Определение № 402 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500362 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от Образувано е по частна жалба с вх. № 3653/02.03.2026 г., подадена от Д.

С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, чрез адв., против Определение № 949/30.12.2025 г. по гр. д. № 802/2025 г. по описа на РС Петрич, с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.

Твърди се, че съдебният акт е незаконосъобразен. Неправилно е извършена преценка за наличие на доходи и възможност от ищцата за заплащане на държавна такса. Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно прекратяване на трудовото й правоотношение. Не е обсъден и факта на задлъжнялост на ищцата, която е страна по още едно дело, висящо пред първоинстанционния съд. При тези аргументи се иска отмяна на обжалваното определение и освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото. Към жалбата е представена заповед за прекратяване на трудово правооотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Частната жалба е подадена в установения законов срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Ето защо и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК жалбата следва да се разгледа по същество.

Производството пред РС - Петрич е образувано по искова молба от Д. С.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес *********, чрез адв. Т. Н. Ц. от САК, 1 против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от К.И.К., като е предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем Standard_30 № 6047248 от 10.06.2024 г., сключен между страните.

Ищецът е поискал на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството. Към искането е представена декларация, а след дадени указания и писмени доказателства, с които се установява, че същата е неомъжена и няма алиментни задължения към свои низходящи, не притежава недвижимо имущество, но притежава две моторни превозни средства - ********* и *********. Установява се, че е трудово ангажирана и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 2200,01 лева, съгласно Допълнително споразумение № 01 от 01.06.2022 г. към Трудов договор № 0099 от 14.03.2022 г., както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж, както и всички други допълнителни възнаграждения съгласно приложимото законодателство (съгласно ТД № 0099/14.03.2022 г.). Ищцата заплаща наем за наето от нея жилище в размер на 650 лева месечно, съгласно Договор за наем от 01.03.2021 г. Същата е страна по множество облигационни договори, по които дължи внасяне на месечни погасителни вноски в различен размер, съгласно Справка за кредитна задлъжнялост, издадена на 14.05.2025 г. от Централния кредитен регистър към БНБ.

Съдът е установил, че ищцата е работоспособна, че притежава 2 броя МПС, че не страда от заболявания, в трудоспособна възраст е и получава трудово възнаграждение в размер на 2200,01 лв., няма задължения към други лица. Въз основа на събраните доказателства с обжалваното определение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото е оставена без уважение, исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано да внесе дължимата държавна такса.

С частната жалба се представя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено, че следва да й бъдат изплатени обезщетение за неспазено предизвестие, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Според чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължение за внасяне на такси и разноски по делото. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, напрр. определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д.

№ 230/2011 г. на ВКС, II т. о.; определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о.; определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о. и други. За произнасяне по искането за 2 освобождаване на дължима държавна такса е необходимо да се установи материалното състояние на молителя към датата на искането за освобождаването им и се съпостави с цената на иска и дължимият размер държавна такса, с оглед на заявения материален интерес, като се вземат предвид представените доказателства за притежаваното имущество и получавани месечни доходи и направи преценка дали изобщо дължимата сума на основание държавна такса е посилна за страната да я внесен. Следва да се направи извод, че изобщо страната не е в състояние да я заплати, а не само когато евентуалното внасяне на определена сума би създала евентуални притеснения за страната. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК има социален характер и според съдебната практика по приложението й се прилага само в случаите, не само когато за страната ще възникне затруднение от материално естество, а с оглед на доходите и имуществото му се прецени, че страната изобщо не е в състояние да заплати такава и следва да се освободи от внасянето й, тъй като в този случай би се стигнало реално до отказ от правосъдие. Освобождаването от държавна такса дава защита на тези лица, които поради установяването обективно и трайно на обстоятелства, като възраст, здравословно състояние или др.такива са лишени изобщо от възможност за заплащане изцяло или отчасти на дължима държавна такса по делото. Или основание за освобождаване е само категоричен и обоснован от събраните доказателства и при анализ на всички примерно изброени в чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото /т.12 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. от ОСГТК на ВКС/ и че това състояние се дължи на обективни причини и обстоятелства, стоящи извън волята на лицето.

В случая от събраните доказателства се установява, че молителят е в млада трудоспособна възраст, няма данни здравословното състояние да препятства възможността за полагане на труд и поучаване на трудови доходи.

Дори фактът, че лицето към датата на депозиране на частната жалба е безработно само по себе си не е достатъчно да се изведе липсата на средства.

Безработицата като осигурен социален риск е състояние на обективна невъзможност на трудоспособни лица да упражняват трудова дейност, каквато са упражнявали и е основание за освобождаване по реда на чл. 83, ал.

2 от ГПК от разходи по водени дела, само когато при съпоставка с другите примерно изброени в тази разпоредба обстоятелства се установи, че се касае до обективно състояние, състоящо извън и въпреки волята на лицето. Фактът, че едно лице е безработно е една от възможните хипотези, водещи до липсата на финансови средства, но само по себе си не императивно основание, достатъчно за уважаване на искането по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, при липса на пречки за престиране на труд като възможен източник на доходи.

Освен това до момента ищцата е получавала трудово възнаграждение и е била осигурена, което води до извода, че същата има право на обезщетение след регистрация в Бюрото по труда. Видно от заповедта за прекратяване същата ще получи и обезщетения за неспазен срок на предизвестието, както и за неизползван платен годишен отпуск. Не е основание за освобождаване от 3 разноски и такси и обстоятелството, че едно лице е длъжник по множество заемни правоотношения с кредитори. Касае се до сключване от страна на ищеца на договори, с които същият съзнателно е поел задължения и обременил имуществената си сфера.

По горните съображения обжалваното определение, с което искането на ищеца по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 949/30.12.2025 г. по гр. д. № 802/2025 г. по описа на РС - Петрич, с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4