Определение № 478 от 19.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Благоевград, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500379 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№3022/06.02.2026г., подадена от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул.“А.У.“ № 4 против определение № 87/21.01.2026г., постановено по гр.№2413/2025г. по описа на РС-Благоевград.

С частната жалба се обжалва като неправилно определението, с което производството по делото е прекратено. Възразява се по довода на съда, че спорната площ не е достатъчно добре индивидуализирана и че по реда на чл.214 ГПК ищецът недопустимо цели да измени предмета на делото.

Настоява се, че с представените уточнителни молби са посочени всички факти и обстоятелства, определящи спорното право, а задача на съда е да квалифицира правно спора. Сочи се, че за индивидуализацията на спорната част ищецът е ползва заключение на вещо лице, в каквато насока е и съдебната практика. И в частната жалба се поддържа твърдението, че на място имотната граница преминава през регулационната линия и затова бетонната ограда не е изградена в имота на ответниците, а от страна на експертите е установено, че регулационната линия по плана е прокарана погрешно, което поражда правния спор с ответниците, макар предвижданията на плана да са изпълнени. Твърди се, че съдебната защита се налага поради твърденията на ответниците, че процесната ограда попада в техен имот.

1

Дори съдът да е счел, че е налице спор за граници на имоти в регулация по чл.53, ал.2 от ЗКИР /сега чл.54, ал.2 от ЗКИР/ с предмет – установяване на право на собственост към минал момент – на влизане в сила на регулационния план и поради това е недопустимо да се поддържа като отрицателен иск, то прекратяването е преждевременно. Твърди се, че в хипотеза като настоящата, касаеща спор за граници, при противоречие между обстоятелствена част и петитум, съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да указание за отстраняване на това противоречие.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на ответните страни, които в срока по чл. 276, ал.1 ГПК са подали отговор. Жалбата се определя като неоснователна.

Твърди се, че с поправените молби описанието на спорната част е различно и неясно, не са посочи конкретни граници и площ, като описанието е направено по начин, пречещ на защитата на ответниците. Твърди се, че така формулирания петитум сочи на недопустимост на иска и невъзможност производството по него да продължи. Според ответниците е законосъобразен и извода на съда за липса на правен интерес. По изложеното се иска потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по оспорването, съдът взе предвид следното:

Пред РС Г.Д. е образувано гр.д.№ 1108/2018г. по подадена искова молба от И. К. Д. против С. И. Д., В. И. С. и Д. И. З.. По делото е постановено решение № 8797 от 25.03.2022г., с което искъте уважен частично. Това решение е обезсилено с решение № 103 от 24.02.2023г., постановено по в. гр. дело № 403/2022г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като недопустимо, с мотив, че първоинстанционния съд се е произнесъл по предмета на спора, какъвто не е въведен от ищеца след допуснато изменение на иска (свръх петитум). С определение № 4662/16.10.2024г., постановено по гр.д.№ 2046/2023г., ГО, 2 отд. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В определението на ВКС е отбелязано, че при визуален преглед на изображенията - скици, постановени да са част от петитума на иска и от съдебното решение, е установено, че няма съвпадане между тях, доколкото по 2 окомерната скица, по която е формулиран петитума на иска, спорната реална част е посочена като заключена на запад /вляво по скица/ от процесната ограда /1/ към регулационната линия /2/, а по решението на първоинстанционния съд спорната реална част е посочена като Приложение № 22 като заключена на изток /вдясно по скица/ от процесната ограда /двойна зелена линия/ към регулационната линия. С определението ВКС е потвърдил като законосъобразни указанията на въззивния съд – при новото разглеждане на спора първоинстанционният съд да прецени редовността на исковата молба и допустимостта на иска, като даде нови указания на ищеца, която преценка е необходима за изясняване точното местоположение на спорната реална част спрямо регулационната линия между имотите на двете насрещни страни, изясняване има ли спор за несъответствие между имотната и регулационната граница между двата съседни имота и обусловената от това преценка за правния интерес от отрицателен установителен иск.

След връщане на делото за ново разглеждане, същото е образувано в ЕИСС под нов номер, а именно гр. дело № 1480/2024г. по описа на РС – Г.Д.. По новообразуваното дело са се отвели всички съдии от районните съдилищата на Г.Д., Р., С., П. и част от съдебните състави от РС Благоевград, като в РС Благоевград делото е преобразувано под нов № 2413/2025г.

С разпореждане № 3934/14.11.2025г., постановено по гр.д.№ 2413/2025г. по описа на РС Благоевград исковата молба е оставена без движение и на ищеца указано – да впише ИМ, да индивидуализира като целия имот, така и спорната реална част, да посочи точното място, което тя заема чрез описване на границите и площта й. Изрично е изтъкнато, че с първоначалната искова молба границите на спорната реална част не е описана, а с окомерната скица и препратката с последната – молба уточнение тази нередовност не е отстранена, тъй като описанието отново е неясно. С разпореждането също така е указано да ищеца да се обоснове правния интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита, като посочи по какъв начин ответниците оспорват правото на собственост върху спорната част, а в отговора си от 30.05.2025г. не оспорват, че процесната реална част попада в имота на ищеца. Изрично е уточнено също така, че спорът в чии имот попада ограда не е за собственост, а евентуално за спор за граница или негаторен иск.

В срока изпълнение на тези указания с молба с вх.№ 28351/26.11.2025г. от 3 ищеца е поискано продължаване на срока.

С разпореждане № 4237/04.12.2025г. срокът за отстраняване на нередовности е продължен с две седмици, считано от 27.11.2025г.

В продължения срок от стана на ищеца са с молба вх.№ 29183/04.12.2025г. по същество са представени не една, а три молби едновременно – първата, вписана в СВписванията гр.Г.Д. – лист 23- 30, в която искането за защита и спорното място е описано като заключено между линиите на дворищната регулация /2/ и съществуващата ограда /1/ по окомерната скица на разположението на строеж в имота, представляваща част от „Раздел III.

Изпълнение на строежа“ на Констативен акт №10 от 18.04.2013г., издаден от работна група на община Г.Д.. Тази искова молба на лист 23-30 е идентична на исковата молба, по която е било образувано гр.д.№ 1108/2018г. по описа на РС Г.Д..

Втората приложена молба, наименована Искова молба /поправена/ е на лист 31-38. В тази искова молба петитумът е идентичен с тази на исковата молба на лист.23-30 с тази разлика, че към тази ИМ е допълнена и площта на описаното място от 11,62 кв.м.

Третата приложена искова молба от лист 39 до 40 искането за защита /петитума/ е описан, така, - да се признае спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на мястото, оградено към имота на ищеца /УПИ – парцел ХI – имот пл.№62 от кв.15 по плана на с.М., одобрен със заповед № 13/1987г./, в неговата източна част, откъм УПИ – парцел Х – имот п.=№ 61 от кв.15 по плана на с.М., одобрен със заповед № 13 от 1987г., което място е заключено между посочената линия на дворищната регулация /2/ и изградената част от спорната масивна бетонова ограда с дължина 11,10 м /1/ по окомерната скица на разположението на строеж в имота, представляваща част от „Раздел III.

Изпълнение на строежа“ на Констативен акт №10 от 18.04.2013г., издаден от работна група на община Г.Д., т.е. и в трите молби в петитумът – описанието на спорната част е по т.нар.окомерна скица, приложена от ищеца към първоначалната му искова молба, по която е било образувано гр.д.№ 1108/2018г. на РС Г.Д. – на лист 20 от това дело.

И трите молби са копия на вече представени такива, а именно молбата – уточнение от 26.11.2025г. на лист 23- 30 е копие на исковата молба от лист 2-5 по гр.д.№ 1108/2018г. на РС Г.Делчев; искова молба /поправена/ от л. 31 до 38 4 е идентична искова молба на л.49-52 от гр.д.№ 1108/2018г. на РС Г.Делчев и молба за изменение на петитума от л.39 до 40 е идентична на приложената на л.311 от гр.д.№ 1108/2018г. на РС Г.Делчев.

Представянето едновременно на три поправени искови молби с различна индивидуализация на спорната част е дало основание на първоинстанционният съд с второ разпореждане № 4403/12.12.2025г. отново да остави исковата молба без движение и укаже на ищеца да посочи кое е спорното място от имота, кои са границите и площта му. Указано е също така ищецът да уточни - съвпадат ли на Приложение 22 дворищната регулационна линия по плана от 1987г. и разположената масивна ограда; ако не съвпадат - в какъв цвят е тонирана спорната част, кои са границите й, местонахождението й и с каква площ е, между кои цветове линии е разположена, както и да се уточни правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост с излагане на ясни фактически твърдения по какъв начин ищците оспорват правото му на собственост върху спорната реална част. В свой отговор от 30.05.2025г. ответниците не оспорват, че процесната реална част попада в имота на ищеца.

В изпълнение на горното указание на 06.01.2026г. с молба с вх.№ 110 от ищеца е представено становище – л.46-49 /от РС Благоевград/.

Със становището ищецът сочи, че не може да изпълни точно указанието на съда, но в изложението се правят няколко искания: на първо място се поддържа искане за постановяване на решение, с което да се признае в отношенията между страните, че изградената от ищеца И. Д. масивна ограда попада изцяло в неговия имот като парцел XIV - 80, 120 по РП на с. М. от 1928 г. и парцел XI - 62, 63, 64 и 68 (част от него на ищеца) по действащия РП на селото от 1987 г., че ответниците не са собственици на никаква площ от оградения с процесната бетонна ограда имот на ищеца.

В становището изрично е уточнено, че дворищнорегулационната линия по плана от 1987 г. и построената от ищеца масивна бетонова ограда съвпадат.

Формулират се и други две искания /петитум/ - първият - да се признае за установено по отношение ищеца - И. К. Д., че ответниците С. И. Д. В. И. С. и Д. И. З., не са собственици на никакво място (на никаква площ), оградени към имота на ищеца (УПИ - парцел XI - имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм имота на 5 ответниците (УПИ - парцел X - имот пл. № 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), тъй като линията на сега действащия регулационен план на с. М. от 1987 г. и съществуващата масивна бетонова ограда, ограничаваща имотите на страните, показана с двойна зелена линия в приложения №№ 20, 21 и 22 на експертното заключение на вещото лице инж.

Валентин Георгиев Ю., възприето от съда при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция, съвпадат.

Формулирано е и второ искане – алтернативно –да се признае по отношеине на ищеца, че ответниците не са собственици на мястото, което те възприемат като свое и което място е оградено към имота на ищеца (УПИ - парцел XI имот пл. № 62 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), в неговата източна част, откъм имота на ответниците (УПИ - парцел X имот пл. № 61 от кв. 15 по плана на с. М., одобрен със заповед № 13 от 1987 г.), което, според експертното заключение на вещото лице М.В., възприето от съда при първоначалното гледане на делото пред първата инстанция, е заключено между имотната граница / регулационната линия по плана от 1973 г. и регулационната линия по действащия план, има площ от 3 кв. м и е тонирано в зелен цвят, понеже това място ищецът, а преди него баща му, винаги са владели необезпокоявано в продължение на повече от 40 години и владеят и сега.

Разпечатката съдържа 36 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/733aa78e-1779-4be0-8da7-4942d8f7c865