Решение № 3609 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3609 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110218031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Застрахователно акционерно дружество „*****“ АД, ЕИК **********, срещу Наказателно постановление № Р-10-232/17.11.2025г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено в условията на повторност, на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Основното възражение е, че след налагането на запор върху вземането за застрахователно обезщетение дружеството вече не действало единствено в качеството си на застраховател, а и като трето задължено лице по изпълнителното производство, поради което относно плащането следвало да се съобразяват правилата на ГПК и указанията на частния съдебен изпълнител. Твърди се, че административнонаказващият орган не е изискал материалите по изпълнителните дела и по този начин не е изяснил напълно фактическата обстановка. Поддържа се, че докато запорът е бил наложен, произнасянето и плащането не можели да бъдат преценявани единствено през призмата на чл. 108, ал. 1 КЗ. Прави се и възражение срещу размера на имуществената санкция, като се сочи, че той не съответства на принципа на пропорционалност и че санкцията следва да бъде редуцирана.

В проведените съдебни заседания дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не 1 изпраща представител. Въззиваемата страна се представлява от юрк. Любенова, която оспорва жалбата, поддържа законосъобразността на наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 11.11.2024 г. пред ЗАД „*****“ АД била предявена претенция № 10124030105936 за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306X0909777. Претенцията била във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което бил увреден лек автомобил „***“ с рег. № **********.

На 12.11.2024 г. и на 18.11.2024 г. били извършени огледи на автомобила, при които били констатирани уврежданията по него. С писмо от 12.12.2024 г. застрахователят уведомил застрахованото лице, че обезщетението е определено като „тотална щета“ в размер на 5 691 лева и изискал доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила.

На 20.12.2024 г. пред застрахователя били представени данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, както и пълномощно, с което М. М. упълномощила друго лице да получи сумата. Застрахователят приел, че представеното пълномощно не отговаря на изискванията на чл. 338, ал. 1 КЗ, тъй като не съдържа изрично овластяване за получаване на застрахователно плащане, поради което към този момент не приел, че са представени надлежни данни за банкова сметка на ползвателя.

На 18.02.2025 г. в ЗАД „*****“ АД постъпили запорни съобщения по две изпълнителни дела, образувани при ЧСИ С. Я., с които бил наложен запор върху вземането на застрахованото лице за застрахователно обезщетение. В запорните съобщения била посочена банкова сметка, по която застрахователят следвало да преведе определеното застрахователно обезщетение в качеството си на трето задължено лице.

На 04.03.2025 г. застрахованото лице представило доказателства за прекратяване регистрацията на увредения автомобил. След тази дата ЗАД „*****“ АД не е изисквало от застрахованото лице други доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106 КЗ.

С оглед представянето на последното относимо доказателство на 04.03.2025 г. за застрахователя възникнало задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни, като определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането. Срокът изтекъл на 25.03.2025 г. включително.

2

До тази дата застрахователят не се произнесъл по претенцията по някой от предвидените в чл. 108, ал. 1 КЗ начини. С писма от 25.02.2025 г. дружеството уведомило ЧСИ, че признава вземането, но го счита за неизискуемо поради липса на доказателства за прекратена регистрация на автомобила. След като на 04.03.2025 г. доказателството за прекратена регистрация било представено, причината, посочена в тези писма, отпаднала.

По-късно ЧСИ потвърдил, че запорът върху вземането остава наложен и че при настъпване на изискуемостта сумата следва да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител. На 25.03.2025 г. ЧСИ бил уведомен, че вземането вече е станало изискуемо, а впоследствие била поискана и банкова сметка за нареждане на сумата. С писмо от 24.04.2025 г. застрахователят отправил напомняне за посочване на сметка. След последващ обмен на кореспонденция между дружеството и ЧСИ обезщетението в размер на 5 691 лева било преведено по банковата сметка на ЧСИ на 26.06.2025 г.

На 04.06.2025 г. в КФН постъпила жалба от М. Г. М. с оплакване за забавено произнасяне по претенцията. В рамките на извършената проверка от КФН били изискани от ЗАД „*****“ АД писмени обяснения и цялата документация по ликвидационната преписка. След анализ на предоставените материали главният експерт М. В. С. приела, че всички необходими доказателства по чл. 106 КЗ са били налице най-късно на 04.03.2025 г., че срокът за произнасяне е изтекъл на 25.03.2025 г. и че застрахователят не е изпълнил задължението си в този срок.

На 22.07.2025 г. свидетелката С. съставила АУАН № Р-06-182/22.07.2025 г. срещу ЗАД „*****“ АД за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, прието за извършено на 26.03.2025 г. в гр.

София. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството.

Въз основа на АУАН и материалите по административнонаказателната преписка заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал Наказателно постановление № Р-10-232/17.11.2025 г. Прието било, че нарушението е извършено в условията на повторност, тъй като в едногодишния срок преди процесното нарушение е влязло в сила Наказателно постановление № Р-10-84/26.04.2024 г., влязло в законна сила на 23.05.2024 г., с което на ЗАД „*****“ АД е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение. С оглед повторността и продължителността на забавата от около три месеца административнонаказващият орган определил имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката М. В. С., АУАН № Р-06-182/22.07.2025 г., Наказателно постановление № Р-10232/17.11.2025 г., жалбата до КФН, писмата на КФН до дружеството и отговорите на ЗАД „*****“ АД, документите по претенция № 10124030105936, уведомленията и кореспонденцията между застрахователя и ЧСИ С. Я., доказателствата за прекратяване регистрацията на автомобила, платежните документи за извършеното на 26.06.2025 г. плащане, Наказателно постановление № Р-10-84/26.04.2024 г. и доказателствата за влизането му в сила, заповедта за оправомощаване на актосъставителя, както и всички останали 3 писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелката С. като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства. Тя подробно обяснява начина, по който е извършена проверката, датата на предявяване на претенцията, датата на представяне на последното доказателство и момента на фактическото плащане. Макар да не си спомня всички подробности относно броя на изпращаните писма и конкретната марка и модел на автомобила, тези обстоятелства не разколебават показанията й по съществените факти. След предявяване на АУАН свидетелката разпознава акта като съставен от нея, потвърждава съдържанието му и подписа си.

Особено съществено е, че показанията на С. намират непосредствена опора в документацията по щетата. От нея се установява, че на 04.03.2025 г. са представени изисканите доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила и след тази дата дружеството не е изисквало други доказателства, относими към основанието и размера на претенцията. Следователно датата 04.03.2025 г. правилно е възприета като начална за течението на срока по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че КФН е следвало да изиска и анализира целите изпълнителни дела.

За предмета на настоящото административнонаказателно производство е релевантно дали към 04.03.2025 г. са били налични всички доказателства по чл. 106 КЗ и дали в последвалите 15 работни дни застрахователят се е произнесъл по предявената претенция. Обстоятелствата по движението на изпълнителните дела могат да имат значение за адресата и техническия начин на плащането, но не променят нито основанието и размера на застрахователното задължение, нито законовия срок за произнасяне.

Съдът не възприема тезата, че с налагането на запора задължението по чл. 108, ал. 1 КЗ престава да бъде приложимо и се замества изцяло от правилата на ГПК. Запорът не погасява застрахователното правоотношение и не заличава качеството на дружеството като застраховател. Той единствено ограничава възможността плащането да бъде извършено на първоначалния кредитор и насочва изпълнението към съдебния изпълнител в рамките на обезпеченото вземане. Самото дружество е признало дължимостта на обезщетението, а след представяне на доказателствата за прекратяване на регистрацията е било налице както определен размер на обезщетението, така и наложен запор, за който застрахователят е бил надлежно уведомен.

Дори да се приеме, че към конкретен момент е съществувала техническа неяснота относно банковата сметка, по която следва да се нареди сумата, това не освобождава застрахователя от задължението да приключи процедурата по претенцията в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Законът поставя акцент върху своевременното произнасяне по претенцията, а не допуска неопределено отлагане на това произнасяне поради отношения между кредитора, съдебния изпълнител и третото задължено лице. В конкретния случай още на 18.02.2025 г. застрахователят е бил уведомен за наложения запор и е разполагал с указания за насочване 4 на плащането, а след 04.03.2025 г. не е изисквал други доказателства по чл. 106 КЗ.

При така установеното от фактическа страна съдът установи от правна страна следното:

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице на КФН, а наказателното постановление е издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, в рамките на предоставената му от закона компетентност. В двата акта са посочени времето, мястото, конкретната претенция, датата на представяне на последното доказателство, крайният срок за произнасяне и фактическото поведение, чрез което е осъществено нарушението. Правото на защита на санкционираното дружество не е ограничено.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ задължава застрахователя да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането. Срокът е императивен и започва да тече от момента, в който застрахователят разполага с всички доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията.