Решение № 1755 от 24.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502016 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба с вх.

№ 4798/06.04.2021 г. на „Е. М.“ ЕООД, подадена чрез адв. Р.М., против решение № 104/11.03.2021г., постановено по гр.д. №10319/2020г. по описа на ВРС, 31-ви състав.

Жалбата е бланкетна. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с мат.и процесуалния закон. Претендира се отмяната му изцяло.

С решението си съдът е уважил установителния иск, предявен от Й. ЕВГ. Й. срещу Е. М. ЕООД, за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите 12 174.73 лева – главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането; сумата от 1835.40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; разноски в размер на 280.20 лева и адв.възнаграждение от 636.24 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед №2628/07.11.2013г. по реда на чл.417 ГПК, по ЧГД №2053/2013г. на РС - Г.Оряховица, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 ГПК.

В срока за отговор е постъпило становище на въззиваемата страна, чрез адв.С.И., за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт ведно с присъждане на сторените от страната разноски. С допълнителна молба от 1

19.07.2021г. са представени доказателства за извършените разноски за адв.възнаграждение.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът Е. М. ЕООД, представляван от адв.М., поддържа жалбата си.

Насрещната страна Й. ЕВГ. Й., редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмена молба пълномощникът му адв.Св.И. оспорва жалбата, поддържа отговора към същата.

За да се произнесе по спора въззивният съд установи, че производството по делото е образувано пред ВРС по ГД №10319/2020г., на 26.08.2020г., по иск на Й.Й. чрез адв.И. от ВТАК срещу Е. М. ЕООД, ЕИК 131001375, София, за установяване, че ищецът няма задължение към ответното дружество, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL492673 от 04.09.2009г., за следните суми: 12 174.73 лева –главница по договора ведно със законната лихва, считано от 06.11.2013г.; 1835.40 лева договорна лихва за периода 04.10.2009г. до 28.10.2009г. както съдебни и деловодни разноски в размер съответно 280.20 лева и 636.24 лева, поради погасяването им по давност. Излага се, че въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ЧГД №2053/2013г. на РС-Горна Оряховица, е образувано изп.производство на 22.01.2014г., по ИД №56/2014г. на ЧСИ В.Г., рег.№725 в КЧСИ. На 29.07.2014г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение по цит.изпълнително дело. Твърдят се следните извършени изп.действия: изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение, на 05.06.2014г. и на 27.11.2014г.; конституиране на Е. М. ЕООД като взискател по делото въз основа на извършена цесия от 18.01.2016г. Твърди се, че на 22.10.2019г. по искане на взискателя ЧСИ е прекратил изпълнителното дело, на основание чл.433, т.2 и т.8 ГПК. Ищецът получил съобщение за образувано ново изпълнително дело №981/2019г., на 03.07.2020г., образувано пред ЧСИ В. Г., рег.№725 в КЧСИ, ВТОС. По новото изп.дело са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, всички от 24.10.2019г. Ищецът твърди, че на 07.07.20г. отправил искане за прекратяване на изпълнението поради нарушена местна подсъдност, тъй като длъжникът от м.01.2016г. е с регистриран адрес в с.Игнатиево, обл.Варна. С постановление от 09.07.2020г., ЧСИ В.Г. прекратил изп.дело поради нарушена местна подсъдност, получено от длъжника на 07.08.2020г. Ищецът твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение са настъпили нови факти, които са довели до несъществуване на вземането срещу него, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че независимо от прекратяване на изп.производство е налице интерес от установяването въз основа на чл.439 ГПК. Позовава се на изтекла 5 годишна погасителна давност за вземането. Позовава се на постановките на т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 като се твърди, че валидни изпълнителни действия са извършвани само по първото изп.дело №56/2014г., които са наложените по него запори от юни 2014г. и от м.11.2014г.

Ищецът се позовава на невалидността на извършените по второто изп.дело изпълнителни действия, прекъсващи давността, тъй като образуването на изп.производство по ИД №981/2019г. е незаконосъобразно, в противоречие с чл.427, т.5 ГПК, при неспазена 2 местна подсъдност. Поради това се прави довод, че извършените по изп.дело действия не са могли валидно за прекъснат започната да тече давност, считано от 27.11.2014г. /последното извършено валидно изп.действие по изп.дело №56/2014г./. Поради това ищецът твърди, че вземанията са погасени към 28.11.2019г. Трите запора, извършени по изп.дело 981/19г. не са произвели действие поради недопустимото образуване на делото.

В отговор на исковата молба ответникът Е. М. ЕООД е оспорил основателността на иска. Не се оспорва изложената от ищеца фактология, но се твърди прекъсване с конституиране на новия взискател на 15.03.2016г. както и на 01.10.2019г. по новото изп.дело, по което са извършени изп.действия, прекъсващи давността. Твърди се, че редовната молба на взискателя за образуване на изп.дело прекъсва давността. Не следва да се вменява в тежест на визскателя бездействието на ЧСИ, при проявена активност на кредитора с предложени изп.способи. Алтернативно ответникът твърди, че вземането съществува, но се погасява възможността му за принудително изпълнение. Поддържа оспорването.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното:

Съдът, в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на производството и редовността на жалбата е констатирал нередовности, които след връщане на делото за администриране са отстранени – приложен е сертификат за валидност на ел.подпис на подателя на ВЖ адв.М..

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Повдигнатият с жалбата въпрос е изцяло правен. Уваженият от първата инстанция иск е с правно основание чл.439 ГПК. За да го уважи съдът е приел, че първите изпълнителни действия, прекъсващи давността са извършени през м.12.2014г./когато работодателят на длъжника е получил запорно съобщение/, а следващите са извършени по второто образувано изп.дело №981/2019г., на 28.10.2019г. /получаване на запорно съобщение от банка/ като в промеждутъка е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което и вземането се явява погасено по давност. Предявеният отрицателен установителен иск, основан на факти, настъпили след производството, по което е издаден изпълнителния лист, е уважен.

ВЖ, инициирала настоящото производство е бланкова. Не се съдържат конкретни оплаквания срещу постановеното решение на РС-Варна. Постъпилото уточнение на въззивната жалба не следва да бъде взето предвид, тъй като е извън преклузивния срок за обжалване на първ.акт. Независимо от това, доколкото въпросите за приложението на института на погасителната давност е уредено чрез императивни правни норми, въззивният 3 съд дължи служебно приложението им, съотнесени към конкретния спор, въз основа самостоятелна преценка на установената от него фактическа обстановка.

За да се произнесе по спора въззивният състав констатира, че фактологията не е спорна между страните. От същата се установява, че въз основа на издадена в полза на Юробанк България АД заповед за изпълнение №2628/07.11.2013г., издадена по ЧГД №2053/2013г. на РС -Г.Оряховица, и изпълнителен лист от 07.11.2013г., е образувано изп.дело №56/2014г. на ЧСИ В. Г., на 22.01.2014г., с район на действие Окръжен съд – В.Търново.

Горното се установява както от приложените към исковата молба доказателства, така и от приложената в заверен препис от ЧСИ, преписка от ИД №56/2014г. Установява се, че изпълнението е предприето по молба на взискателя Юробанк България АД от 30.01.2014г.

Към датата на образуване на делото ЧСИ е извършил справка за адресна регистрация на длъжника Й.Й., от която е установено, че същият има постоянен и настоящ адрес в гр.Горна Оряховица. На длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на 29.07.2014г. По делото се установява отправено до работодателя на длъжника запорно съобщение от 27.11.2014г., връчено на 04.12.2014г.

С молба от 15.03.2016г. цесионерът Е. М. ЕООД е поискал конституирането му по изп.дело 56/2014г., въз основа на придобиване вземането на Юробанк България АД по договор за цесия от 18.01.2016г., на основание чл.429 ГПК. С нова молба от 10.08.2016г. молителят е поискал отново конституирането му като посочил, че на длъжника следва да се счита връчено уведомлението за цесията, при хипотеза на непотърсена пратка. /приложена разписка на л.67 от преписката/

От направената към 02.11.2016г. служебно от ЧСИ справка за адресна регистрация на длъжника, се установява друг адрес в с.Игнатиево, обл.Варна. По делото е представено от взискателя и писмо до длъжника на новия адрес, което също не е връчено на адресата, а е върнато с отбелязване „непотърсен“. Ново връчване е предприето от ЧСИ В.Г. по изп.дело 56/2014г., на 21.11.2016г. Опит за връчване е направен и чрез ЧСИ З.Д., рег.№808 в КЧСИ, с район на действие гр.Варна, на 05.01.2017г. като е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. прието редовно връчване на 20.01.2017г.

С постановление от 19.05.2016г. кредиторът Е. М. ЕООД е конституиран по ИД №56/2014г. като взискател.

С молба от 01.10.2019г. взискателят е поискал прекратяване на изп.дело поради перемирането му съгласно чл.433, т.8 ГПК. С постановление за прекратяване от 22.10.2019г., ИД №56/2014г. е било прекратено, на основание чл.433, т.2 ГПК.

Новото изп.дело №981/2019г. е образувано по молба на взискателя Е. М.

ЕООД, на 01.10.2019г., пред първоначалния ЧСИ В. Г., рег.№725 в КЧСИ, В.Търново. По това дело е наложен запор върху всички сметки, банкови касетки на длъжника съгласно чл.507 ГПК, на 25.10.2019г., съответно изпратено до Юробанк България, Експресбанк АД, ПИБ АД.

4

На 29.06.2020г. по изп.дело е постъпило пълномощно за адв.И. от длъжника. На 01.07.2020г. е извършена сл.справка за адреса на длъжника като се установява промяна на постоянния и настоящ адрес от Горна Оряховица в ********, считано от 18.01.2016г. На пълномощника адв.Св.И. е връчено съобщение за образуваното изп.дело на 03.07.2020г. като с молба от 07.07.2020г. последният е поискал от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело поради неспазване на местната подсъдност на основание чл.427, т.5 ГПК вр.чл.426, ал.3 и чл.130 ГПК. Приложено е копие от личната карта на длъжника.

С постановление за прекратяване от 09.07.2020г. ЧСИ е прекратил производството по второто ИД №981/2019г., въз основа възражение на длъжника за неспазване на местната подсъдност. На взискателя е връчено съобщение за горното на 14.07.2020г., а на длъжника на 07.08.2020г. чрез адв.И..

Въз основа на горната фактическа установеност въззивният състав достига до следните правни изводи по спора:

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК, от длъжника, срещу взискателя, за отричане съществуването на изпълняемо право поради погасяване на вземането на ответника по давност. Ищецът се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след производството, в което е издаден изпълнителният лист, след стабилизиране на заповедта за изпълнение.