Решение № 505 от 30.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Бургас , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203137 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****” ООД – ***, представлявано от управителя П.М.М., против Наказателно постановление № 574545-F574376/27.04.2021 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното постановление по съображения за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание управителят на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

След като обсъди направеното в жалбата оплакване, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На „****” ООД – *** е съставен АУАН № F574376/08.10.2020 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и осъществяване състава на чл. 179 от ЗДДС – за това, че като регистрирано на 28.06.2013 г. лице по ЗДДС, което е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период, не е подало в предвидените срокове, установени в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, справкадекларация по ЗДДС за данъчен период м. юни 2020 г., която следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като срокът за подаване на тази справка-декларация е до 14.07.2020 г. Нарушението е констатирано след извършена съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки-декларации. Посочено е в АУАН, че до лицето е изпратена покана с № 314-8/20.08.2020 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за подаване на справка –декларация и съставяне на АУАН за несвоевременното подаване на същата.

АУАН е съставен в отсъствие на представител на „****” ООД – *** по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като до лицето е изготвена и изпратена покана с изх. № 314-8/20.08.2020 г. за явяване в ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. Представено е удостоверение за извършено връчване на поканата по електронен път, от което е видно, че поканата е изпратена на електронен адрес на 21.09.2020 г. в 09:45 ч., като е активирана, т. е. получена на същата дата в 09:36:48 ч. Поради разкритото времево противоречие досежно часа на получаване на електронното съобщение, предхождащ часа на изпращането, съдът възприема, че удостоверението не обективира редовно връчване. Освен това липсват доказателства, че електронният адрес ****, на който е изпратена поканата по електронен път, е заявен от дружеството като такъв за кореспонденция, като от служебна справка в търговския регистър също не се установява такова заявяване. По преписката се съдържа и покана с изх. № 314-7/17.07.2020 г. за съставяне на АУАН, за която липсват доказателства да е била връчвана на адресата.

На 08.01.2021 г. административно-наказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН поради неоткриване на нарушителя при 2 посещения по седалище и адрес на управление на дружеството на 18.12.2020 г. и 08.01.2021 г., обективирани в Протоколи №№ F574376, F574381/18.12.2020 г. и F574376, F574381/08.01.2021 г.

На 11.02.2021 г. производството е възобновено поради откриване на извършителя и на същата дата АУАН е връчен на управителя на дружествотожалбоподател.

Административно-наказващият орган е възприел фактическите констатации по акта и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179 от ЗДДС е наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Наказателното постановление е връчено на 07.06.2021 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 11.06.2021г.

Разпитаният по делото актосъставител потвърждава констатациите по АУАН.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява основателна:

Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 2., б. „в“ от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП съдът конкретизира, че същият е бил прекъснат със спиране на административно-наказателното производство и е започнал да тече отново на 11.02.2021 г. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОНСК на ВС институтите на спиране и прекъсване за наказателното преследване – чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН.

В случая, жалбоподателят не оспорва по същество, а и от събраните по 3 делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че към 14.07.2020 г. е имал задължение да подаде справка-декларация за месец юни 2020 г., което не е сторил по посочена от него причина, че поради липса на дейност на дружеството счетоводителката му е била освободена. Безспорно е по делото, че към датата на съставяне на АУАН справка-декларацията по ЗДДС не е подадена изобщо, като липсват данни дали към датата на издаване на НП такава е била подадена, за да вменени АНО нарушение за неподадена в изискуемия срок СП.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, декларациите се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Визираната в атакуваното наказателно постановление административно-наказателна разпоредба на чл. 179 от ЗДДС в първата си алинея санкционира с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева два състава на административно нарушение за регистрирани по ЗДДС юридически лица, които не изпълнят задължението си да подадат справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС или не подадат такава в предвидените срокове, като в случая остава недоказано по делото в коя от двете хипотези е извършено нарушение. Макар и еднакво наказуеми, на едно и също правно основание, двете нарушения по чл. 179, ал. 1, предл. 1 от ЗДДС и по чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗДДС имат различни изпълнителни деяния, макар да включват общи факти. Следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а от доказателствата не се установи, дали те са правилно отразени и интерпретирани, тъй като остана неустановено по делото дали отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана с атакуваното НП за административно нарушение – неподаване в срок на справка-декларация за данъчен период, т. е. закъсняло подаване. Напротив, установи се, че към датата на съставяне на АУАН справкадекларация изобщо не е била подадена и е налице първата хипотеза на нарушение по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното постановление. Противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, което в действителност не е същото. Разкритата неяснота /неустановеност/ досежно кое от двете нарушения по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС в действителност е реализирано се отразява върху правилността на обжалвания административен акт по съществото на спора.

Производството по реализиране

4 на административно-наказателната отговорност е протекло незаконосъобразно. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от самия акт и от свидетелските показания, се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател. По делото липсват данни представител на дружеството да е бил редовно поканен за съставянето на акта с представените от АНО по делото покани с изх. №№ 314-7/17.07.2020 г. и 3148/20.08.2020 г. Първата от тях изобщо не е била изпращана, а втората изготвена покана не е връчена нито по пощата, нито редовно по електроненен път – заради разкритото времево разминаване на електронното съобщение, липсата на доказателства дали електронната поща е на надлежния адресат, както и дали тя представлява заявен адрес за кореспонденция, поради което не е доказано, че поканата е стигнала до дружеството-жалбоподател. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството, като съдът намира, че този порок не е преодолян с връчването на акта след съставянето му и преди издаване на НП.

Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая.

Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административнонаказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 574545-F574376/27.04.2021 г. на Директора на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – Бургас, с което на „****” ООД, със седалище и адрес на управление ***, ****, с ЕИК **** представлявано от П.М.М., на основание чл. 179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6