Решение № 5086 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5086 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100504865 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 4935/16.03.2026 г. по гр.д. № 51380/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗК „Уника“ АД сумите, както следва: на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 7189,07 евро (14060,60 лв.), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ******** вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г. в гр. Стара Загора, и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.11.2025 г., до окончателното изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 690,40 евро (1350,30 лв.) – мораторна лихва за забава за периода от 05.02.2025 г. до 09.11.2025 г. - датата на подаване на исковата молба.

Жалбоподателят - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на тролейбуса, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД 1

„ОЗК – Застраховане“ АД. При условията на евентуалност счита, че присъдената сума следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Оспорва размер на присъденото застрахователно обезщетение. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – ЗК „Уника“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „Уника“ АД с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва:

7189,07 евро (14060,60 лв.), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ******** вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г. в гр. Стара Загора, и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2025 г., до окончателното изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 690,40 евро (1350,30 лв.) – мораторна лихва за забава за периода от 05.02.2025 г. до 09.11.2025 г. - датата на подаване на исковата молба.

Ищецът – ЗК „Уника“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 13.11.2024 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 14039,18 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при ответника – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 21,52 лв. – ликвидационни разходи. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

2

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 13.11.2024 г., на 13.11.2024 г. в гр. Стара Загора, на кръгово движение „Била 1“, е реализирано ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** и тролейбус „Solaris Trollino 12“ с рег. № 1042. Съобразно начертаната схема в протокола, двете МПС са преминавали по едно и също време през кръговото кръстовище, като лек автомобил „Мерцедес“ се е движил в лявата пътна лента, а тролейбус „Solaris Trollino 12“ – в дясната. При разминаване между двете МПС част от тролейбус „Solaris Trollino 12“ е навлязъл в лявата пътна лента, в резултат на което е настъпило съприкосновение между двете МПС.

В протокола са удостоверени и видими щети по отношение на двете МПС, като е отбелязано изрично, че цялата дясна част на лек автомобил „Мерцедес“ е била повредена, а щетите по отношение на тролейбус „Solaris Trollino 12“ са в лявата задна част.

Съгласно показанията на разпитаните свидетели Д.З.Н. – водач на лек 3 автомобил „Мерцедес“, М.М.И. – водач на тролейбус „Solaris Trollino 12“, се установява идентичен на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП.

Свидетелят Н. сочи, че при разминаване на кръговото кръстовище намиращият се от дясната страна тролейбус „Solaris Trollino 12“ е навлязъл в лявата пътна лента, по която свидетелят се е движил с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес“, в резултат на което е настъпил удар между двете МПС. Според показанията на свидетеля И., ПТП е настъпило при разминаване на успоредно движещите се МПС, като, предвид габаритите на управлявания от нея „Solaris Trollino 12“, същата не е имала възможност да отклони МПС вдясно.

Съгласно заключението на САТЕ, като се вземе предвид отбелязаното в протокола за ПТП, както и показанията на свидетелите, механизмът на ПТП е следният - на 13.11.2024 г. в гр. Стара Загора, на кръгово движение „Била 1“, двете МПС са се движили успоредно на кръговото кръстовище, като лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******** е бил в лявата пътна лента, а тролейбус „Solaris Trollino 12“ с рег. № 1042 – в дясната. ПТП е реализирано при разминаване, тъй като, предвид габаритите на тролейбус „Solaris Trollino 12“, посоченото МПС със задната си част е навлязло в лявата пътна лента, в която по същото време се е движил лек автомобил „Мерцедес“. Според вещото лице, причина за настъпване на ПТП е било поведението на водача на тролейбус „Solaris Trollino 12“, който е следвал да намали, евентуално да спре, за да се изтегли лекият автомобил, след което да премине през кръстовището, с оглед размерите на тролейбуса. При тази ситуация дори лекият автомобил да спре, то при продължаващо движение на тролейбуса ще настъпи отново приплъзващ удар между двете МПС.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на тролейбус „Solaris Trollino 12“ с рег. № 1042, гражданската отговорност на който е била застрахована при ответника, тъй като е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Възражението на въззивника за съпричиняване е неоснователно, тъй като от нито едно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че причина на ПТП е противоправно поведение на водача на застрахования по застраховка „Каско“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 14039,08 лв., а, видно от регресна покана, получена от ответника на 14.01.2025 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

4

Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 14039,08 лв. (7178,07 евро).

Следователно, дължимото регресно вземане е в размер на платената сума, ведно със сумата в размер на 21,52 лв. (11 евро) – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е. сумата в общ размер на 14060,60 лв. (7189,07 евро).

Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.

При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по въззивната жалба следва да се присъди сумата в размер на 1273,73 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4935/16.03.2026 г. по гр.д. № 51380/2025 г. по описа на СРС, 66 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати в полза на ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1273,73 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6