Решение № 260888 от 14.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3697/2018
- Вид
- Решение № 260888
- Подписан
- 14.03.2022
- В сила
- 17.01.2023
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 283, ал. 4, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.284, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.292, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 57 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.202, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309 · Наказателен кодекс
- чл.310 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е
Н И Е гр.София, 14.03.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав на шестнадесети ноември година 2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева секретар:
Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3697 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
По изложените в искова молба и молба – уточнение обстоятелства „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв.Р.А., е предявило при обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД против „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата банка сумата от 127 124,24 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди причинени от А.И.П.– служител на ответника при изпълнение на възложена и от ответника работа, изразяващи се в заплащане на обезщетение на 20 клиенти на ищеца, от чиито влогове и депозити е присвоявала суми същата, както и иск за лихва за забава, в размер на 38 764,55 лв. за периода от 16.03.2015 г. до 16.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че Банката ищец и „Б.П.“ ЕАД /Пощите/ са сключили Договор 430-0293 от 02.06.1997 г.
(„Договорът“), анекс от 02.06.1997 г., анекс от 22.06.1998 г., анекс от 2002 г., както и анекс от 13.05.2011 г., съответно на правата и задълженията, които са вменени на страните с тях . Твърди се, че договорът е прекратен, считано от 30.06.2011 г. Сочи се, че в чл.1 от Договора е определен неговият предмет, а именно - страните са се договорили, че Банката (към момента на сключване на Договора с наименование „Б..П.Б.“ АД или „БПБ“ АД) възлага, а Пощите приемат чрез определени служители в пощенските станции да извършват от името и за сметка на Банката на основание Инструкцията за работа с депозити и влогове в лева (ИРДВ), конкретно възложените им дейности, а именно: Сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; Изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; Извършване на операции, свързани с: изготвяне на договор за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка, закриване на депозит и на книжки; водене и приключване на дневен операционен дневник; олихвяване на спестовни (депозитни) книжки; завеждане на дневна отчетност (с ЕИТ там, където е осигурена такава от банката) в Районните пощенски станции и пощенските станции; предоставяне определена от банката информация на граждани и клиенти на „БПБ“ АД; Събиране на такси и комисиони по операциите на банката; Приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; Приемане на суми в брой от физически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.; Приемане на плащане на погасителни вноски по кредити и други от сметки на физически и юридически лица, обслужвани в АРМ /автоматизирано работно място/ и PPM /ръчно работно място/ - с прилагане Тарифата на банката според анекс в сила от 01.03.2002 г.; откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица; продажба и приемане на документи за потребителски кредити; въвеждане и обслужване на нови банкови продукти.
Твърди се, че в клаузата на чл.10 (1) от
Договора било предвидено щетите да се установят с двустранен писмен акт между страните.
Сочи се, че в конкретния случай, вредите, чието обезщетение се претендира произтичат от действията на пощенската служителка А.И.П..
Твърди се още, че ответника „Б.П.“ ЕАД възложил на А.П.да извършва действия по Договора, но същата или е получавала суми по договори за депозит или за влог, вземала е парите от клиенти като за внесените суми им е издавала документи, но не ги е отчела на Пощите, а те на Банката или неправомерно е теглила суми от депозитни или влогови сметки на клиентите на Банката или ги е закривала. Ищецът поддържа, че действията на служителя А.П.съставляват деликт (престъпление), като същата е вече осъдена. Твърди се, че „Б.П.“ ЕАД отговарят за деликтните действия на своите служители на основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Твърди се, че на 18.03.2013 г. Банката е обезщетила, при наличие на интерес, увредените лица за вредите, настъпили от деликатните действия на пощенския служител. Твърди се, че на 18.03.2013г. банката ищец е възстановила суми на следните свои клиенти: А.Р.Ю., Г. Т.Т., С.Ш.ИСА, Х.Р.Ш., Ш.М.С., А.М.А.,
Г.М.М., Е.С.Е., И.Х. И., К.А.С., М.Ю.М., Н.И.И., С. Х. Е., Ф. А.М. , А.С. С., А.Н. Ч., М. Д. М.,
Х.Х.Ю., Е.Ю.Ш., В. Г. Д., които средства са в общ размер от 127 124,24 лв. Наведен е довод, че от този момент за Банката ищец са настъпили имуществени вреди, като е възникнал иск срещу Пощите, с който да се ангажира тяхната извъндоговорна отговорност да възстановяват на Банката заплатеното от нея на увреденото лице обезщетение за причинените от г- жа П.вреди, ведно с дължимата лихва.
Сочи се, че общата главница е в размер 127 124,24 лв., а законната лихва за периода от 16.03.2015 г. до 16.03.2018 г. е в размер на 38,764,55 лв., които суми. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от момента на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, Банката претендира по настоящето дело.
Твърди се още, че „Б.П.“ ЕАД многократно са признавали отговорността си в случаите, когато техни служители са извършвали злоупотреби, като са превеждали дължимите суми на Банката, или Банката е извършвала прихващане между констатираните щети и дължимото по Договора възнаграждение на „Б.П.“ ЕАД. След като злоупотребите на пощенските служители придобиват епидемични размери, което води до значителни щети за Банката, и след като последната предприема действия по прекратяването на Договора, ответникът започнал да отказва да участва при съставянето на констативни протоколи при установените нарушения, да оспорват представителната власт на изпратените от самите тях служители и т.н., с цел да избегнат плащане на дължимото от тях обезщетение. Сочи се, че в случая Пощите са канени да се запознаят с фактите и документите, какнени са да подпишат проекта за констативен протокол, но същите отказали.
Ищецът поддържа, че в този случай „Б.П.“ ЕАД не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение.
Поради липса на доброволно възставовяване на щетите предявява настоящите искове.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Б.П.“ ЕАД, чрез пълномощника адв.Н.В., в който исковете са оспорени като недопустими, а по същество са неоснователни и недоказани.
Поддържа, че предявените вземания за обезщетение, които са квалифицирани от ищеца като вземания по чл.49 от ЗЗД не съществуват.
В отговора ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност на главните вземания на ищеца към ответника - тези по чл. 49 ЗЗД, а също и на вземанията за лихва. Не се спори, че Банката ищец е възложила на ответника с договор № 430/02.06.1997 г. да извършва „за сметка на доверителя възложените му от последния действия“ (чл. 280 ЗЗД). Поддържа се, че Договорът отговаря на всички изисквания на ЗЗД за договор за поръчка и по този правен въпрос страните не спорят. Сочи се, че според чл. 1 от него банката възлага, а довереникът приема, чрез определени служители в пощенските станции да извършва от името и за сметка на банката на основание инструкцията й „банкова дейност“. Според ответника с договора е възложено извършване на „банкова дейност“ от ответника като доверител. Сочи се, че, подробни правни съображения относно договорното отношение са изложени в Решение № 335 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3415/2014 г. на CГC.
Цитираното решение било постановено във връзка със същия договор между същите страни. Твърди се, че спорът по това дело, като и по иска на „Б.П.“ЕАД, така и по възражението на „Ю.Б.“ АД за прихващане, основано на вземане на банката по чл. 283, ал. 4, предл. второ ЗЗД, е аналогичен със спора в настоящия процес. Обосновава, че отговорносттта за обезвреда на Банката ищец от „Б.п.“ ЕАД, може да има само на договорно основние, а не на деликтно. Ответникът поддържа, че началния момент на давността по предявения иск е най – късно момента моментът, в който банката е узнала, че А.П.е отклонила/ присвоила суми. Твърди се, че това е момента е възникнало правото на иск по чл.284, ал.2 от ЗЗД и /или по чл.283, ал.4, предл.2 ЗЗД и от този момент започва да тече давността, която е изтекла много преди предявяване на иска.
Твърди се, че ищецът е занел за причинените от П.вреди преди 18.03.2013г., като това е вида от Констативен протокол от 19.11.2012г., който е приложен към исковата молба. С тези доводи ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен като погасен по давност.
В отговора ответникът поддържа, че в действителност банката има качеството на основен възложител на работа на физичското лице П.. Сочи се още, че доказателство за това, че банката има качеството на начален и основен възложител на работа е и това, че именно тя е получава печалбите от работата – чл.1, т.4, чл.4, т.4 от процесния договор.
Според ответника при тези фактически обстоятелства отговорността за обезвреда на ищеца от ответника може да бъде само на договорно основание, а не на деликтно. Изложени са доводи, че като е сключвала договори с клиенти на банката, А.П.е обвързвала по тях пряко банката и с това банката е ставала страна по договорите, съгласно чл.292, ал.1 ЗЗД. Така според ответника, извършените на 18.03.2013г. плащания не са вреди за ищцовата банка, а изпълнение на задлъжения към нейни клиенти потребители. Твърди се още, че момента на увреждането на банката е момента на незаконното присвояване или отклоняване на парите от А.П.и непостъпването им в „Б.П.“ ЕАД, а от там и в банката по реда на чл.4, т.4 от договора. В отговора е оспорено твърдинието, че банката ищец е платила на 20 –те лица изброени в исковата молба.
На следващо място ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредите от страна на банката, поради неупражняване на надежден контрол над служителите изпълняващи банкова дейност.
В о.з. банката ищец, действащ чрез пълномощник адв.Р. А. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
В о.с.з. ответното дрежество чрез процесуалните си представител адв.Н. В. оспорва исковете. Представят списък на разноски и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК вр. с чл.12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „Ю.Б.“ АД /с предходно наименование „Б..П.Б.“/, като възложител от една страна и от друга „Б.п.“ ЕАД, като изпълнител бил сключен договор № 430 -0293/02.06.1997 год. (допълнен с анекси към него от 02.06.1997 година, от 22.06.1998 год., от 12.02.2002 год. и от 13.05.2011 год.), съгласно които възложителят възлага, а изпълнителят приема, чрез определени свои служители в пощенските станции да извършва от името и за сметка на възложителя на основание Инструкция за работата с депозити и влогове, конкретно възложените им дейности, а именно: сключване на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева; изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане на лихви по тях; извършване на операции, свързани с изготвяне на договори за депозит, издаване на спестовна (депозитна) книжка, закриване на депозит и на книжка; водене и приключване на дневен операционен дневник; олихвяване на спестовни книжки; завеждане на дневна отчетност с ЕИТ, там където е осигурена такава от банката в Районните пощенски станции и пощенските станции; предоставяне на определена от банката информация на гражданите и клиентите на банката; събиране на такси и комисионни по операциите на банката; приемане на суми в брой от юридически лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на суми в брой от физическите лица и превеждането им по банкови сметки в клоновете и офисите на банката; приемане на плащане на погасителни вноски по кредити и други сметки на физически и юридически лица, обслужвани в PPM-с прилагане на Тарифата на банката според анекс от 01.03.2002 година; откриване и обслужване на разплащателни сметки на физически и юридически лица; продажба и приемане на документи за потребителски кредити; въвеждане и обслужване на нови клиенти. Банката се задължила да обучава и преквалифицира за своя сметка служителите на „Б.п.“ ЕАД по извършването на банковата дейност; да упражнява най-малко два пъти годишно текущ контрол и извършва внезапни проверки на банковата дейност, извършвана от пощите съвместно с представител на териториалните искова молба поделения на пощите; да упражнява текущ контрол и извършва внезапни проверки на касовата наличност (за нейното съответствие с наличността, установена по операционен дневник) веднъж на два месеца на различни дати, съвместно с представители на териториалните поделения на пощите (чл. 2, т. 7 и т. 8). За извършваната по договора банкова дейност, охрана, превоз и доставка на парични средства и материални ценности до РПС в клаузата на чл. 6 от договора било поето задължение банката да заплаща на пощите ежегодно сума в размер на 800 000.00 лева, а с анекса в сила от 01.03.2002 година банката се била задължила допълнително ежемесечно да изплаща на териториалните поделения на пощите за извършените банкови операции и услуги комисиона в размер на 1.6 % върху приетите и изплатени суми в брой от пощенските станции на клиенти на банката върху която сума се начислявал ДДС, а за събиране на такси и комисиони- по 0.9 %. Съгласно чл. 4 от договора Пощите се задължили да извършват възложената им работа в съответствие с изискванията по инструкциите, указанията, договорите и другите документи, предоставяни от банката, да използват, съхраняват и опазват паричните средства и оперативните документи на банката, да превеждат на банката разликата между постъпилите и изплатени пари в брой по влогови, депозитни и други сметки съгласно Наредба № 3 за плащанията на БНБ и създадена организация между съответните поделения на страните. Поето било и задължение пощите да задължат служителите си, извършващи банкова дейност, да подпишат декларация, предоставена от банката, за опазване на банковата тайна, която да съхраняват в досието на служителя. Съгласно чл. 4.10 от договора пощите се задължавали да предоставят информация, свързана с извършената банкова работа, по писмено искане от прокуристите на клона на банката, отправено до ръководителя на териториалното поделение на пощите. Според чл. 4.12 пощите се задължавали да осигуряват материално стимулиране на служителите, извършващи банкова дейност, съобразно личния им принос, с източник приходите от комисионата и в размер, определен с Вътрешните правила за образуване и разпределение на работната заплата на „Б.п.“ ЕАД. Уговорено било приемането и заплащането на извършената от пощите банкова дейност да става на базата на двустранно подписан месечен отчет, в който пощите отразяват извършената дейност според договора. Съгласно чл. 10 от договора нанесените имуществени щети на банката или на нейни клиенти вследствие неприлагане или неточно прилагане на инструкциите, указанията и изискванията за правилно, компетентно и качествено извършване на банкова работа, се установявали с двустранен писмен акт от финансово-контролните органи на страните. Размерът на щетата се превеждал от пощите на банката, като за времето от нанасянето на щетата до изплащането й се начислявала законната лихва върху дължимата сума. Сумата следвало да се изплаща в тридневен срок въз основа на подписания документ, а при възникване на спор - в тридневен срок от получаване на утвърденото решение от специална комисия с равен брой представители на двете страни като поименният й състав се определял със съвместна заповед на банката и пощите. /л.16-л.23, том I от делото/ Съгласно чл. 26 от Инструкция за работа с депозити и влогове в лева, при различие между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се смятали данните по спестовната книжка./инструкция на л.38 –л.49, том I от делото/ Според чл. 37 ал. 2 от инструкцията на счетоводител-касиерите на гишета се зачислявали лични печати, с които те оформяли счетоводните документи-вносни бележки, разписки, платежни нареждания, договори за депозит, дневни ведомости (операционни дневници), рекапитулации и спестовни/депозитни книжки. Според чл. 55 всички извършени за деня операции по депозити и влогове в неавтоматизирано представителство се записвали в операционен дневник по образец по хронологичен ред в момента на оформянето им като на реда срещу записаната операция клиентът полагал подпис. Инструкцията предвиждала при откриване на влог служителят да оформя договор или депозитна книжка, като записвал издадените в нарочен дневник-по образец. При приемане на суми вписвал операцията в спестовна/депозитна книжка, а при изплащане на суми счетоводител-касиерът вписвал операцията в спестовната/депозитна книжка, която оформял с подпис и печат и предавал сумата на титуляря или пълномощника (чл. 56 и чл. 40 ал. 7).
Разпечатката съдържа 40 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/733d081c-07a1-4522-80a6-5ddf078b73d4