всички водачи на таксиметрови автомобили спирали на това място и мястото го знаели от практиката си на проверяващи. В конкретния момент на проверката обаче свидетелят Г. заявява, че на мястото нямало други таксиметрови водачи. Г. не си спомня дали броячът на таксито е функционирал, но нямало качен пътник.

Свидетелят К. също твърди, че лицето, което са проверили, било спряло на импровизирана стоянка. Според него имало една жена, която била тръгнала да се качва в таксито. Твърди, че поискали на водача необходимите документи за таксиметров превозудостоверение за водач, психологическа годност и разрешение от общината. Той не ги представил, но допълнителна проверка дали не притежава такива, не била правена.

Достатъчно било за съставяне на АУАН, че водачът не ги представя.

И двамата служители на Автомобилна администрация заявяват, че са обяснили на К. за какво ще му съставят акт, но не са връчили екземпляр от АУАН на нарушителя, защото той им казал, че си има работа и си тръгнал от мястото на проверката. Тръгнал си веднага щом започнали да пишат акта и тъй като водачът не бил там да го подпише, Г. го оформил при „отказ“ за подписване и връчване.

Разпитан е по искане на жалбоподателя още един свидетел- негов племенник – В. П.

К.. Този свидетел твърди, че към февруари 2020г. живеел във един висок блок до Автогарата в гр.П.. Спомня си, че един ден през февруари, се обадил по телефона на Г.К. рано сутринтакъм 07.30 часа, за да дойде и да му подаде ток на колата, тъй като акумулаторът му бил слаб, а знаел, че по това време Г.К. кара снаха си на работа. Твърди, че се обадил на Г. и му казал да го изчака на Автогарата. Отивайки натам пеша, видял, че Г. го чака до едни контейнери, но при него имало „даяджии“ и затова си продължил напред. Малко след като подминал видял, че и Г. си тръгва от мястото на проверката. Сочи, че Г. е бил с колата си, на която имало поставена табелка „Такси“, но той не я ползвал за такси, а за лични нужди. За самата проверка свидетелят не знае нищо, тъй като единственото, което Г. му споделил, било, че са му правили проверка.

РС-П. е изискал от Община П. информация дали е издавала разрешение за таксиметров 4 превоз на територията на общината по смисъла на чл.24, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници за лек автомобил „**** ***“, с рег.

№*********, собственост на Г. В. К. и ако такова е издавано с каква валидност е то и било ли е валидно към 13.02.2020г. В отговор от община П. са заявили, че няма издадено разрешение за превоз на пътници от общината за цялата 2020г.

Жалбоподателят представи в съдебно заседание отчет от фискално устройство от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. за ЕТ „Аркания- Г.К.“, който отчет е нулев.