Решение № 141 от 12.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Горна Оряховица, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря И.а Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20254120200219 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. А. Г. останал недоволен и чрез адв. Р. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 25-0350-000050/19.03.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП. Поддържа, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че изложеното в обстоятелствената част на НП не отговаря на фактическото положение, а направените правни изводи са неправилни. Моли съда да отмени наказателното постановление в обжалваната част.

В съдебно заседание чрез адв. Р. И. от ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително излага съображения, че обжалваното НП е неясно и са цитирани три законови хипотези без да се конкретизира какво реално е укоримото поведение на Г., а в обстоятелствената част на НП липсват подобни данни. Отделно сочи, че няма настъпило ПТП, тъй като инцидента е настъпил в двора на дружеството и в настоящия случай не е налице какъвто и да е път – републикански или местен, който да е отворен за обществено ползване по 1 смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗП и § 6, т. 1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР ВЕЛИКО

ТЪРНОВО, РУ СТРАЖИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 11.03.2025 г. при получен сигнал за настъпило ПТП в с. ********, на обособен частен паркинг, полицейските служители от РУ Стражица С. Р. С. и З. С. М. установили от свидетели, които срещнали по път, че водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********* И. А. Г., участник в произшествието, не е останал на място, а е напуснал. Отишли в РУ Стражица и там заварили И. А.

Г., който отишъл с друг човек. Чрез сведения от двамата пешеходци, които били ударени с лекия автомобил и други свидетели – очевидци и записи от видеокамери, които били прегледани от началниците, С. С. – мл. автоконтрольор в РУ Стражица, съставил в РУ Стражица против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1407505/11.03.2025 г. за това, че на 11.03.2025 г. в с.

*********, на обособен частен паркинг управлява собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег. № *********, като при тръгване от място с форсиране на автомобила не се съобразява с двамата пешеходци, които са непосредствено пред автомобила, блъска ги и от удара единият го изхвърля в страни, а другият остава на предния капак и по – късно пада на пътя и продължава движението си по ул. „Васил Левски“ посока центъра. От ПТП са пострадали леко двамата пешеходци с охлузни рани, прегледани са във ФСМП гр. Стражица и след това са освободени. Водачът Г. допуска ПТП и го напуска без да окаже съдействие на пострадалите лица, не остава на място до пристигането на компетентните органи. Г. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBA-0151, като пробата е отрицателна. Направен е и Дръг тест 5000 с фабр. № 0037, като пробата е отрицателна по всички показатели. С. вписал в акта, че с описаното деяние Г. е нарушил чл. 123, ал.1, т. 2 от ЗДвП – премества или променя състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите. Жалбоподателят подписал съставения против него акт без възражения и получил срещу разписка препис от акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

В законоустановения срок П. С. С. – ВПД Началник РУ в ОДМВР 2

Велико Търново, РУ Стражица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. издал против И. А. Г. Наказателно постановление № 25-0350000050/19.03.2025 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП. В обжалваното НП като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено дословно са възпроизведени отразените такива н АУАН, въз основа на който е издадено.

Видно от НП след описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, АНО е отразил, че Г. е извършил: „След ПТП премества или променя състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

„г“ от ЗДвП“.

Наказателното постановление е връчено на Г. на 19.03.2025 г. и на същия ден последният депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.

В хода на съдебното следствие актосъставителят С. и свидетелят М. сочат, че не помнят дали са установили как е настъпило ПТП. Установили, че Г. отишъл с брат си да си вземе трудовата книжка, но работодателят не му я дал и станал скандал. Г. казал, че тръгнал да излиза от паркинга и Владимир и баща му Петър, при които работел преди и му дължали пари, застанали пред колата му и така ги ударил.

Междувременно на 01.04.2025 г. било образувано ДП № 12/2025 г. по описа на ОслО в ОП Велико Търново, за това, че на 11.03.2025 г. в с. Благоево, общ. Стражица, при управление на МПС – „БМВ 530Д“ с рег. № ******* нарушил правилата за движение и по непредпазливост реализирал съприкосновение с пешеходците В. К. и П. К. и им причинил средни телесни повреди – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, т. 3 от НК. В хода на разследване било установено, че когато И. Г. и брат му влезли в автомобила, за да си тръгнат от базата на дружеството, Владимир Коев, който преди това обиждал Г., е застанал пред автомобила на Г., а П. К. започнал да затваря вратата на базата. Г. потеглил и в момента на съприкосновение В. отскочил на капака на колата, а по – късно Г. ударил П. К., който паднал на земята. Г. се отправил към РУ Стражица за да заяви за случилото се. И. А. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. С постановление от 19.09.2025 г. прокурорът частично прекратил наказателното производство по ДП № 12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново, прокурорска преписка № 1854/2025 г. по описа на РП Велико Търново, касаещо повдигнатото обвинение на И. А. Г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, 3 т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, а именно прекратил обвинението по отношение само на наличието на хулигански подбуди – чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Към датата на обявяване на настоящото дело за решаване наказателното производство не е приключило.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и от приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът констатира наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление.

В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и издаденото въз основа на него НП не се съдържа описание на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено.

Контролният и наказващият орган са посочили в обстоятелствената част само, че „Водачът Г. допуска ПТП и го напуска без да окаже съдействие на пострадалите лица, не остава на място до пристигането на компетентните органи.“. Не са посочени и кои са пострадалите лица. Това описание на нарушението сочи на неизпълнение на задълженията на Г. по чл. 123, ал. 1, т.

2, б. „б“ и б. в“ от ЗДвП, задължаващи водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните органи и до пристигането на органите по буква „б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него. След описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както контролният, така и наказващият орган са посочили съответно в АУАН и НП, че Г. е извършил: „След ПТП премества или променя състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП“.

Нарушението е съществено, тъй като от посоченото по – горе в мотивите описание на нарушението не става ясно кое свое задължение като водач на пътно преводно средство, който е участник в пътнотранспортно 4 нарушение, жалбоподателят е нарушил, което да обуславя ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Посоченото описание на нарушението прави неясна волята на наказващия орган и ограничава правото на защита на жалбоподателя, а така също затруднява и съда да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление не могат да бъдат санирани и са самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато и неправилно приложение на материалния закон.

В чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП се предвижда - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен да се завърне на мястото на произшествието. Съответно санкцията за неизпълнение е въздигнато в състав на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Видно от същата разпоредба за нарушение на задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие водачите на МПС се наказват с лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо жалбоподателя да е бил водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП с пострадали хора, да не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, нито е установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства. От събраните доказателства се установява, че съприкосновението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя с В. К. и П. К. е извършено в базата на дружество, в което е работил Г., находяща се в с. *******. Така и наблюдаващият прокурор по ДП № 12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново е приел, че извършеното от И. Г. не осъществява признаци на престъпление по транспорта, тъй като в настоящия случай не е налице какъвто и да е път - републикански или местен, който да е отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗП и 5