Решение № 2145 от 04.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2145 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100514585 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 20121346/20.05.2021 г., постановено по гр. д. № 6739/2017 г. на СРС, ГО, 69 състав са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Д. В. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.10а ЗПК, че ответникът дължи на ищеца 5 445.68лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 01.11.2013г до окончателно изплащане на сумата, 548.75лв. - договорна лихва за периода от 27.02.2013г. до 31.10.2013г., 191.45лв. - наказателна лихва за периода от 24.06.2013г. до 31.10.2013г. и 60.00лв. - заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 45648/2013 г. по описа на СРС, 69 с-в. С постановеното решение са уважени в една част предявения при условията на евентуалност от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Д. В. П., ЕГН **********, осъдителни искове, че на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.10а ЗПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 1 263,68 лв., представляваща незаплатени вноски по договор за заем, съгласно кредит - овърдрафт от 13.03.2007 г., като са отхвърлени исковете до пълния предявен размер от 6 245,88 лв.

С определение № 20183081/09.09.2021 г. съдът е уважил молбата по чл.248 ГПК на ищеца и е изменил постановеното решение в частта на разноските като е осъдил 1 ответника да заплати на ищеца сторените в производството в размер на 346.45 лв. съобразно изхода на спора.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с излагане на доводи, че неправилно съдът е отхвърлил установителните претенции, доколкото макар и предсрочната изискуемост на вноските с ненастъпил падеж да не е била обявена от стария кредитор – банка, преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, то, в хода на процеса вече ищеца-цесионер е обявил същата с подаване на исковата молба и приложенията.

Отделно от това в хода на процеса е настъпил падежа на всички вноски, което обстоятелство е следвало да бъде отчетено от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК. По отношение на предявения осъдителен иск заявява, че неправилно съдът е отчел извършените плащания в хода на образуваното въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение изпълнително производство. При разпределяне на разноските в производството, съдът е следвало да възложи същите в тежест на длъжника- ответник, който е станал повод за образуване на производството.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта на отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Насрещната страна Д. В. П. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че при съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че предсрочна изискуемост за вземанията не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. С оглед това правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил предявените установителни искове.

Сочи, че в случаите, в които заявителя- кредитор не е обявил предсрочна изискуемост на вземанията преди подаване на заявлението, то, съдът в исковото производство следва да уважи предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове само досежно вземанията, за които в хода на процеса е настъпил падеж. Правилно съдът при произнасяне по предявения осъдителен иск е уважил същия досежно незаплатените суми по договора като е отчел заплатените в хода на процеса суми.

По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно.

Срещу постановеното определение по реда на чл.248 ГПК е подадена частна жалба от ищеца с искане за отмяната му като неправилно в частта, с която не е уважено искането му за присъждане в цялост на сторените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника на подадената от ищеца частна жалба, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е валидно и допустимо. С оглед това следва да бъдат разгледани оплакванията за неправилност на решението в посочената част съобразно доводите по въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е приел, че предсрочната изискуемост за вземанията не е обявена преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е отхвърлил установителните искове предявени по реда на чл. 422 ГПК.

С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага 3 изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Въз основа на горното, с тълкувателното решение е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

С Решение № 152 от 22.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3131/2018 г., II т. о., ТК е възприето, че постановките на цитираното тълкувателно решение са приложими и за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство, а също и по договорите за заем за потребление, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство в това число и чрез подаването на заявление по чл. 410 ГПК.

Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство.

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде 4 инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.

235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. /в този смисъл са Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК, определение № 200 от 1.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1614/2021 г., IV г. о., ГК/.