Решение № 146 от 07.10.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100626 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от управителя С. П. П., чрез пълномощник, против П. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** Твърди се, че между ищеца, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 3 000 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) 49,32 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 15 %. На 28.02.2022 г. последната е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, като за погасяване на задълженията по договора на 04.04.2022 г. е заплатила сумата от 180 лева, на 11.04.2022 г. е заплатила сумата от 3 000 лева и на 15.04.2022 г. е заплатила сумата от 77 лева, като общият размер на заплатените от нея суми е в размер на 3 257 лева, като е налице надвнесена сума от 1,50 лева. На 20.05.2022 г. ответницата отново е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, след което е преустановила плащанията по договора. С исковата молба, на основание чл. 20, ал. 1 от договора, се прави изявление за обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми. С оглед на изложеното се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 153,57 лева, представляваща договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора – 15 % върху усвоената 1 главница, за периода 21.05.2022 г. – 20.09.2022 г., сумата от 258,30 лева, представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата, сумата от 61,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата о т 61,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл.

15, ал. 4, 5 и 6 от договора, сумата от 246 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора, сумата от 44 лева, представляваща начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, сумата от 10,18 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски, на основание чл. 20, ал. 3 от договора, за периода от 20.06.2022 г. до 20.09.2022 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД – за сумата от 3 000 лева – главница по договора за кредит, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 153,57 лева – възнаградителна лихва, договорена между страните, за периода от 21.05.2022 г. – 20.09.2022 г., по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК – за сумата от 258,30 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за сумата от 44 лева – начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, по чл. 92 от ЗЗД – за заплащане на неустойки по договора, както следва: за сумата от 61,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора, за сумата от 61,50 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора и за сумата от 246 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора, както и по чл. 86 от ЗЗД – за сумата от 10,18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски по договора за периода от 20.06.2022 г. до 20.09.2022 г.

От страна на ответницата е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.

Навеждат се доводи, че договорът за кредит е изцяло недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, а именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради това се излага становище, че ответницата дължи единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл. 23 от ЗПК, като се прави изявление за прихващане на дължимата главница с недължимо 2 платените от ответницата суми по договора. Твърди се също, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна и на самостоятелно основание – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора. Твърди се още, че ответницата не дължи претендираните суми за такса ангажимент, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит и такси, начислени на основание чл. 20, ал. 4 от договора, тъй като уговорките за дължимостта на същите са нищожни поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2, чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, както и поради това, че са неравноправни по чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и доколкото не са индивидуално уговорени, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения счита, че исковете следва да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

На 12.04.2023 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано преобразуване на основание чл. 264 и сл. от ТЗ на ответника „Вива Кредит“ ООД във „Вива Кредит“ АД. С определение от 03.06.2024 г. по делото, на основание чл. 227 от ГПК, като ответник в производство вместо „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, е конституиран универсалният правоприемник „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

„Силвър център“, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор С.П.П.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени становища пълномощниците им подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора.

С протоколно определение от 14.08.2024 г. по делото е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за сумата от 3 000 лева, като същият се счита предявен за сумата от 2 743 лева, представляваща неплатена главница по сключения между ответницата и „Вива Кредит“ ООД, чийто универсален правоприемник е ищецът, Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и е допуснато оттегляне на този иск в частта за горницата над сумата от 2 743 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева, както и изцяло на останалите предявени искове, като в тази част производството по делото е прекратено. Това определение е влязло в сила като необжалвано от страните.

По делото са приети писмени доказателства, представени от страните, които не са оспорени от тях, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

3

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 28.02.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД, чийто универсален правоприемник е ищцовото дружество, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Violeta“ от 28.02.2022 г., по силата на който на В. е предоставен кредитен лимит в размер на 3000 лева. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора е предвидено, че същият се сключва за срок от 1 година. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и 5 от договора, ГПР възлиза на 49,32 %, а ГЛП е 15 %. На 28.02.2022 г. ответницата е усвоила сумата в размер на 3 000 лева, като за погасяване на задълженията по договора на 01.04.2022 г. е заплатила сумата от 180 лева, на 11.04.2022 г. е заплатила сумата от 3 000 лева и на 15.04.2022 г. е заплатила сумата от 77 лева, като общият размер на заплатените от нея суми възлиза на 3 257 лева. На 20.05.2022 г. ответницата отново е усвоила сумата в размер на 3 000 лева. Не е спорно между страните също, че след тази дата от страна на кредитополучателя не са извършвани плащания по договора.

С влязло в сила Решение № 36 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 476/2022 г. по описа на Районен съд Своге, са прогласени за нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като неравноправни по чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с ал. 1 от ЗЗП, клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор, предвиждащи, че кредиторът се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитора такса ангажимент в размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница/главници. Със същото решение е прогласена за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2, чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, клаузата на чл. 20, ал. 4 от договора, с която е уговорено, че при забава за плащане текущото задължение, кредитополучателят дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към договора (Тарифа за допълнителен ПАКЕТ УСЛУГИ - VIP ОБСЛУЖВАНЕ ПО ПРОДУКТ „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие), до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита, като разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитора, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по договора.

По силата на чл. 15, ал. 1-3 от процесния договор, до 5 дни от подписването му кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, като неустойката се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. В срок до 2 дни преди изтичане на всеки тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение кредитополучателят трябва да предоставя и потвърждение от 4 банката за наличие на разполагаеми парични средства, с които може да покрие неговия размер, като при непредставяне на последното, дори да е представено съгласие за директен дебит, се начислява горепосочената неустойка, която се прибавя към текущото задължение и се дължи в края на този тридесетдневен период.