Определение № 14056 от 30.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14056 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505556 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 93293/24.03.2026 г. на К. А. К. против Определение № 9262/06.03.2026 г. по гр. дело № 55438/2025 г. на СРС, 138 с-в, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК. Частният жалбоподател посочва, че предмет на разглеждане по делото е трудовоправен спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Няма отношение към спора извършено плащане или неизплътено обезщетение от държавно обществено осигуряване със законността на уволнението. Ищецът е уволнен в изпитателния срок и законосъобразността на болничните е без значение. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът не е заявил становище по спора.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 55438/2025 г. е образувано по предявени от А.Н.Н. против К. А. К., в качеството му на работодател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ. В сезиращата и уточнителна молба вх. № 421850/29.12.2025 г. се твърди, че между страните е сключен трудов договор на 01.06.2025 г., като ищецът е заемал длъжността „капитан на яхта“. Поради контузия на крака не е могъл да упражнява професия и в периода 25.07. – 07.08.2025 г., 08.08.2025 г. – 06.09.2025 г., 05.09.2025 г. – 06.10.2025 г. е ползвал отпуск по болест, за което работодателят бил надлежно уведомен. Въпреки това със заповед от 29.07.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено при посочено от работодателя основание „напуснал работното си място без да уведоми работодателя“. Твърди се в нарушение на правилата на Кодекса на труда (чл. 333) трудовото правоотношение да е прекратено в срока на ползване на отпуск за временна неработоспособност, без предварително разрешение на Инспекция по труда.

1

С разпореждане от 24.02.2026 г. съдът служебно е изискал справка от РЗ Шумен и РЗИ София за развитие на производството по жалба на К. К. срещу издадени на А.Н. болнични листове, препис от постановения акт, с оглед етапа на производството, с отбелязване за влизането в сила.

В отговор с писмо от 04.03.2026 г. г. РЗИ София е уведомило съда за предстоящо заседание на СЛКК към ХІІ ДКЦ за произнасяне по жалба, касаеща болничен лист от 25.07.2025 г.

С определение № 9262/06.03.2026 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, като е приел, че подадената жалба и висящото административно производство по отношение на болничен лист от 25.07.2025 г. има преюдициално значение за спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Жалбата е основателна по следните съображения.

В разглежданата хипотеза предмет на главното дело е законосъобразността на уволнението по чл. 344, ал. 1 КТ, включително преценка дали към датата на заповедта работникът е осъществил дисциплинарно нарушение „неявяване на работа“ по смисъла на чл. 186 КТ, респективно дали работодателят е упражнил правото си на прекратяване в изпитателния срок в съответствие с изискванията на закона. За решаването на този спор гражданският съд следва да изследва всички относими факти към момента на уволнението: съществуването на издаден болничен лист, уведомяването на работодателя, действителното здравословно състояние на работника, неговото поведение и добросъвестност, както и поведението на работодателя.

Практиката на Върховния касационен съд по чл. 344, ал. 1 КТ и чл. 112 ЗЗдр. последователно приема, че обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира изпълнението му, поради което работникът или служителят не е длъжен да се явява на работа и това неявяване не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Ако актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл.

112 ЗЗдр., защото не са били налице предпоставки за издаването му, въпросът за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя се поставя в зависимост от неговата добросъвестност. Както е прието в Решение № 330/05.11.2013 г. по гр. д. № 1220/2013 г., IV г.о. на ВКС, когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване, удостоверено с надлежен документ, издаден от компетентен здравен орган, който е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност, не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Ако решението за отпуск поради временна неработоспособност е обжалвано и е отменено, но решението на горестоящия орган не е влязло в сила, работодателят не може да приеме, че работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. След като влезе в сила актът за отмяна на решението на съответния здравен орган, разрешил отпуск поради временна неработоспособност, по обвързващ начин се установява, че за съответния период работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа (Решение № 60254/16.12.2021 г. по гр. д. № 978/2021 г., III г.о. на ВКС). В този случай неявяването му на работа съставлява неизпълнение на трудовите 2 задължения, като дали за него може да се търси дисциплинарна отговорност, се преценява във всеки конкретен случай според наличието на вина и добросъвестност, с оглед причините за отмяната на акта, поведението на работника и работодателя. Ако работникът не е недобросъвестен, неизпълнението на трудовите му задължения не е виновно, тъй като се е доверил на преценката на компетентен здравен орган; ако е бил недобросъвестен, носи отговорност за неявяването си на работа в периода, в който с отменения акт му е бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност (Решение № 241/22.04.2024 г. по гр. д. № 5133/2023 г. на ВКС, IV г.о.).

От тези разяснения следва, че изходът от административното производство по чл. 112 ЗЗдр., включително евентуалната отмяна или потвърждаване на болничния лист, не определя автоматично наличието или липсата на дисциплинарно нарушение, нито законосъобразността на уволнението. Независимо от решението на органите по медицинска експертиза гражданският съд дължи самостоятелна преценка на добросъвестността на работника при неявяване на работа и на надлежното упражняване на правото на уволнение от работодателя към релевантния момент.

Поради това производството по жалбата срещу болничния лист не представлява обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Решението по него няма да установи правопораждащ факт, без който спорът за законността на уволнението не може да бъде разрешен, а касае елемент към фактическата обстановка, който съдът по чл. 344, ал. 1 КТ следва сам да оцени наред с всички останали критерии за надлежно упражнено право на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ето защо в случая не са налице предпоставките за спиране на производството по чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, а постановеното определение в този смисъл следва да бъде отменено.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9262/06.03.2026 г. по гр. дело № 55438/2025 г. на СРС, 138 с-в, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3