Решение № 8 от 10.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Търговище, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

Б. СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500212 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 47 от 25.02.2025 г., постановено по гр.дело № 751/22 година, Районен съд – Попово, съд е признал в отношенията между страните, че Д. Р. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с. ********, община *******, ул. „*******“, № ***, ДЪЛЖИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев", № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю. Х. Ю., действаща чрез пълномощника си юрисконсулт И. Н., сумата от 23 053.00 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит с № 53328 от 23.05.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. Исковете за установяване на вземания за сумите 2 099.07 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2010 г. до 28.07.2011 г. и сумата от 351.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2011 г. до 07.08.2011 г., са отхвърлени. Присъдени са и разноски.

1

Против решението, в частта в която е признато съществуване на вземане, в размер на 23 053 лв. е депозирана въззивна жалба от ответницата Д.

Р. С. ЕГН **********, действаща чрез процесалния си представител адв. С. В.

- ВАК, която счита същото за неправилно. Твърденията са, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Съображенията в тази връзка са, че „Райфайзенбанк България“, е цедирала договор за банков кредит, съгласно приложението към договора за цесия, кредит № 81338841701 от 23.05.2008 г., по който тя не е страна. Тя е страна по договор за банков кредит № № 53328 от 23.05.2008 г. В този смисъл не е установено, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез своя праводател е придобил вземане от „Райфайзен банк“ ЕАД от ищцата Д. Р..

В жалбата се излагат и доводи за неправилност на постановеното решение, с оглед на това, че договорът за банков кредит е недействителен, с оглед, противоречието му с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 9, т.10, т.12 и 20 във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Освен, че договорът е недействителен, то той не е бил обявен за предсрочно изискуем, а кредиторът се е позовал именно на настъпилата предсрочната изискуемост при депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Това обстоятелство не е обявено надлежно на длъжниците по договора, преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, съответно вземането не е изискуемо. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. С исковата молба не са наведени твърдения, че договора за потребителски кредит, по който ответницата е страна, е прекратен и кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не са посочени кои погасителни вноски или за кой период и в какъв размер не са платени, нито е конкретизирано на коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем, какво е погасено и в какъв размер.

Съдът е приел, че не следва да обсъжда дали е настъпила предсрочната изискуемст на задължението по договора за кредит, тъй като с изтичането на срока му - 05.06.2016 г., всички вноски по него са станали изискуеми.

Предсрочна изискуемост и позоваването на нея е от значение, с оглед 2 направеното възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на падежиралите вноски. Съдът е приел, че срока на договора е 05.06.2016 г., а законната лихва е присъдена от депозиране на заявлението 08.08.2011 г.

Законната лихва не ме може да бъде присъдена върху цялата главница 08.08.2011 г. при условие, че съдът е възприел, че вземането е изцяло изискуемо с изтичането на срока на договора- 05.06.2016 г.

Навежда се и възражение, че с представените договори за цесия не е прехвърлено вземането по договора, по който е страна, както и че размерът на вземането е елемент от фактическия състав на договора за цесия и следва да е установен, а в процесните договори не е така. Представеното Приложение 1 от 03.10.2016 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземане сключен между „Свеа Файнанс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 03.10.2016 г. е с шрифт по - малък от 12, поради което не може да бъде прието като годно доказателство.

По изложените възражения, моли, постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото прекратено. В случай, че съдът се е произнесъл по допустим иск, то искането е решението да бъде отменено, в частта в която съдът е признал, че вземането на ищеца от ответницата, в размер на 23 053 лв. - главница по договор за банков кредит, съществува, като вместо него бъде постановен ново, с който искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции, както и сторените в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Твърди се, че решение е правилно. Ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не страна в заповедното производство, но е придобил вземането по силата на цесия, след издаване на заповедта за изпълнение. В качеството се на цесионер е легитимиран да предяви установителен иск за вземането. Излага становище, че възражението на ищцата относно предсрочната изискуемост е неоснователно, тъй като такава не е настъпила.

Претендираните вземания са падежирали преди подаване на заявлението за издаване па заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Претенциите обхващат период преди депозиране на заявлението за издаване на заповед до 08.08.2011 г. Видно от издадения изпълнителен лист, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 е подадена през м. септември, 3 което отново доказва, че предсрочна изискуемост изобщо не е настъпила.

Възраженията за изтекла погасителна давност също са неоснователни, такава не е текла, с оглед на това, че кредиторите са предприели действия за събиране на вземането, по образуваното изпълнително дело през 2011 г. и до 26.06.2015 г. давност не е текла. С отговора се прави искане, решението да бъде потвърдено, като се претендират разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният от ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, пред РС – Попово иск е за установяване на вземане от ответницата, по силата на договор за банков кредит, цедирано в негова полза. За вземането е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 666/16.09.2011 г., по ч.гр.д. № 562/2011 г. по описа на Районен съд –Попово възразенна от длъжника. Това е породило правният интерес от предявяване на иска за установяване на вземането.

По фактите на спора съдът съобрази следното:

По силата на договор за кредит № 53328/23.05.2008 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е предоставила на ЕТ „ЛЕО-04 - Джулетта Гаспарян“, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 30 450.00 лв., предназначен за оборотни средства. Страни по договора са и „Кристина - 95“ ООД, Л. Н. К. и Д. Р. С., които са солидарни длъжници. Падежът на договора е бил на 20.05.2015 г. Договорната лихва е съставена от стойността на банковия курс за BGN плюс 7,00 пункта надбавка годишно, а при забава наказателната лихва е в размер на стойността на банковия курс за BGN плюс 20,00 пункта надбавка годишно. Кредитополучателят се е задължил да заплати на банката комисиона за управление и обработка в размер на 3% от сумата на кредита, платима еднократно при усвояване. Задължението е следвало да бъде погасено на 83 месечни вноски по 363.00 лв., считано от 20.06.2008 г. до 20.04.2015 г., като последната изравнителна вноска на 20.05.2015 г. е в размер на 321.00 лв.

С Анекс № 1 от 09.06.2009 г., страните са изменили падежа на договора.

Остатъкът от кредита към датата на анекса е бил в размер на 26 094.00 лв., а крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 05.06.2015 г.

4

Задължението е следвало да бъде погасено на 71 равни месечни вноски от 363.00 лв., от 05.07.2009 г., а последната изравнителна вноска е опредЕ. в размер на 321.00 лв., дължима на 05.06.2015 г..

С Анекс № 2 от 28.01.2010 г., страните отново са предоговорили срока на договора, като към момента на сключването му задължението е било в общ размер от 23 914.80 лв., от които: 23 553.00 лв. главница, 361.80 лв. начислена редовна и наказателна лихва за периода 05.01.2010 г. - 27.01.2010 г. Предвиден е гратисен период от 6 месеца- от 05.02.2010 г. до 05.07.2010 г., по време на който не се дължи плащане по главницата, 6 месечни вноски по 100,00 лв., от 05.08.2010 г., 64 месечни вноски по 353.00 лв., от 05.02.2011 г. и последна изравнителна вноска от 361.00 лв. на 05.06.2016 г.

Поради забава от страна на длъжника по договора банката е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, позовавайки се на автоматично настъпила предсрочна изискуемост. Издадена е Заповед за незабавно изпълнение № 666/16.09.2011 г., по ч.гр.д. № 562/2011 г. по описа на Районен съд –Попово, с която е разпоредено длъжниците ЕТ „Лео-04-Джулиета Гаспарян”, ЕИК 125549919, представляван от Д. С. Г., „Кристина-95” ООД, ЕИК 104055995, представлявано от Л. Н. К., Л. Н. К., ЕГН ********** и Д. Р. С., ЕГН ********** солидарно за да платят на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 25 503.78 лв., от която сума просрочена главница в размер на 23 053.00 лв., договорна лихва за периода от 06.12.2010 г. до 28.07.2011 г. в размер на 2 099.07 лв., наказателна лихва за периода от 05.01.2011 г. до 28.07.2011 г. в размер на 351.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2011 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 510.08 лв. представляващи разноски за заплатена държавна такса по делото.

Въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист, банката е образувано изпълнително дело 20118730400194 по описа на ЧСИ С. А., с р-н на действие ОС – Търговище, което в последствие е прехвърлено ЧСИ Г. С.

(рег. № 912) с р-н на действие ОС – Разград под ИД № 20169120400905.

Изпълнителното дело е образувано на 06.10.2011 година, въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на банката, по нейно искане. Кредитор по изпълнението е „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Предприети са действия 5 по принудително събиране на вземането. С молба от 26.06.2014 година, Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“), е поискал да бъде конституиран като взискател в изпълнението, позовавайки се на Рамков договор за прехвърляне на вземане от 10.10.2013 година и сключения въз основа на него Конкретен договор за цесия от 21.05.2014 година. Видно от Приложение 1А към Конкретен договор за цесия от 21.05.2014 година, в полза на цесионера („СВЕА Файнанс България“) е прехвърлено задължение по договор за банков кредит от 23.05.2008 година с длъжник по договора ЕТ „Лео-04-Джулиета Гаспарян” и размер на отпуснатия кредит- 30 450 лв. Към 21.05.2014 година, размерът на задължението възлиза на 32 959.40 лв. С постановление на съдебния изпълнител от 01.02.2017 година е конституирал като взискател по негова молба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Новият цесионер се е позовал да Договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2016 година, сключен с Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД (с предишно наименование „СВЕА Файнанс България“).