Решение № 15 от 12.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200800 по описа за 2022 година Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново, срещу въззивно решение №

107/01.08.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 03/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В протеста се изразява недоволство от оправдаването на подсъдимите С. Н. и К. В. по повдигнатите срещу тях обвинения, като се твърди, че то е резултат от допуснатите от предходните съдебни инстанции съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. На това основание се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Постъпило е писмено възражение от подс. В., в което се излагат доводи за неоснователност на касационния протест.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест на АП – Велико Търново и пледира за уважаването му по изложените в него доводи.

Подсъдимият С. Н., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция.

Представлява се от защитника си, който намира касационния протест за неоснователен. Според него въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния или материалния закон, поради което постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на подс. К. В. изразява становище за неоснователност на доводите, изложени в протеста, тъй като същите се отнасяли към необосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание.

Единственият упрек, който защитникът отправя към въззивната инстанция е за това, че 1 неправилно е приела за годен приложения по делото протокол за претърсване и изземване, тъй като същият е одобрен от съда след извършване на процесуално – следственото действие, въпреки че случаят не е бил неотложен. Твърди и че е сгрешена датата на извършване на деянията на двамата подсъдими и че макар обвинителният акт да е бил върнат на прокуратурата, грешката не е била отстранена. В заключение защитата претендира за оставянето на касационния протест без уважение, а въззивното решение в сила.

Подсъдимият К. В. в своя защита и в предоставената му последна дума моли да бъде оставено въззивното решение в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 13/ 24.09.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/2021 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати за невиновни в това, че на 27.04.2018 г., в с. Враниловци, общ. Габрово, в съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.

С присъдата ОС – Габрово е признал двамата подсъдими за невиновни и по обвинението, че на същите дата и място, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП, са държали прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин, като ги е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр. 2 – ро, вр. с изр. 1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.

Подсъдимият К. В. е признат за невиновен в това, че на 27.04.2018 г., в с.

Враниловци, общ. Габрово, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, разпределена в отделни опаковки, с тегло, процент на активния наркотично действащ компонент и стойност, подробно описани в присъдата, като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.

Присъдата е протестирана от ОП – Габрово пред АС – Велико Търново с искане за осъждане на двамата подсъдими по предявените им с обвинителния акт обвинения.

С въззивно решение №107/01.08.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/ 2022 г. по описа на АС – Велико Търново, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена изцяло.

Касационният протест, подаден срещу въззивното решение, е допустим, тъй като е депозиран в законовоопределения срок, от страна, която има право на това и срещу съдебен акт от вида на посочените в разпоредбата на чл. 346, т.1 от НПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Представителят на държавното обвинение е останал недоволен от оправдаването на подсъдимите, до което се е стигнало поради допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, свързани със събиране, оценка и анализ на събраните доказателства. Според прокурора не били взети предвид обясненията на подс. Н., депозирани от него на досъдебното производство пред съдия, приобщени в 2 хода на първоинстанционното съдебно следствие и не били преценени в съвкупност с показанията на свидетелите К. и П., въпреки че те установявали обстоятелства, свързани с авторството на отделните престъпления, изпълнителните им деяния и вида на инкриминираните вещи. Не били обсъдени от контролирания съд проведените очни ставки между свидетелите и двамата подсъдими. Не били взети предвид оставените от подс. В. отпечатъци върху стъклените съдове, използвани в производството на метамфетамин и имащи отношение към двете обвинения – за държане на прекурсори и материали и за самото производство на високорисково наркотично вещество. Липсата на задълбочен анализ на посочените доказателства довела до неправилно приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимите, като незаконосъобразно контролираният съд приел, че престъпленията са извършени на 26.04.2018 г., а не на 27.04.2022 г., както е посочено в обвинителния акт. По отношение на обвинението, повдигнато срещу В. за държане на марихуана, въззивният съд не съобразил обстоятелството, че върху вещите, в които е било поставено наркотичното вещество, са намерени неговите отпечатъци, което кореспондирало с показанията на св. К., че е видяла същия да разфасова марихуана, поставена в леген, както и с обясненията на подс. Н. /дадени на досъдебното производство пред съдия/ за произхода на наркотичното вещество. Неправилният анализ на доказателствата довел до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимите, поради което с протеста се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.

Така изложените в касационния протест оплаквания на пръв поглед в по – голямата си част са относими към обосноваността на въззивното решение, която не е от кръга на касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Задълбоченият прочит на процесуалния документ, повод за настоящата касационна проверка, обаче, налага извод за това, че упрекът на прокурора е насочен към качеството на аналитичната дейност на контролирания съд, която според него е извършена в разрез с установените в нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК процесуални правила. Предвид на това, основните оплаквания на касатора следва да бъдат съотнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, като няма пречка те да бъдат предмет на настоящата касационна проверка. Извършването й налага извод за основателност на повечето от изложените в протеста твърдения.

На първо място настоящият съдебен състав намира за нужно да разгледа оплакванията на касатора, насочени към тази част от въззивния съдебен акт, с която е потвърдено оправдаването на двамата подсъдими по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. с изр.1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т.1 от НК. Прегледът на касационния протест налага извода, че макар в него да е заявено, че се обжалва въззивното решение в неговата цялост, то по отношение на посоченото обвинение /за държане на прекурсори и материали за производство на наркотични вещества/, прокурорът не е изложил конкретни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, освен този, че върху предмети, в които са се намирали прекурсори са намерени отпечатъци, оставени от подс. В., което не било взето предвид от въззивния съд. Последният в мотивите на въззивното решение е приел, че при претърсването на дома на св. П. са намерени прекурсори и материали, предназначени за производство на наркотични вещества и че те са били доставени от подсъдимите Н. и В.. При същите факти като описаните в обвинителния акт обаче, въззивният съд е счел, че деянието, за което им е повдигнато обвинение е несъставомерно. Преценил е, че забраната на ЗКНВП предвижда разрешителен режим за държане на веществата толуол и солна киселина / хлороводород/, когато те са само в чист вид, но не и когато са в смес заедно с други вещества и се продават свободно в търговската мрежа под 3 формата на препарати за почистване или други, използвани в бита. Този извод принципно е законосъобразен, но въззивният съд не е съобразил, че съгласно заключението на химическата експертиза намерената при претърсването солна киселина е била в чист вид /т. ІІ, л. 78 от дос. пр. – Обект № 13 - 2/. На следващо място законосъобразно е приел, че само държането на прекурсори, съоръжения или материали за наркотични вещества, не е достатъчно за осъществяването на състава на чл. 354а, ал.1, изр. 2, вр. с изр.1, пр. 4 от НК, а е необходимо и наличието на специална цел – с цел разпространение. Законодателят е формулирал посочения престъпен състав, като е предвидил различни по тежест наказания, когато предмет на изпълнителното деяние по ал.1 са прекурсори, съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози. Законотворецът в изр. 2 на чл. 354а, ал.1 от НК е заменил единствено предмета, но не и формите на изпълнителното деяние и специалната цел - произведе, преработи, придобие, държи с цел разпространение или разпространява, така както са посочени в изр. 1 на същата ал.1. Иначе казано, за да е съставомерно деянието по изр. 2 на ал.1 следва да се установи, че самите прекурсори или материали се държат от дееца с цел те самите да бъдат разпространени, каквито доказателства не са събрани по делото. Изложеното обуславя принципно правилното заключение на контролирания съд за несъставомерност на деянието. Въззивният съд обаче е пропуснал да отбележи, че в обвинителния акт специалната цел изобщо не е посочена като елемент от престъпния състав и в този смисъл процесуалният документ не отговаря на изискванията на чл.

246, ал. 2 от НПК. Това е предполагало обвинителният акт да бъде върнат на прокурора, тъй като накърнява правото на подсъдимите да разберат пълно, ясно и точно повдигнатото срещу тях обвинение, за да организират и реализират защитата си.

Това не е сторено от предходните инстанции, въпреки правомощията, с които разполагат съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК. Оправдаването на подсъдимите по посоченото обвинение обаче санира допуснатото нарушение на правото им на защита и поради това настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

По - нататък, за да оправдае двамата подсъдими по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за подс. В. и във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, въззивният съд е приел изцяло фактите, така както са описани в обвинителния акт, като се е позовал на обясненията на подс. Н. от досъдебното производство, на показанията на свидетелите К. и П., на протокола за претърсване и изземване и на приетото по делото заключение на химическата експертиза. Въз основа на тези доказателствени източници е установил, че в къщата на св. П. подсъдимите Н. и В. са се опитали да произведат наркотично вещество метамфетамин, като са осъществили първата фаза от производството – отделянето на ефедрина от таблетките „Хюмекс грип“. Това направили, като залели таблетките с вода, прибавили разредител „Protekta“ и натриева основа към тях. След това отделили псевдоефидрина, като излели разредителя от сместа в друг буркан. Първият буркан с останалата в него химическа смес захлупили с хартия, притисната с пластмасово сито и заедно със свидетелите П. и К. малко по – късно напуснали къщата. При така приетите за установени факти контролираният съд е оправдал двамата подсъдими, като е приел, че деянието е осъществено на 26.04.2018 г., а не 27.04.2018 г., както е посочено в обвинителния акт и че липсват доказателства за наличието на специалната цел, като елемент на състава – производство на наркотични вещества с цел разпространение. Като е оправдал подсъдимите по тези съображения, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон.