Решение № 3085 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110144860 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т С” ЕАД е предявило срещу А. К. З. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 261, 95 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, жк „Л..“, бл. .., вх..., ет. 2, ап..., аб.№ .., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 25, 77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 22.04.2025 г., сумата от 1, 66 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 05.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 0, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.06.2024 г. до 22.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26300/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на ¾ идеални части от процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна 1 давност. Изложени са доводи за неоснователност на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като изравнителната сметка и общата фактура са били изготвени след предвидения в общите условия на дружеството срок за плащане.

Изрично е заявено, че не се оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт №... от 17.12.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата А. К. З. е придобила заедно с майка си Р А З. правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент №..., находящ се в град София, жк „Л..“, бл .., вх..., ет. 2. Със заявление-декларация до ищеца от 28.06.2013 г. ответницата е поискала да бъде открита партида за имота на нейно име, а впоследствие с друг нотариален акт № 190 от 03.08.2021 г. е придобила и ¼ идеална част от имота. Предвид установеното по несъмнен начин по делото качество собственик на процесния имот, както и подадената през 2013 г. декларация, с която е поискала партидата за имота да бъде на нейно име съдът намира, че именно ответницата следва да отговаря за задълженията за реално потребената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 2 изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото не се спори, че стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 261, 95 лв.

Следва да бъде разгледано направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № .. от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. февруари 2022 г. – от 15.04.2022 г., за вземането за м. март 2022 г. – от 15.05.2022 г. и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.05.2025 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява частично основателно като погасена по давност е главницата за периода 01.05.2021 г. – 28.02.2022 г., тъй като за вземането за м. март 2022 г. погасителната давност изтича след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид общия брой месеци, включен в отоплителния период 2021 г./2022 г. и броя месеци, за които не е налице погасителна давност, отнесени към реално дължимата сума за този отоплителен период, съдът намира, че за периода м. 03.2022 г. – м. 04.2022 г. стойността на реално потребената в имота топлинна енергия се равнява на 22, 32 евро с левова равностойност 43, 66 лв., до която сума и за който период следва да бъде уважен искът за главница за топлинна енергия и да бъде отхвърлен за разликата над 22, 32 евро с левова равностойност 43, 66 лв. до пълния предявен размер от 3

133, 93 евро с левова равностойност 261, 95 лв., както и за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г.

По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.

Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.

5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).