Определение № 1318 от 25.08.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 452/2022
- Вид
- Определение № 1318
- Подписан
- 25.08.2022
- В сила
- 21.09.2022
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 28, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1318 гр. Варна, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900452 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба №18203/29.07.2022г. на Агенция по вписванията (АВ) за изменение на Решение № 309/22.07.2022 г., постановено по делото, в частта за разноски, като вместо осъдителния диспозитив да бъде оставено без уважение искането на Сдружение „Клуб по спортно и скално катерене Варнаклайминг“ за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.
В молбата се излага, че съдът не е съобразил, че регистърното производство има охранителен и едностранен, а не спорен и двустранен характер, като съгласно общите правила на част шеста на ГПК, приложими в охранителните производства, и по-конкретно чл. 541 ГПК, сторените разноски са за сметка на молителя, а не както при спорните такива – възлагани в полза на страната, в полза на която е решен спорът. Поддържа се, че АВ също няма качеството на страна, поради което нито има право на разноски, нито дължи такива. Цитира се относима съдебна практика.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна депозира отговор, с който моли молбата да бъде оставена без уважение. Излага, че с промените в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждащи право на жалба на АВ срещу акта, с който съдът отменя постановен от нея отказ, се променя едностранният характер на производството и се налага приложение на специалния чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, а не на общия чл. 541 ГПК. Поддържа, че законодателят е придал на регистърния орган качеството на страна. Цитираната от молителя съдебна практика счита за незадължителна и неправилна, тъй като противоречи на изрична правна норма.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С постановеното по делото Решение № 309/22.07.2022 г. съдът е отменил постановения от длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към АВ 1
Отказ № 20220621154741/22.06.2022 г. и е осъдил АВ да заплати на сдружението сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С приемането на нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ бр.105/2020г.), законодателят предвиди изрична възможност съдилищата, разглеждащи жалби срещу постановени от ДЛР към АВ, откази да присъждат съдебно-деловодни разноски по реда на ГПК. Законодателното решение не води до изменение на характера на съдебното производство от едностранно охранително в двустранно спорно такова. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се явява специална спрямо тази на чл. 541 ГПК и като такава дерогира общата норма на основание чл. 530 ГПК. В този смисъл задължението за заплащане на разноски произтича директно от закона и не може да не бъде съобразявано при отправено искане за присъждане на деловодни разноски.
За пълнота следва да бъде посочено, че чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не само внася безспорност по въпроса за присъждането на разносни в охранителните производства по разглеждане на законосъобразността на откази на ДЛР към АВ, но разгледан във връзка с чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, може да бъде направен извод, че същият има и превантивен ефект срещу последващото образуване на съдебни производства за изплащането на обезщетения от АВ за претърпени от физически и юридически лица имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в идентични с настоящото производство, съдебно-деловодни разноски, доколкото е нямало законодателна уредба, предвиждаща тяхното присъждане именно там /в този смисъл Определение № 332/16.05.2022 г. по в. ч. т. д. № 248/2022 г. на ВАпС/.
Известна на съда е съдебната практика в противоположния смисъл, но същата не се споделя от настоящия състав.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18203/29.07.2022 г. на Агенция по вписванията, с адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от изпълнителния директор Д.С.М., за изменение на Решение № 309/22.07.2022 г., постановено по т. д. № 452/2022 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в седемдневен срок, считано от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2