Решение № 5471 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5471 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110126827 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М ЕООД, ЕИК ***, с която срещу Х, ЕИК **** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 372 вр. чл.

367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 21.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № **********/27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № **********/27.02.2025 г.; 3/ иск с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 20.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № ***/28.02.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № ***/28.02.2025 г.;

1

5/ иск с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 20.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № ****/04.03.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 6/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № ****/04.03.2025 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е релевирано възражение за прихващане на вземанията на ищеца, предмет на предявените за разглеждане в производството обективно кумулативно съединени осъдителни искове с вземане на ответника за предявен насрещен положителен установителен иск за сумата от 19 362,73 лева /частично от 54 262,07 лева/, представляваща обезщетение за погинал товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г., сключен между М ЕООД, ЕИК ***, в качеството на превозвач и Х, в качеството на възложител/товародател, на основание чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г.

В срока за отговора на исковата молба е предявен и насрещен положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Х дължи в полза на М ЕООД, ЕИК *** сумата от 19 362,73 лева /частично от 54 262,07 лева/, представляваща обезщетение за погинал товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 14.02.2025 г., сключен между М ЕООД, ЕИК ***, в качеството на превозвач и Х, в качеството на възложител/товародател, на основание чл. 17, т.

1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г.

Ищецът твърди, че между страните по делото са съществували търговски правоотношения по договори за международен превоз на товари, по силата на които „Х“ ООД, възлага на „М” ЕООД извършване международен превоз на стоки на територията на ЕС, конкретизирани в съответните заявки, получавани по имейл.

2

Платец на навлото било дружеството „Х“ ООД като заплащането следвало да се извърши в срок до 30 календарни дни от получаване на фактура, екземпляри от товарителницата и ако са налични други придружаващи превоза документи.

Поддържа, че по заявка на „Х“ ООД от 21.02.2025 г., ищецът е осъществил международен превоз на товари от товарен адрес в България до разтоварен адрес в Холандия. Транспортът бил извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови изисквания и договорки между страните. Издадена била фактура №**********/27.02.2025 г., на стойност 6 454,24 лева, която сума е следвало да бъде заплатена до 07.04.2025 г. Въпреки отправени покани по телефон ответникът не извършил плащане, поради което дължал и лихва за забава върху неплатената главница за периода от падежа на фактурата - 07.04.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /09.05.2025 г./ в размер на 80,64 лева.

Поддържа, че по заявка на „Х“ ООД от 20.02.2025 г., ищецът е осъществил международен превоз на товари от товарен адрес в България до разтоварен адрес в Холандия. Транспортът бил извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови изисквания и договорки между страните. Издадена била фактура № ***/28.02.2025 г., на стойност 6 454,24 лева, която сума е следвало да бъде заплатена до 07.04.2025 г. Въпреки отправени покани по телефон ответникът не извършил плащане, поради което дължал и лихва за забава върху неплатената главница за периода от падежа на фактурата - 07.04.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /09.05.2025 г./ в размер на 80,64 лева.

Поддържа, че по заявка на „Х“ ООД от 20.02.2025 г., ищецът е осъществил международен превоз на товари от товарен адрес в България до разтоварен адрес в Холандия. Транспортът бил извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови изисквания и договорки между страните. Издадена била фактура № ****/04.03.2025 г., на стойност 6 454,24 лева, която сума е следвало да бъде заплатена до 07.04.2025 г. Въпреки отправени покани по телефон ответникът не извършил плащане, поради което дължал и лихва за забава върху неплатената главница за периода от падежа на фактурата - 07.04.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /09.05.2025 г./ в размер на 80,64 лева.

3

Моли се, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 21.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № **********/27.02.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № **********/27.02.2025 г.; 3/ сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 20.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № ***/28.02.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № ***/28.02.2025 г.; 5/ сумата от 6454,24 лева, представляваща незаплатен остатък от превозно възнаграждение по заявка – договор за транспорт от 20.02.2025 г., за която сума е издадена фактура № ****/04.03.2025 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането; 6/ сумата 80,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.04.2025 г. – 09.05.2025 г., върху главницата по фактура № ****/04.03.2025 г.

Претендират се разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответното дружество, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че ответникът не дължи плащане по предявените искове, доколкото вземанията, предмет на същите, били погасени чрез прихващане със вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от 54 262,07 лева/, представляваща обезщетение за погинал товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г., сключен между М ЕООД, ЕИК ***, в качеството на превозвач и Х, в качеството на възложител/товародател, на основание чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е релевирано възражение за прихващане на вземанията на ищеца, предмет на 4 предявените за разглеждане в производството обективно кумулативно съединени осъдителни искове с вземане на ответника за сумата от 19 362,73 лева /частично от 54 262,07 лева/, представляваща обезщетение за погинал товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г., сключен между М ЕООД, ЕИК ***, в качеството на превозвач и Х, в качеството на възложител/товародател, на основание чл. 17, т.

1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г.

В срока за отговора на исковата молба е предявен и насрещен положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Х дължи в полза на М ЕООД, ЕИК *** сумата от 19 362,73 лева /частично от 54 262,07 лева/, представляваща обезщетение за погинал товар по договор за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г., сключен между М ЕООД, ЕИК ***, в качеството на превозвач и Х, в качеството на възложител/товародател, на основание чл. 17, т.

1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по ЧМР от 19.02.2025 г.

Поддържа, че на 10.02.2025 г. „Х“ ООД е възложило на „М“ ЕООД да достави от България до Холандия 28 палета с яйца - 302 400 броя.

На 14.02.2025 г. „М“ ЕООД е натоварило всички палета на камион с рег.

№ ***** / ****, за което е изготвена международна товарителница. Доставката на яйцата следвало да се извърши на 18.02.2025 г.

На 15.02.2025 г., към 11:40 ч. в Румъния, шофьорът на превозвача е станал свидетел на пътно-транспортно произшествие, докато е карал камиона с яйцата - пътнически автобус се е ударил в камион, който се е движил в близост до този на „М“ ЕООД. За да избегне челен удар, шофьорът на камиона е яйцата твърди, че е завил наляво и е спрял рязко. От резките спирачки, част от превозваната стока е претърпяла щети, като частично е погинала, а друга част е била напълно погинала. В този смисъл били писмените обяснения на шофьора, дадени пред „Б“ АД, ЕИК *****.

На 16.02.2025 г., ден по-късно, служител на „М“ ЕООД се е свързал с П.Д - зам. управител на „Х“ ООД, като я е информирал за станалото и е споменал, че има проблем със стоката.

В същото време, камионът на „М“ ЕООД вече се е намирал в Германия.

5

Тоест, превозвачът е продължил пътя си към Холандия БЕЗ да изиска указания на „Х“ ООД дали камионът да се връща обратно в България или да продължи пътя си до Холандия.

Своевременно след уведомяването си за случилото се, зам. управителят на „Х“ ООД е дал указания на превозвача камионът да се връща обратно към България. За връщането било договорено навло в размер на 2000 евро.

На 19.02.2025 г. камионът на „М“ ЕООД е пристигнал в гр. П и „Х“ ООД е приел обратно товара с възражения, които са надлежно вписани в ЧМР:

„Стоката е върната след пътен инцидент. При разтоварване са установени - 6 палета брак; 12 палета - преокачествени от клас А в клас В; 10 палета, предстои да бъдат прегледани. Предстои детайлна проверка. “.

По време на разтоварването на стоката в гр. П, по изрично изискване на ответника „М“ ЕООД е имало представители на „Б“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „С“, ул. „П“ **, представлявано от изпълнителния си директор В.Б. Те са съставили авариен протокол на погиналия товар и оценили унищожената стока.