Решение № 510 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502978 по описа за 2023 година

С решение № 4583 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 9767/2020 г., СГС, І-6 св, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД и чл. 86, л.1 ЗЗД, Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света София" ЕАД, да заплати на М. С. Г. сумата от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето му С. М. Г., причинена поради виновно и противоправно поведение на д-р М. Р. - П., лекар в болницата, изразяващо се в пропуски при проследяване бременността на майката на детето, в резултат на което бебето било родено с увреждания, несъвместими с живота и починало, ведно със законната лихва от 21.04.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и в частта, с която се търси обезщетение за неимуществени вреди от нехуманно отношение на лекаря, като неоснователни.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света София" ЕАД. Твърди, че д-р П. не е обективирала противоправно поведение, положила е дължимата грижа и е извършила всичко необходимо.

1

Счита, че не се касае до високо рискова бременност. Твърди, че е направено изследване за фетална морфология в 21 г.с. Поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че бебето С. е родено без бъбреци, тъй като това не е отразено в никое доказателство по делото. Подчертава, че за да се направи такъв извод следва да се констатира, че обема на околоплодните води е намалял, а това не е установено (видно от КСМЕ). Изтъква, че според експертите установяването на малформации е много трудно тъй като органите са частично развити. Счита за неправилно формирането на изводите на съда само въз основа на епикриза от СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД. Подчертава, че аутопсия не е правена, но се установява, че бебето е страдало от многобройни малформации и аномалии на отделителната система, които не могат да се проследят по време на бременност. Претендира да се провери чрез нова СМЕ въпросът дали е възможно организмът да произвежда урина, която да се събира в пикочния мехур, ако липсват бъбреци, както и каква би била продължителността на живота след раждането ако в организма на бебето липсват формирани бъбреци. Счита, че ако родителите са били взели решение да се прекъсне бременността за единия близнак, то това неминуемо е щяло да доведе до загиване и на другия, а понастоящем той е жив. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита, че връзката между дете и родител не се е изградила за краткия период от 10 дни. Моли да се отмени решението или да се намали размера на обезщетението.

Ответникът М. С. Г. в писмен отговор оспорва въззивната жалба.

Твърди, че изследването за фетална морфология не е било провеждано и гинекологът е подценил ситуацията, въпреки че бременността се е характеризирал с особености, имайки се предвид, че родилката вече е имала един спонтанен аборт и е износвала близнаци. Подчертава, че не само починалото бебе, но и преживялото, са с тежки малформации на отделителната система, което не е било установена от наблюдаващия гинеколог, не е потърсено мнение на тесен специалист, не са информирани родителите за възможността да се прекъсне бременността за единият или и за двата плода (селективна редукция), нито те са били подготвени за раждането на бебета с увреждания. Твърди, че нарушен се явява принципа на адекватните очаквания (от надлежна медицинска дейност), на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, нарушени 2 са правата на родителите да имат достъп до информация за здравословното състояние и метод за лечение – чл. 81, ал. 2, т. 1, т. 8, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 88, ал. 1 и 2 ЗЗ. Счита, че за да се извърши наблюдение на органите е достатъчен и обикновен ехограф. Оспорва показанията, дадени от д-р М. П., като ги намира за неверни и заинтересовани. Поддържа се, че бащата е преживял тежко загубата на детето си и моли решението да се потвърди, като се присъдят разноски по чл. 38 ЗА.

Третото лице помагач на страната на ответника – „ЗД Евроинс“ АД се присъединява към изложеното във въззивната жалба.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът М. С. Г. твърди, че с М. А. В. очаквали еднояйчни близнаци, като бременността на майката била проследявана от д-р П. от ПСАГБАЛ "Света София" ЕАД. Сочи, че на всеки две седмици било провеждано ултразвуково проследяване и винаги били уверявани от лекарката, че бебетата са добре и всичко си имали. На 11.04.2018 г. били родени две момичета С. и К., но два дни след това били информирани, че С. не може да уринира, а по-късно било установено, че бебето е без бъбреци. Поради тези малформации детето починало на 21.04.2018 г. Счита, че малформациите е можело да се открият при полагане на дължимата грижа от проследяващия лекар, като подчертава, че майката не е била насочена и не е било проведено изследване фетална морфология, както и че не е извършено ултразвуково наблюдение с апаратура, с която болницата е разполагала. Счита още за пропуск и това, че наблюдаващия лекар не е потърсил консултация с друг тесен специалист. Намира, че на родителите е отнето правото им да вземат информирано решение - да прекъснат бременността или да я запазят. Загубата на детето била непреодолима за ищеца – той често плачел, не можел да спи, изпитвал чувство за вина, изолирал се, станал раздразнителен и нямал желание за други деца, тъй като се опасявали, че проблемите могат да се повторят, още повече, че оцелелият близнак също бил с тежки увреждания и се страхували за живота му. Претендира от ответното болнично заведение да получи обезщетение на неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., дължими ведно с лихва за забава от датата, на която е починало бебе.

3

Ответникът Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света София" ЕАД оспорва исковата претенция. Твърди, че не е надлежен ответник по така предявения иск, тъй като се твърдят вреди от доболнична помощ - женска консултация, проведена от д-р П., която е била осъществена в качеството й на лекар на граждански договор в МЦ "ПСАГБАЛ "Света София" ЕООД. Евентуално твърди, че не е налице допусната от нея лекарска грешка при проследяване на бременността, тъй като са извършени всички необходими изследвания, които се покриват от НЗОК, измежду които изследването фетална морфология не е, както и че обективно не е било възможно да се установят малформациите при тези близнаци, тъй като са споделяли един околоплоден мехур и една плацента, при което трудно било наблюдаването на процеса на формиране на органите при липса на данни от клиничните изследвания за проблеми в развитието им.

Конкретно сочи, че при този вид двуплодна бременност проблеми с бъбреците можело да се установят при намалена околоплодна течност, за което нямало данни при правените прегледи, а правилното функциониране на тези органи се проявявало едва след раждането на близнаците. Намира, че вродените малформации на плода не е можело да се отстранят, дори и при установяването им пренатално. Оспорва размера на обезщетението.

Третото лице помагач на страната на ответника "ЗД Еворинс" АД оспорва исковата претенция. Счита, че не носи отговорност като застраховател, ако се установи, че е допусната груба небрежност.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

В обжалваното решение подробно и детайлно са разгледани и описани събраните доказателства - експертизи, свидетелски показания и пр., като в тази част, настоящото решение препраща към мотивите на СГС.

Няма спор, че д-р М. П. е имала трудово правоотношение с ответната болница и договор с дъщерното й дружество (медицински център) към момента на спорните отношения, като Началник отделение по патология на бременността, като пред настоящата инстанция няма разногласия по въпроса, че д-р П. е от категорията лица, на които по смисъла на чл. 49 ЗЗД е възложено от болничното заведение извършването на определена 4 специализирана медицинска дейност.

Установява се, че в периода 09.10.2017 г. - 12.10.2017 г. майката М. е била хоспитализирана поради риск от аборт, а в последствие при прегледи на 26.10.2017 г., 14.11.2017 г., 30.11.2017 г., 20.12.2017 г., 03.01.2018 г., 02.02.2018 г. и 13.03.2018 г. на майката са били провеждани ултразвукови изследвания, без да са констатирани отклонения в развитието на бременността. За времето от 15.02.2018 г. - 19.02.2018 г. майката е била приета в болница поради лъжливо раждане, като в епикризата е посочено, че пациентът е хоспитализиран за стационарни грижи при бременност с повишен риск. Ново лъжливо раждане е отразено в амбулаторен лист от 04.04.2018 г., като е установено с ултразвукова диагностика, че близнаците се развиват в отделни сакове (МСДА). В същото време – в декларация за информирано съгласие от същата дата е посочено, че децата са МСМА - имат обща плацента и общ амниотичен сак.

С цезарово сечение е осъществено раждане на близнаците на 11.04.2018 г. с оператор д-р М. П.. Видно от епикриза от ПСАГБАЛ "Света София" ЕАД детето С. е с остра бъбречна недостатъчност, не отделя урина и е с генерализирана оточност. В епикризата на СБАЛ по детски болести „Проф. И.

Митев" ЕАД, е вписано, че бебето е преведено на 13.04.2018 г. с основна диагноза остра бъбречна недостатъчност, други вродени аномалии на отделителната система, полималформативен синдром, белодробен оток и кръвоизлив, като още при постъпването е установено общо увредено състояние, оточно, с дисморфичен фациес - коси очни цепки, ниско разположени и лошо моделирани ушни миди, челюстна деформация, къса шия, тяло и крайници, камбановиден гръден кош, посиняване, анурия, полупрешлени на ниво Тх1-Тх6. При преглед с УЗД не е открита бъбречна структура, нито уретрален отвор. На 21.04.2018 г. бебето е починало.

Няма спор, че другият близнак – К. също е била преведена за специализирано лечение в увредено състояние - асфикция.

Приета е СМЕ на д-р Е. Ч. – И., която е дала заключение, че бъбреците на фетуса могат да се визуализират при ехографско изследване още в 9 гестационна седмица, в нормалната си позиция те могат да бъдат установени с такова изследване в 14 г.с., а в 20 г.с. са вече лесно видими. Ето защо, подобно изследване за установяване наличието им и оформянето им е удачно 5 да се направи след 16 г.с. Пояснява, че бъбреците са функционално незрели през целия фетален живот, както и че количеството на околоплодната течност е в пряка зависимост от функцията на феталния бъбрек, поради което намаленото или завишено количество спрямо стандарта е признак за проблем в отделителната система на плода. В заключението е посочено, че феталната морфология представлява високоспециализирано УЗИ за подробен анализ на структурата и функционалното състоянието на всички органи и системи на плода, с цел отхвърляне на отклонения в развитието, поради което е препоръчителна при всяка бременност. Пояснява, че такава се извършва между 11-13 г.с. (ранна фетална морфология), с която се цели да се отхвърлят анатомични дефекти, между 18-23 г.с., когато органите на плода са развити и позволяват задълбоченото им изследване, както и между 28-32 г.с., когато се търсят аномалии с късно начало, измежду които не са малформациите на бъбрека. Сочи, че в медицината не съществува метод за вътреутробно стимулиране развитието на органите на плода.

По делото е допусната и изслушана тройна КСМЕ (д-р П. Ч., д-р В. С. и д-р Л. Д.), които потвърждават, че феталната морфология през 18-23 г.с. е препоръчителна, когато може прецизно да се изследва анатомията на плода и да се диагностицират вродени структурни аномалии. Считат, че има данни за проведено такова изследване в 21 г.с., като няма данни за констатирани отклонения. Поясняват, че при два фетуса, при които единият отделя урина, е възможно да няма отклонения в количеството околоплодна течност и по този начин да не се установи по този признак отклонение във вътреутробното развитие на бъбреците на втория плод. Категорични са при отговор на въпроси, че близнаците са споделяли една плацента и един амниотичен сак, като отбелязването в част от медицинската документация на две плаценти е свързано със спецификата й при този вид двуплодна бременност. Поддържат, че при констатирани малформации на единия плод, може със съгласие на родителите да се осъществи селективна редукция на засегнатия фетус с риск за загуба и на втория плод. Обосновават извод, че в конкретния случай е възможно диагностициране, макар и трудно, на вродените аномалии най-рано след 18-19 г.с., когато селективната редукция не би била в полза на здравия плод.