Решение № 352 от 18.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Стара Загора, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя И.нова при участието на секретаря Невена И.нова като разгледа докладваното от Женя И.нова Гражданско дело № 20235530103952 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Протектор БГ“ ЕООД, гр. Пловдив срещу „Техноинвест Инженеринг“ ООД, гр. Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2022 година между ответника, в качеството на продавач, доставчик и монтажник и ищеца, в качеството на купувач, бил сключен неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер. Във връзка със сключения договор, на 08.04.2022 година ищцовото дружество заплатило на ответника следните суми: сумата от 9 990.00 лева, за която бил издаден разходен касов ордер № 4 и сумата от 9 990.00 лева, за която бил издаден разходен касов ордер № 5.

Ищецът заплатил сума в общ размер на 19 980.00 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева). Като основание и в двата разходни касови ордера било записано „плащане за доставка и монтаж на линия за печене на пипер", а видно от съдържанието на самите ордери, същите били подписани лично от управителя на ответното дружество - Д.В., с което било 1 потвърдено и получаването на процесинте суми.

След сключване на договора ищцовото дружество изчакало няколко месеца за доставката и монтажа на линията за печене на пипер, но продавачът така и не изпълнил своите задължения. Осъществявани били множество телефонни разговори с ответното дружество за изпълнение на договореното, но без да се стигне до положителен резултат.

С оглед изтеклия продължителен период от време, през който продавачът не изпълнил задълженията си по договора и предвид разпоредбата на чл. 87, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, ищецът уведомил ответника, че вече нямал интерес от доставката и монтажа на линията за печене на пипер и желаел в най-кратки срокове да му бъде възстановена заплатената сума в общ размер на 19 980.00 лева. т.е. било налице разваляне на договора, като с оглед настъпилата безполезност на изпълнението, поради продължителната забава за длъжника, развалянето настъпило още с получаване на уведомлението от ответната страна.

В случай, че ответната страна направи възражения в тази насока, в това число възражение относно получаването на уведомление, ищецът моли да се приеме, исковата молба представлява уведомление за разваляне на неформалния договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер, в какъвто смисъл била трайната практика на ВКС.

Предвид разпоредбите на чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ и с оглед настъпилото разваляне на договора, ответникът следвало да възстанови на ищеца заплатената цена за покупка, доставка и монтаж на линията за печене на пипер в размер на 19 980.00 лева. Доколкото се касаело за парично задължение, то приложение намира и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, като за периода 08.04.2022 година - 19.05.2023 година се натрупала мораторна лихва за забава върху главниците в размер на 2 258.85 лева.

Ищцовото дружество правило многократни опити да уреди отношенията между страните извънсъдебно, но без положителен резултат. Независимо от отправеното уведомление за разваляне на договора и искане за връщане на платената цена, същата и до момента не била възстановена (нито била доставена и монтирана линията за печене на пипер).

Предвид гореизложеното, на 25.05.2023 година ищецът подал до Районен съд - гр. Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

2

410 от ТПК. Въз основа на подаденото заявление била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като след уведомяването на длъжника за същата, той подал възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид подаденото възражение, Районен съд - гр. Стара Загора указал на ищцовото дружество, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението по ч. гр. дело № 2157/2023 година по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, XII граждански състав. Съобщението било получено на дата 11.09.2023 година.

Искането на ищеца до съда е да признае за установено по отношение на ответника „ТЕХНОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, ЕИК: 123108370, че същият дължи на „ПРОТЕКТОР БГ" ЕООД, ЕИК: 115757512, - сумата за главница в общ размер на 19 980.00 лева (деветнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева), включваща сумата от 9 990.00 лева - за която е издаден разходен касов ордер № 4, и сумата от 9 990.00 лева - за която е издаден разходен касов ордер № 5;

- мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2 258.85 лева (две хиляди двеста петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), изчислена за периода от 08.04.2022 година до 19.05.2023 година - законна лихва върху главницата, считано от дата на издаване на заповедта за изпълнение, до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. №2157/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Предоставя данни за банкова сметка, по която да бъдат заплатени дължимите сума: IBAN:

BG38UNCR76301041577214 BGN; „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „ТЕХНОИНВЕСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е подало писмен отговор, в който заема становище, че така предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва и моли да бъдат отхвърлени.

Изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основавало възникването и съществуването на твърдяното задължение били неверни или изопачени. Между страните никога не бил сключван договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер, включително не бил сключван неформален такъв на дата 08.04.2022 г. Ищецът не бил заплащал сума по 3 такъв договор на ответника нито с приложените към исковата молба разходни касови ордери, нито по какъвто и да било друг начин.

Ищецът не бил правил изявления за разваляне на договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер, нито поради неизпълнение от страна на ответника, нито поради други обстоятелства, нито на датата 27.07.2022 г., нито на която и да е друга дата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на издаването й.

В исковата молба липсвало каквато и да е индивидуализация на неформалния договор, който ищецът твърдял да бил сключван между страните - не били посочени нито конкретен предмет, нито цена и начин на плащане, срокове, място на изпълнение, права и задължения на страните.

Ищецът се позовавал единствено на два разходни касови ордера, като използвал формалните пропуски, които същият направил при попълването им и които касаели друго договорно правоотношение между страните, а не по описаното в исковата молба и съдържащо се като основание в заповедта за изпълнение от 30.05.2023 г.

Действителните отношения между страните били следните: Между ответникът, като изпълнител и ищецът, като възложител, бил налице формален, писмен, двустранно подписан договор № С1574/2022г. от 07.04.2022г . с предмет: „производство, доставка, монтаж, пуск в експлоатация на технологична линия за печене и белене на патладжан и пипер и обучение на персонала за експлоатация на оборудването“. Подробното описание на договореното оборудването се съдържало в Оферта №1574/22В от 30.03.3022г., която съгласно т.1.1 от договора била неразделна част от него.

Ответникът бил предприятие с повече от 20 години опит в разработката, инженеринга и производството на оборудване за хранително-вкусовата промишленост — от единични машини до технологични линии и предприятия, в това число извършвал и ремонтни дейности. Касаело се за машини и оборудване с висока инвестиционна стойност, за проектирането, разработването, монтажа и въвеждането в експлоатация, на които се ангажирал значителен обем човешки и материални ресурси. Такова оборудване се проектирало и изработвало съобразено индивидуалните потребности на клиента и материалната база, с която същия разполагал, в 4 това число и в пространствено отношение, поради което всички търговски отношения между ответното предприятие и клиентите му се уреждали с писмени договори, като такИ. се разписвали дори когато се касаело за ремонт на технологично оборудване. Процесът по сключване на договор с предмет доставка и монтаж на производствена линия бил изключително дълъг и той се предхождал от проектни дейности, въз основа на които се съставяла подробна оферта и едва след приемането й от клиента се пристъпвало към договаряне на останалите параметри на договора. Същият задължително се изготвял в писмена форма, като се подписвала от двете страни. В подобни договори винаги били налице клаузи за авансово плащане на цялата или част от цената, тъй като оборудването трудно можело да бъде пригодено за друг клиент и когато ответникът пристъпвал към изпълнение, трябвало да има сериозна гаранция и ангажимент от отсрещната страна, за да вложи целия необходим ресурс. Абсурдно било да се твърди, че от страна на ответника било поето задължение за доставка и монтаж на линия за печене и белене на пипер на устна договорка, като дори в исковата молба ищецът наричал ответника „продавач”, а ответното дружество не се занимавало с покупко-подажба на оборудване, а го разработвало, изграждало, монтирало, въвеждало в експлоатация и др.

В т.3.2. на договор №С1574/2022г., ищецът се задължил да извърши плащане в размер на 285 хиляди лева с ДДС при подписване на Договора, второ плащане в размер на 256,5 хиляди лева при авизирана готовност от страна на ответника за доставка на оборудването и трето, окончателно плащане на 285 хиляди лева след монтаж и пуск на съоръженията. Ищецът обяснил на ответника, че щял да финансира линията с кредит и било нужно още малко време, докато го получил. В същото време ответното дружество било наясно, че оборудването било необходимо за началото на кампанията по обработка на пипер и патладжан, която обичайно стартирала средата на месец август. Поради тази причина се съгласили да получат авансова сума в размер на 19980 лева, която да била дадена в брой, за да започнели с първоначалните дейности по изпълнението на договор №С1574/2022 г. от 07.04.2022 г., докато бил отпуснат кредитът и ищецът се разплатил, съгласно договореностите.

В тази насока ответникът не отричал, че получил сума от 19980,00 лева по два разходни ордера с номера 4 и 5 на датата 08.04.2022 г., но това била сума, която била платена на основание писмения Договор № С1574/2022г. от 5

07.04.2022 г., касаещ технологична линия за печене и белене на патладжан и пипер. С писмо от управителя на ищцовото дружество, инж.Даниела Тодорова, техен изх.№13/27.07.2022г., ответникът бил уведомен за желанието на ищеца да прекрати договора, като се обосновавал с наличието на форсмажорни обстоятелства. В края на писмото се съдържало изявлението „очаквам да ни бъде възстановена сумата от 19980 лева“. Писмото било издадено от ищеца на датата 27.07.2022 г., на която дата в исковата молба се твърдяло, че било направено изявлението за разваляне на неформалния договор от 08.04.2022 г. за доставка и монтаж да линия за печене и белене на пипер.

В началото на ноември 2022 г. на ответника била връчена и Нотариална покана от управителя на ищцовото дружество, която отново касаела сключения на 07.04.2022 г. Договор № С1574/22 за производство, доставка, монтаж, пускане в експлоатация и обучение на персонала за експлоатация на оборудване, подробно описано в Приложение №1 към договора. В края на поканата управителят на ищеца канел ответника да преразгледат отношенията си и да постигнат „прекратяване на договора по взаимно съгласие”.

Не само наличието на писмен договор, но и писмената кореспонденция, която страните водили във връзка с необоснования отказ на ищеца да изпълни задължението си да извърши авансово плащане, сочело на установена между тях практика волеизявленията във връзка с договорните им отношения да се извършват в писмена форма. Нямало никаква нито житейска, нито правна логика между страните да били налице два отделни договора и съответно две паралелно развИ.щи се правоотношения със сходен предмет, но по едното договора и волеизявленията да били в писмена форма и по него ищецът да бил неизправната страна, а по другото договорът и волеизявленията да се извършвали устно, неформално и неизправна страна да бил ответникът.