Решение № 163 от 02.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Г* В. *ОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*” ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя *, срещу Наказателно постановление № 02-2500636 от 03.09.2025г., издадено от * – началник отдел "АИПО", изпълняваща всички служебни задължения на длъжността директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и се излагат аргументи в тази насока. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание по делото за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. В предварително депозирана молба по хода на делото от управителя * се моли ход на делото да бъде даден в нейно отсъствие, като се представя писмена защита.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст. юрк. *, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 04.09.2025г., видно от приложената но л. 4 от делото разписка и депозирането на жалбата чрез АНО на 16.09.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2025г. в 12:12 часа свидетелите Д. Д. Р. (главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Бургас) и * (инспектор в Дирекция „ИТ“ Бургас), извършили проверка на обект - стаи за гости „*“ и бистро „*“, находящ се в гр. *, м. „*“, стопанисван от жалбоподателя„*” ЕООД, ЕИК *.

При проверката свидетелите установили лицето * зад бара да приготвя напитки за клиенти в заведението, облечен с работно облекло (униформа) за работа като сервитьор. На лицето била предоставена справка - декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ, в която собственоръчно вписал, че работи в обекта на длъжност „сервитьор“ от преди две седмици, с работно време от 07:30 до 10:30 часа и от 19:00 до 23:00 часа с два почивни дни седмично, като лицето е декларирало също, че не знае какво е трудовото му възнаграждение, но че ще получава такова. При проверката били установени да полагат труд общо четири лица, трима от които нямали сключени трудови договори.

На представител на дружеството била връчена призовка за представяне на документи в Дирекция „ИТ“ Бургас. При извършената на 31.07.2025г. проверка от свидетелите Р. и * на така представените от „*” ЕООД документи било установено, че сред същите фигурира трудов договор, сключен между „*” ЕООД и * от 27.06.2025г. (датата на проверката), но протоколът за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП била от 12:52:01 часа, т.е. около час по-късно от часа на извършване на проверката – 12:12 часа, който час бил вписан и в попълнената от * справка – декларация. Предвид това се установило, че по време на проверката на обекта на 27.06.2025 г. в 12:12 часа * е бил допуснат да полага труд от жалбоподателя в качеството му на работодател, преди да му бъде предоставено копие на уведомлението за регистриран в НАП трудов договор.

Въз основа на така направените констатации, на 31.07.2025г. свидетелката Д. Д. Р., в присъствието на свидетеля *, съставила срещу „*” ЕООД, ЕИК *, АУАН № 02-2500636/31.07.2025г. за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

На същата дата актът бил надлежно предявен и връчен лично на 2 управителя на „*” ЕООД – *, като при връчване на акта не са направени възражения. Не били депозирани и писмени такива в законоустановения срок за това.

Въз основа на направените констатации в АУАН, на 03.09.2025г. от * – началник отдел "АИПО", изпълняваща всички служебни задължения на длъжността директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 02-2500636 от 03.09.2025г., с което на основание чл.416, ал.5 КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. и Заповед № ЧР- 1041/12.08.2025 г. и двете на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени и нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл. 63, ал.

2 от КТ, която разпоредба предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от 3 уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател, е извършило вмененото му нарушение.

От материалите по делото безспорно се установява, че между дружеството - жалбоподател и лицето * * е съществувало трудово правоотношени, възникнало по силата на сключен трудов договор от 27.06.2025г. От показанията на свидетелите * и Р. се установява, че при извършване на проверка на място в обекта на 27.06.2025г. в 12:12 часа лицето * е полагало труд зад бара в заведението, като е приготвяло напитки.

Свидетелят * пояснява, че * е бил облечен с работно за сервитьор облекло – униформа. От представения по преписката протокол за вписани и невписани електронни трудови записи, съгласно Приложение № 1,2,3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта (л. 14 от делото) се установява, че сключеният между * и жалбоподателя трудов договор е бил регистриран в НАП на 27.06.2025г. в 12:52:01 часа. Следователно на 27.06.2025г. в 12:12 часа * * е бил допуснат да полага труд в бара като сервитьор на проверения обект - бистро „*“, находящ се в гр. * от работодателя (дружеството-жалбоподател) преди да му е било връчено копие от вписването на началото на трудовото му правоотношение, заверено от ТД на НАП.

Настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1, чл.

62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в от КТ не е специална по отношение на чл.28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият.

Действително, преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира обаче, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид – работник е престирал работна сила преди да му е предоставен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, 4 с което се нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните му такива.

За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

За извършеното нарушение на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция към предвидения минимум, а именно в размер на 2000 лв. Настоящият съдебен състав счита определения размер на наложената на жалбоподателя санкция за обоснован, предвид установените две нарушения, освен настоящото, при извършване на проверката на 27.06.2025г.

Проверяващите са констатирали, че в обекта е полагало труд и още едно лице, което също е било допуснато до работа на длъжност работник кухня – * *, преди да му е връчено вписване в НАП на трудовото му правоотношение, както и е било установено, че полага труд непълнолетно лице - * *, без да има сключен трудов договор с жалбоподателя в качеството му на работодател.

Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната 5 помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева.

Разпечатката съдържа 42 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/733b1932-b795-4c9e-a5db-0de61ecde773