Решение № 224 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели С. Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100500018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на И. А. срещу определените разноски. в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 49733/02.07.2024 г. по изпълнително дело № 20227900401804 на ЧДИ Р.М..

Доводите в жалбата са, че по отношение на обикновените такси, тъй като нямало извършени никакви изпълнителни действия, то дължимата такса е само тази за образуване. По отношение на пропорционалните такси се сочи, че никакви действия не са извършени, а и посочената такса от 352,34 лв. надвишава 1/10 от задължението и противоречи на императивин разпоредби.

Адвокатският хонорар от 250 лв. жалбоподателката счита, че няма доказателства да е платен и освен това го счита за прекомерен и иска да се намали до 200 лв.

Взискателят по делото М.К. я оспорва, като сочи да е представила доказателства за заплащане на разноски за адвокатски хонорар, който счита за съответен на процесуалните действия

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като длъжникът не е платил задължението си в за доброволно изпълнение, съответно са извършени справки и предприети действия за принудително събиране като са посочени и конкретните начислени такси. По отношение на таксите е посочено, че определянето им не следва автоматичното им усвояване.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано на 08.11.2022 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2024 г. въз основа на влязло в сила решение на Софийския районен съд, с което И. А. е осъдена да заплати на М.К. разноски по делата в общ размер на 3170,37 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат А.М., като същата е редовна, в нея е посочен изпълнителен способ и е възложено на частния съдебен изпълнител и той да избере такъв на основание чл.18 ЗЧСИ, като към молбата е представен договор за правна защита и пълномощно, които установяват уговорено и заплатено възнаграждение от 250 лв. от взискателя на адв.М. за образуване и водене на изпълнителното дело.

На длъжника са изпращани неколкократно покани за доброволно изпълнение, като поканата е връчена при отказ на 0207.2024 г. в кантората на частния съдебен изпълнител и в нея са посочени задължения по изпълнителния лист от 3170,37 лв., 250 лв. за адвокатски хонорар на взискателя, както и такси в общ размер на 668,37 лв., от които 316,02 лв. и пропорционална такса от 352,34 лв.

Длъжникът не е платила задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, в който срок е подала жалба срещу разноските.

При тези факти съдът намира, че жалбата е само частично основателна.

По изпълнителното дело длъжникът отговаря за разноските, които са във връзка с необходимите действия по принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист, включително и тези, които са във връзка с приключване/прекратяване на изпълнението и вдигането на наложените изпълнителни мерки, като посочването им в поканата за доброволно изпълнение представлява дължимо поведение на съдебния изпълнител, с което на длъжника се посочват последиците от принудителното изпълнение, включително и бъдещите такива, за да съобрази поведението си със същите 2 последици.

Неоснователни са доводите относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства същото да е уговорено и платено, като предвид обстоятелството, че задължението не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение, а и повече от 3 години от издаване на изпълнителния лист, размерът му от 250 лв. в никакъв случай не е несъответен на продължителността на характера на производството, което не е приключило и предвид установените данни за имуществено състояние не изглежда вероятно да приключи бързо.

По делото освен образуването на изпълнителното дело/24 лв. – т.1/ е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника чрез справки / 60 лв. –т.2/, като са изпратени запорни съобщения до банка, Изипей, НОИ / 3 бр.х18 лв. – т.9/, наложен е запор върху МПС /18 лв. по т.9./, вписана е възбрана върху недвижими имоти /18 лв. по т.10 и 15 лв. –т.31 съгласно представена квитанция за плащане от АВ/, на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение / 24 лв. – т.5/, както и съобщение за налагане на запор върху МПС / 24 лв. – т.5/, за които действия е възникнало задължение за заплащане на такси в размер на 237 лв.

Не се установява основание за начисляване на такси за изпращане на запорно съобщение до работодател и пощенски разноски в тази връзка в общ размер на 25,51, тъй като справката не сочи текущ работодател, а адресът Държавна административна комисия при Министерски съвет не съществува.

Посочените в мотивите на ЧСИ прости такси в размер на 53,51 лв., които са включени в поканата, от които 18 лв. по т.10 и 10 лв. по т.31 за вдигане на възбрана, 24 лв. по т.5 за съобщение за приключване на делото и банкова комисионна в размер на 1,51 лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ не са дължими до приключване на делото, но са предвидими е посочването им не изисква отмяна, тъй като са правилно определени.

Правилно е определена и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от 352,33 лв., която се дължи едва при принудително събиране на сумите, като размерът и не противоречи на закона, тъй като в така посочената сума е включен и дължимият ДДС, който е за сметка на длъжника, но не представлява такса в полза на ЧСИ, респективно към него е неотносима забраната по чл.73, ал.5 ГПК. Върху интерес от 3420,37 лв., включваща сумата по изпълнителния лист, както и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, пропорционалната такса за принудителното им събиране в размер на 293,62 лв., а ДДС е 58,73 лв. или общо 352,35 лв., която сума е дори по-голяма от посочената от ЧСИ.

Следователно жалбата следва да се уважи единствено за част от посочените в поканата прости такси от 25,51 лв., като в останалата част е неоснователна.

3

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. С. А. определените разноски в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 49733/02.07.2024 г. по изпълнително дело № 20227900401804 на ЧСИ Р.М., в частта, в която са определени прости такси по изпълнението за разликата над 290,51 лв. до 316,02 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част жалбата на И. С. А. срещу определените разноски в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 49733/02.07.2024 г. по изпълнително дело № 20227900401804 на ЧСИ Р.М..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4