Решение № 182 от 31.07.2019, Районен съд - Мездра

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

31.07.2019 г.

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Мездренски районен съд

ІІ-ри граждански състав

На

Година

В публичното заседание на 11.10.2018 год. в следния състав:

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

Съдебни заседатели

Секретар

Валя Пенова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ гражданско дело номер

741 по описа за

2018 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„Е. М.” EООД,

ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., р-н В. ж.к. “М.д.” ул. „Р.П.– К.” № 4-6, е предявило иск против К.Д.Х., с който ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът - К.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на ищцовото дружество изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 250/2018 г. на МзРС заповед № 99/28.02.2018 г., за сумата 1344.78 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11451544 от 22.09.2015 г., ведно със законната лихва от 26.02.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 197,73 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2016 г. до 05.10.2016 г. – дата на последна погасителна вноска, и сумата от 30.85 лв., представляваща направени по делото разноски. Претендират се и разноски настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ал. 1 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №250/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. №250/2018 г. на МзРС е издадена заповед №99/28.02.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.Д.Х., ЕГН **********, да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС” EООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р-н Витоша ж.к. “Малинова долина” ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата 1344.78 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11451544 от 22.09.2015 г., ведно със законната лихва от 26.02.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 197,73 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2016 г. до 05.10.2016 г. – дата на последна погасителна вноска, и сумата от 30.85 лв., представляваща направени по делото разноски.

Проведена е процедурата по чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК и са дадени указания на заявителя на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, след което в срок е предявен настоящия установителен иск.

От представените писмени доказателства се установява, че на

22.09.2015 г. между ищеца и ответника по делото е сключен договор за потребителски кредит CREX-11451544, като по силата на договора кредиторът-ищец е предоставил на кредитополучателя-ответник сума в размер на 2307.90 лева, като последният се e задължил да я върне, ведно с уговорените лихви на 12 месечни погасителни вноски, в които се включва главница и лихви.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящия, е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването на обстоятелството, че сумата е предадена, както и на конкретния размер на дължимата към настоящия момент сума.

Видно от условията по договора, в раздел „удостоверявания“ /лист 13 от делото/, с подписването му, кредитополучателят К.Д.Х. е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер. Това обстоятелство не се оспорва. По делото липсва възражение от страна на ответника за настъпила предсрочна изискуемост и размера на дължимите суми. Същият не представя писмен отговор, не прави възражения по исковете, не доказа и реално плащане на претендираното задължение по кредита.

Следователно предявените искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1344.78 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11451544 от 22.09.2015 г., ведно със законната лихва от 26.02.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 197,73 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2016 г. до 05.10.2016 г. – дата на последна погасителна вноска.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №

4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 74 лв., представляващи заплатена държавна такса, и в заповедното производство в размер на 30.85 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на „Е. М.” EООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., р-н В. ж.к. “М.д.” ул. „Р. П. – К.” № 4-6, по издадената по ч. гр. дело № 250/2018 г. на МзРС заповед № 99/28.02.2018 г., за сумата 1344.78 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит с номер CREX-11451544 от 22.09.2015 г., ведно със законната лихва от 26.02.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането; сумата от 197.73 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2016 г. до 05.10.2016 г. – дата на последна погасителна вноска.

ОСЪЖДА К.Д.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” EООД,

ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., р-н В. ж.к. “М. д.” ул. „Р. П. – К.” № 4-6, разноски по настоящото производство в размер на 74 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 250/2018 г. по описа на МзРС в размер на 30.85 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: