Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 454 от 21.12.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 718/2023
Вид
Решение № 454
Подписан
21.12.2023
В сила
26.02.2024
Състав
Мая Василева Гиздова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178в, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 180, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 180, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Дупница, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510200718 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на „ГППИДП Д-р Иван Ибришимов“ ООД, ЕИК:201470058, с адрес гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.“Бричи бор“№25,представлявано от д-р Илияна Г.а Велкова,против Наказателно постановление № ДАИ-0000102 от 01.06.2023г., издадено от Главен секретар на ИААА,София, с което на основание чл.178в,ал.2,т.6 от

ЗДвП, е било наложено административно наказание-„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева,за нарушение по чл.11б,т.13 от Наредба

№36 от

15.05.2006г., на

МТ,във вр. с чл.11в,т.4,чл.11в,ал.4,чл.11в,т.12,пр.1,чл.24,ал.3,т.4 и т.5, и ал.4,във вр. с чл.30,ал.7 от Наредба №36от 15.05.2006г., на МТ.

В съдебно заседание,жалбоподателя редовно призован не се явява,вместо него адвокат В.

С.,който поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.Излага подробни съображения в тази насока.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, изпраща представител,който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

ПРОЦЕСУАЛНО

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната от фактическа страна:

На 07.01.2023г., в психологическа лаборатория №287 гр.Дупница,ул.“Хемус“ №3,към удостоверение за регистрация №0112 от 14.11.2014г., на „Групова практика за първична 1 извънболнична дентална помощ-д-р Иван Ибришимов“ООД,е допуснала Е Г. И,психолог към УР №0112 от 14.11.2014г., да даде заключение „допуска се“,и издаде удостоверение за психологическа годност №817960 на лицето БМХ с ЕГН:**********,въз основа на липсващи данни като:-1.-не е обработил и оценил попълнените от лицето тестове от първа част на психологическото изследване., 2.-не е обявил за невалидни два теста за познавателната сфера/първи и втори опит на „коректурна проба/, и личностовия тест АГБП,при което лицето не е спазило указанията за работа и не е попълнило отговори.,3.-не е дал заключение „не се допуска“,който обстоятелства са били установени при проверката на 12.01.2023г., в ПЛ №286, гр.Дупница,ул.“***“№1,към УР № 0112 от 14.11.2014г., с протокол №387.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №320568 от 04.04.2023г., в отсъствие на нарушителя на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН , и е връчен на 24.04.2023г.,на Е Г. И.

Така установената фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото.

Настоящия съдебен състав счита, че в производството по установяване на твърдените административни нарушения и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

На първо място АУАН е съставен и връчен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН задължава АУАН да се състави в присъствието на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие (когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта).

Следователно ЗАНН не предвижда друга възможност, при която АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя - лицето, на което се вменява виновно или обективна отговорност за нарушение. В случая на актосъставителят е било известно лицето-нарушител (така са възприели актосъставителят и АНО), но в административнонаказателната преписка не се съдържат данни за поканване именно на нарушителя по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

„ГППИДП Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ” ООД не е упълномощавало посочения в НП Е Г. И да получава покана за съставяне и получаване на АУАН от ИА „Автомобилна администрация“ на дружеството.

В хода на съдебното следствие се установи, а и от административнонаказателната преписка е видно, че процесният АУАН е съставен в ИА „Автомобилна администрация”-гр.

София на 04.04.2023 г. в отсъствие на законния представител (управителя) на „ГППИДП Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ” ООД . Отправената от ИА АА покана до дружеството е на адрес (гр.

Дупница, ул. „Хемус“ № 3), който е различен от седалището и адреса му на управление (гр.

2

Дупница, ул. „Бричи бор“ № 25). В нормата на чл. 84 от ЗАНН е предвидено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, субсидиарно приложими са разпоредбите на НПК. Разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК регламентира на учреждение или юридическо лице връчването да става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, като лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени /чл. 180, ал. 6 от НПК/. Съгласно чл. 180, ал. 7 от НПК връчителят следва да отбележи в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени съобщението и книжата. Тези законови разпоредби не са спазени при връчване на поканата за съставяне на АУАН. Тоест управителят на дружеството не е знаел за образуваното на 04.04.2023 г. административнонаказателно производство и не е получавал покана да се яви на тази дата за съставяне на АУАН.

В приложената в делото покана ръкописно е записано,: „ На 29.03.2023 г. в ИА „Автомобилна администрация“-гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 5 се яви Е И - упълномощен представител на д-р Илияна Велкова. Актовете не могат да бъдат съставени днес, поради отсъствие по болест на гл. експерт П. К. и ще бъдат съставени на 03.04.2023 г. при явяване на упълномощеното лице с нотариално заверено пълномощно, в което е отбелязано, че лицето да получава актове за установяване на адм. нарушения, което обстоятелство липсва в представеното пълномощно по настоящем.“ Не е ясно защо процесният АУАН е съставен на 04.04.2023 г., а не на 03.04.2023 г., за която дата е поканен пълномощникът за съставяне на акта и няма доказателства, че не се е явил на тази дата (03.04.2023 г.) за съставяне на АУАН.

В конкретният случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това - не са налице нито една от двете хипотези на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка се налага извода, че прилагането на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на процесния акт, е станало, без да са налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства, установяващи, че макар да е било известно наказаното лице, то е търсено, но не е намерено. А що се касае до втората, алтернативно предвидена, хипотеза в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, необходимо условие за осъществяването на която е наличие на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставяне на акт, с оглед събраните доказателства, също не се установява, като се има предвид, че при проверката не е отправяна покана за съставяне на акт, която да е получена от законния представител на „ГППИДП Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ” ООД или на изрично упълномощено от него лице. Впрочем, в делото липсват надлежни доказателства, че е отправяна покана до процесното дружество за съставяне на АУАН и за представяне на документи.

В АУАН е отбелязано (в графата „Разписка“), че същият е връчен на Е Г. И с ЕГН **********, без да е посочено в какво качество му се предявява и връчва процесния АУАН и без да са приложени по надлежния ред доказателства, че това лице е упълномощено да 3 присъства при съставянето на акта и да получава екземпляр от този акт. Не е ясно кой, къде и при какви обстоятелства е предявил и връчил АУАН на Е И (срв. показанията на свидетелите). В тази връзка съществено следва да се отбележ, че в графата за възражения на АУАН, ръкописно с друг химикал, е записано от неупоменато лице следното: „ Актът е съставен в отсъствието на законен представител на ГППДИП Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ“ ООД, получавам ги на 24.02023 г.“, а в графата „Нарушител“ е положен подпис на неизвестно лица, тоест не е ясно на кого (в какво качество) е предявен процесния АУАН и кой се е подписал като нарушител (видно е от подписа, положен от д-р Илияна Г.а Велкова на адвокатското пълномощно и на договора за правна помощ, че този, положен в графата „Нарушител“ в АУАН, не е нейния, а именно тя е управител и представляващ процесното дружество жалбоподател. Ето защо правото на пълномощника на „ГППИДП Д-Р ИВАН ИБРИШИМОВ” ООД да приеме предявяването на акта и да получи препис от него следва да се отрече. (Впрочем това право е отречено и от актосъставителя, видно от ръкописния текст на поканата.) Намиращото се в делото ксерокопие от пълномощно е общо - за представителство пред ИА АА, в което се включва правото му да подава молби и заявления, да получава документи, НП и ЗППАМ и да се подписва, където е необходимо, във връзка с упражняването на предоставените му права. Въпросното пълномощно не съдържа изрично упълномощаване за осъществяване на представителство във връзка с образуване на административно наказателно производство със съставяне на АУАН и не се отнася конкретно за него, а касае дейността на дружеството и взаимоотношенията му с администрацията по повод осъществяване на дейността му по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДвП. За представителство по конкретно административнонаказателно производство, което започва със съставяне на АУАН, е необходимо изрично упълномощаване, тъй като това производство е строго формално.

Неспазването на означените по-горе задължителни изисквания е съществено процесуално нарушение, което не би могло да бъде санирано при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае до нередовност в акта, а до нарушения на процедурата при съставянето му. Констатираните в горния смисъл нарушение на императивно установените процедурни правила в образуваното административнонаказателно производство, е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, без да се разглежда спорът по същество. Нарушено е и правото на защита на нарушителя, което включва и правото му да присъства при съставяне на АУАН и да дава обяснения при установяване на нарушенията, както и да представя доказателства, поради което винаги следва отмяна на обжалваното НП.

На следващо място нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, на мястото, където са извършени, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.

На първо място, акта и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл. 42, т. 4 и 5, респ. на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно 4 описание на нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна, което не само затруднява възможността на нарушителя да разбере какво точно се вменява като допустителство, но и не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността на нарушителя. Препращането към изготвения протокол във връзка с проверката е недопустимо в административнонаказателното производство, тъй като същото стартира с издаването на АУАН, а самата отговорност се ангажира с НП. И в двата акта следва да се съдържа както описание на самото нарушение, така и обстоятелствата, при които това е извършено и нарушените норми. Както изготвените констативни протоколи, така и докладите, съставени във връзка с извършените проверки, не са неразделна част от АУАН и НП, като същите не биха могли да заместят и да санират липсата на задължителен реквизит в АУАН, още помалко в НП.