Решение № 678 от 19.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Варна, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500849 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба входящ с вх. № 22255/11.03.2025г. от Община Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, чрез юрк. Б.Б. против Решение № 646/25.02.2025 г. постановено по гражданско дело № 10654 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., с което осъдена община, с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, да заплати на И. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „М.Д.“ № 30, сумата от 1021,38 лв.

(хиляда двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „О.К.“, модел „С“, с рег. ******, вследствие на настъпило на 18.11.2023 г. на ул.

„М.Д.“ ***, в гр. Варна падане на изсъхнало дърво, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В жалба се излага следното:

Сумата за обезщетение е недоказана. Размерът на обезщетението следва да репарира действителните вредни към дата на настъпване на инцидента.

Поддържа се изложеното в отговора на исковата молба

Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск бъде изцяло отхвърлен, в условията на 1 евентуално да бъде намалена присъдената от ВРС сума.

В срока по срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от въззиваемата страна - И. К. С. чрез адв. П. П., е постъпил отговор на въззивната жалба, в който излага аргументи за правилност на обжалваното решение. Общата стойност на щетите е доказано от назначаваната съдебно – техническа експертиза.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът Община Варна, не изпраща представител

Въззиваемата страна И. К. С. не се явява, представлява се от адв. П. П., който моли да се потвърди обжалваното решение.

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. К. С. срещу Община Варна осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1021,38 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „О.К.“, модел „С“, с рег.

******, вследствие на настъпило на 18.11.2023 г. на ул. „М.Д.“ ***, в гр. Варна падане на изсъхнало дърво, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът И. К. С. излага следните обстоятелства:

Собственик на лек автомобил „О.К.“, модел „С“, с рег. ******. Излага се, че на 18.11.2023 г. паркирал автомобила на ул. „М.Д.“ *** в гр. Варна.

Около 22,00 часа на същия ден установил, че върху автомобила е паднало изгнило и изсъхнало дърво, което е увредило множество детайли на МПС-то, а именно: предно стъкло със сензор за дъжд, предна дясна греда, предна лява греда, преден капак, заден десен калник. Веднага съобщил на контролните органи за настъпилия инцидент, а очевидец на събитието бил негов съсед.

Няколко дни по-късно бил изпратен екип, който преместил дървото, което било паднало върху колата му и почистил мястото. Поддържа се, че се обръщал многократно с молба за съдействие към компетентите органи на Община Варна за получаване на справедливо обезщетение за нанесените материални вреди по процесния автомобил, но оттам единствено го препратили да съобщи за инцидента в РДПБЗН-ВАРНА. Входирал такова уведомление в Пожарна безопасност на 04.12.2023 г. и заплатил необходимата такса за това, но усилията му да получи обезщетение не дали резултат.

Навежда довод, че отговорност за причинените вреди носи ответникът, тъй като чрез неговите работници и служители или чрез трети лица, на които е възложил такава дейност, не е изпълнил задълженията си за своевременно премахване на болни, изсъхнали и изгнили дървета, които представляват опасност. Излага се, че ответната община има задължение за стопанисване и поддържане в изправност на повереното й имущество, а именно общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи, за обществено ползване. В това задължение следва да се приеме за вменено и изключването на възможност стари и увредни дървета да попадат върху 2 пътища и места за обществено ползване. Дървото, паднало върху л.а., доколкото се е намирало пред жилищна сграда, до тротоар и не е било в частен двор или друга частна собственост, е било именно грижа и отговорност на Община Варна. Сочи, че не е изпълнено задължението за обезопасяване на потенциално опасно дърво и не е маркирана опасността, която създава.

Допълва се, че на 15.01.2024 г. ищецът подал молба с правно основание чл. 207 ГПК, въз основа на която е образувано ч.гр.д.**8/2024 г. по описа на ВРС. По делото била допусната, изготвена и приобщена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице посочило в констативно съобразителната част на заключението, че уврежданията, които са установени по процесния лек автомобил, съгласно приложения снимков материал и извършеният оглед, са предимно в предната част на автомобила - предно стъкло със сензор за дъжд – подмяна, предна дясна греда - ремонт и боядисване, предна лява греда — боядисване, преден капак — ремонт и боядисване, предно дясно огледало - за подмяна. При съпоставяне на инцидента, описан в исковата молба и настъпилите вреди по лек автомобил „О.К.“, модел „С“, с рег. ***** е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилия инцидент (падането на изсъхнало дърво). Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите по средни пазарни цени към датата на събитието, и средни пазарни цени на труда, без да се прилага коефициент на овехтяване, е в размер на 1021,38 лв. Експертизата счита, че причината за падането на дървото е свързана със започнали процеси на изсъхване и гниене и силните пориви на вятъра към момента на инцидента.

В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че при всички случаи дървото е било изсъхнало една година преди инцидента - клоните са били изсъхнали и е липсвала зелена маса по него.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че изложените в исковата молба твърдения са недоказани. Твърди се, че всички дървета по въпросната улица са били в добро фитосанитарно състояние. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебни разноски.

От представените писмени доказателства, от съдебно – техническа експертиза, от свидетелски показани, от становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно е от приложеното Свидетелство за регистрация Част I, че ищецът И. К. С. е собственик на лек автомобил „О.К.“ с рег. № ******. Представена по делото е и квитанция от 14.12.2023 г. за платена услуга от РДБЗН – Варна.

Установява се от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза в производството за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. **8/2024 г. по описа Районен съд – Варна, приобщено към доказателствения материал по настоящото дело, 3 че на датата на процесния инцидент от 18.11.2023 г. собственият на ищеца лек автомобил „О.К.“ с рег. № ****** е бил паркиран на ул. „М.Д.“ ***, в гр.

Варна, като около 22,00 часа на същия ден върху автомобила е паднало дърво, причината за което е свързана със започнали процеси на изсъхване и гниене, както и силните пориви на вятъра към момента на инцидента. Вещото лице е констатирало следните увреждания по процесния автомобил: предно стъкло със сензор за дъжд – подмяна, предна дясна греда – ремонт и боядисване, предна лява греда – боядисване, преден капак – ремонт и боядисване и предно дясно огледало – подмяна. Според заключението общата стойност на разходите за отстраняване на щетите на автомобила по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието, без да се прилага коефициент на овехтяване, възлиза на 1021,38 лв. Експертът е достигнал до фактическия (доказателствен) извод, че уврежданията, които са установени по автомобила са предимно в предната част на МПС, като е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилия инцидент – падането на дървото. При изслушването си в о.с.з. вещото лице е пояснило, че дървото е било изсъхнало поне една година преди момента на падането му върху автомобила на ищеца.

Безспорно е между страните обстоятелството, че ул. „М.Д.“ представлява публична общинска собственост.

Ангажирани от ищеца са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д.О.Ц. (съсед на ищеца), който излага пред съда, че преди повече от година вечерта през есента на 2023 г. се случил инцидент, при който дърво паднало върху автомобила на неговия съсед – ищеца по делото. Свидетелят бил в дома си когато се сетил, че трябва да вземе нещо от колата си и излязъл на ул. „М.Д.“ ** в гр. Варна, пред гаража където бил паркирал своя автомобил.

Автомобилът на ищеца марка „Опел“ бил паркиран малко по-напред от неговия, духал силен вятър и дърво паднало върху предната част на автомобила. Свидетелства, че дървото се отчупило от долната част на стъблото. Позвънил на ищеца, за да го уведоми.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Предявен е иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на 4 увреждането, за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на I ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира.

В настоящия случай не е спорно, че процесното дърво е общинска собственост и е част от озеленителната система на Община Варна.

В чл. 14 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, е предвидено задължение, общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади предприятията (фирмите) по озеленяване да извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията. Следователно непосредствено задължение на служители на Община Варна, респективно на служители при специализираната общинска служба или на други ангажирани от общината лица, на които е възложено поддържането на уличното озеленяване, е било да поддържат зелените площи на територията на общината, включително чрез извършването на периодична резитба на дърветата, препятстваща възникването на потенциална опасност за сигурността на гражданите и тяхната собственост, както и да следят за наличието на възникнала вече такава опасност и да предприемат съответните действия по отстраняване на съответните дървета или клони от дървета, които са изсъхнали и болни и/или застрашаващи закриляните материални и нематериални блага.