Решение № 510 от 07.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100500077 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Юнипрайд“ ЕООД с ЕИК******,представлявано от управителя ****** против съдебно решение № 260043 от 15.11.2022г., постановено по гр.д. №435/202ог.по описа на НРС, с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от въззивното дружество против В. А. З. род.на **********г.в гр.м***** и А. Е. Б. род.на **********г.в гр.м*****,граждани на Р***** искове да се приеме за установено,че всеки един от ответниците дължи на ищеца по ½ от следните суми:480.90евро,представляваща годишна такса за 2017г.;480.90 евро,представляваща годишна такса за 2018г.и 480.90 евро,представляваща годишна такса за 2019г.,дължими по договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземанията,за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 73 от 17.01.2020г.по ч.гр.д.№915/2019г.по описа на НРС.

С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.На първо място се прави оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения ,довели до невъзможност за ищеца да ангажира доказателства- на ищеца не е бил връчен препис от отговора на исковата молба и от доклада на съда,както и съдът не се е съобразил с подадената от ищеца молба от 17.12.2021г.,а е продължил с опорочаването на процеса без надлежното уведомяване на ищеца за същия.Като неправилен и необоснован е оспорен решаващият извод на НРС,че договорът за поддръжка и охрана от 03.09.2010г.е преустановил действието си с изтичане на уговорения двегодишен срок ,както и че клаузата на чл.10 е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.Въззивното дружество счита,че крайният извод за нищожност на договора съдът е направил при неправилно приложение на ЗЗП и недопустима служебна преценка по чл.7 ал.3 ГПК за наличие на неравноправни клаузи в договора. Твърди се,че процесният договор е сключен на основание чл.2 от ЗУЕС в предвидената от закона форма,като е изложена правна обосновка на съдържанието и спецификата на тези договори,която според въззивника води до извод,че по отношение на 1 този договор общите правила на ЗЗД следва да се прилагат,доколкото не противоречат на специалните правила на ЗУЕС, а също така не следва да се прилагат правилата на ЗЗП,тъй като касае се за индивидуален договор,с индивидуално уговорени клаузи. В тази връзка намира за неправилен изводът на НРС,че се касае за типов договор,сключен с всички собственици в комплекса,а ищецът не е доказал,че клаузите в процесния договор са индивидуално уговорени,макар в тази насока да не е имало възражение от ответниците. В резултат на неверния извод на съда относно вида и характера на договора,съдът е извършил недопустима служебна проверка на чл.10 от договора през призмата на чл.143 ал.1 ЗЗП и неправилно е приел,че в случая се касае за хипотезата на чл.143 ал.2 т.9 ЗЗП,както и че клаузата на чл.10 от договора въобще не предвижда възможност потребителят да заяви желание за прекратяване на договора,а предвижда автоматичното му продължаване,независимо от волята на потребителя. Въззивникът намира това становище на НРС за незаконосъобразно,като посочва,че в правния мир не съществува договор,който да не може да бъде прекратен,а в чл.11 на процесния договор е предвидена изрична хипотеза за прекратяването му от изправната страна в случай на неизпълнение на задълженията от другата страна.Ако в самия договор не е уредена процедура по прекратяването му,следва да се прилагат общите правила на ЗЗД за безсрочните договори- с едномесечно писмено предизвестие.Изразява се несъгласие със становището,че в договора е бил определен срок ,отдалечен от датата на изтичането на срока му,в която потребителят да заяви желание за прекратяването му,поради което клаузата е неравноправна.В договора липсват подобни уговорки,поради което липсата им следва да се замени със законовите разпоредби.Това съдът не е съобразил,а е тълкувал превратно договора и неправилно е приел,че клаузата на чл.10 е неравноправна ,в резултат на което е достигнал до неправилен извод,че претендираното от ищеца продължаване на договора основано на тази клауза не следва да се счита за настъпило и той няма право да претендира възнаграждение за 2017г.,2018г.и 2019г.

Намира за неверни и изводите на съда относно предмета на договора,който не е конкретно за поддръжка и охрана на собственото на ответниците жилище,а на общите части и на комплекса като цяло. Посочва,че в чл.2 на договора е изрично посочено,че изпълнителят е управляващата страна във ваканционния комплекс и като такава осигурява нужното оборудване,човешки ресурси и опит,необходими за изпълнението на поддръжката и охраняването на комплекса като цяло,а в чл.3 е посочено,че възложителят желае да се възползва от възможностите за поддръжка и охрана,които има изпълнителят.Изложени са подробно дейностите,които са включени в обема на задълженията на изпълнителя по договора,като се сочи,че всички те касаят общите части и комплекса като цяло, а не само студиото,собственост на ответниците. Намира за абсолютно неправилен изводът на съда,че взетите решения на ОС на ЕС проведено на 27.12.2012г.води до прекратяване на действието на договора,както и недължимо изпълнение по него от ответната страна.Счита,че независимо от взетите решения от ОС,разходите по поддръжка и управление са дължими от ответниците по силата на процесния договор,тъй като се касае за индивидуален договор по чл.2 от ЗУЕС разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС не е приложима,а дори и да е приложима,по арг.на чл.48 от ЗУЕС етажните собственици следва да правят ежемесечни вноски за поддръжката на общите части,каквото решение не е било взето от ОС,нито има решение по която и да било от алинеите на чл.51 ЗУЕС.В заключение посочва,че съдът неправилно е тълкувал съдържанието и клаузите на процесния договор,а изведената от него воля на страните е в противоречие с установените факти и намерения на страните. Счита,че е напълно неясно как съдът е достигнал до извод за взето решение.Изразява се несъгласие със становището на НРС,че се изисква задължително предоговаряне на условията на договора,а липсата на такова според въззивника води до извод,че страните не са преценили необходимост от промяна на договореното възнаграждение.Въззивникът оспорва и становището на НРС за това,че липсата на предложение от ищеца на нови условия,свързани с продължаване на договора следва да се тълкува като мълчаливо съгласие от негова страна,че договорът е изпълнил предназначението си и не следва да се подновява.Подобно съгласие няма,а страните са продължили да изпълняват задълженията си .Моли за отмяна на решението на НРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковете да бъдат уважени.Няма доказателствени искания,претендира разноски,прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемите.

В законоустановения срок въззиваемите са представили писмен отговор на въззивната 2 жалба чрез пълномощника им адв.М..В отговора се прави възражение за недопустимост на въззивната жалба поради просрочието и,което е разгледано и оставено без уважение от въззивния съд като неоснователно. В жалбата се сочи също така,че в нея не са изтъкнати пороци на обжалваното решение.Намират жалбата за неоснователна,като изцяло споделят изложените от НРС мотиви.Считат,че доказателствената тежест е разпределена правилно от районния съд,но ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже твърденията си.Молят да се потвърди решението на НРС,а въззивната жалба да се остави без уважение от БОС.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от управителя Н.П.,който поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.К.,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания,не претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

С атакуваното съдебно решение НРС е отхвърлил като неоснователни предявените от въззивното дружество против В. А. З. и А. Е. Б. искове да се приеме за установено,че всеки един от ответниците дължи на ищеца по ½ от следните суми:480.90евро,представляваща годишна такса за 2017г.;480.90 евро,представляваща годишна такса за 2018г.и 480.90 евро,представляваща годишна такса за 2019г.,дължими по договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземанията,за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 73 от 17.01.2020г.по ч.гр.д.№915/2019г.по описа на НРС.

По делото не е било спорно,че между ищеца и ответниците е бил сключен процесният договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 03.09.2010г.,собственост на ответниците,находящ се в гр.Несебър,к.к.“Слънчев бряг-запад“.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявения иск,като са заявили,че не дължат на ищеца претендираните като дължими на основание сключения договор суми. Навели са няколко правопогасяващи и правоизключващи възражения: 1.че сключеният договор е бил прекратен,считано от 03.09.2012г.,поради изтичане на срока му,съгласно чл.8 от същия и по арг.на чл.10,тъй като страните не са предоговорили условията; 2.ако се приеме,че договорът не е бил прекратен и все още е в сила,то той е развален с нарочна нотариална покана от 04.12.2017г.,връчена лично на управителя на ищцовото дружество;3.ответниците са заплатили на ищеца сумата от 600 евро,представляваща такса за поддръжка за 2017г. два пъти- веднъж с разписка на 24.05.2017г.и втори път с квитанция към ПКО №25 от 21.09.2017г.,приложени към отговора,като в тази връзка са заявили твърдение,че са заплатили и таксата за 2018г.авансово;4.договорът не е подписан от управителя на дружеството; 5.собственият на ответниците апартамент е в режим на етажна собственост,регистрирана в община Несебър с уведомление от 04.12.2012г.,а ищцовото дружество е било избрано за управител.В тази връзка се твърди,че исковата претенция е злоупотреба с право,тъй като дружеството получава таксите като управител на етажната собственост,а желае да ги получи и втори пътна основание несъществуващ договор. Отделно се сочи,че относно управлението на общите части следва да намерят приложение общите разпоредби на ЗУЕС относно управлението на етажната собственост,а не специалната уредба за управление на жилищни комплекси от затворен тип с договор по чл.2 от ЗУЕС.Считат за недопустимо някои от общите части да се управляват по реда на чл.2 от ЗУЕС ,а други-чрез Общо събрание,защото подобна двойнственост е правно нетърпима. В тази връзка се прави възражение за недействителност на процесния договор на основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД- поради невъзможен 3 предмет.;6.ответниците са заплащали ежегодно до 2014г. на ищеца такси за управление и поддръжка в размер на 577 евро,137 евро за обновление и ремонт и 50 евро за възнаграждение на управителя на етажната собственост,а от 2015г. до 2017г. по искане на управителя на ищцовото дружество,ответниците са превеждали ежегодно тези суми по сметка на „******“,дружество по ЗЗД.

НРС е приел за доказано твърдението на ответниците,че договорът е бил прекратен с изтичането на срока,за който е бил сключен.Във връзка с това възражение и обсъждане на клаузите на чл.8 и чл.10 от договора районният съд е извършил и служебна проверка за неравноправността им,като е достигнал до извод,че клаузата на чл.10 е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.9 ЗЗП и следва да се счита за нищожна,тъй като не е предвидена възможност за прекратяване на договора по волята на ответниците. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода,че договорът е бил прекратен,районният съд е посочил,че през 2012г. е проведено ОС на ЕС,което е избрало за управител на Етажната собственост ищцовото дружество.Въззивният съд споделя изцяло изложените от НРС мотиви и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.