Решение № 13910 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13910 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110110976 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от Б. З. срещу ... при условията на обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука (20.04.2021 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърд, че бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявал длъжността „работник товаро-разтоварна дейност, сортировач“. На 20.04.2021г. около 22 часа, в изпълнение на трудовите си задължения в хале на разпределителен център на ... в гр. ... разгъвал метални бокс палети, за да ги подготви за пратки за експорт, при което в близост до него спрял мотокар, натоварен с 10 броя празни сгънати метални бокс палети.

При свалянето на вилците на мотокара на нивото на пода товарът се разклатил и палетите паднали, при което един от палетите ударил левия крак на ищеца. Инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане на НОИ от 28.04.2021г. Поддържа, че вследствие на инцидента получил телесно увреждане, изразяващо се в голяма разкъсна рана по дорзалната повърхност на лявото ходило с открито счупване на метатарзалната кост на левия крак.

Сочи, че болките били толкова силни, че прекарал почти цяло денонощие в безсъние.

Наложило се да приема болкоуспокоителни медикаменти. Срокът на възстановяване продължил повече от шест месеца, като около месец ищецът не можел да с обслужва и да се придвижва без чужда помощ. Твърди, че пълно възстановяване не е настъпило и че изпитва болки при по-интензивно натоварване и промяна на времето.

1

Ответникът оспорва исковете по размер. Счита, че описанията на медицинските характеристики на увреждането и на последствията му върху здравето на ищеца в исковата молба са преувеличени. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди надвишава справедливия размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.

Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените по делото писмени доказателства- Трудов договор №2329/17.01.2021г., Разпореждане № 30494/28.04.2021г. и декларация за трудова злополука № 2 от 26.04.2021г., правнорелевантните обстоятелства, че към относимия за правния спор момент страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „работник, товаро-разтоварна дейност, сортировач“. Установява се, че на 20.04.2021г. при товаро-разтоварителни работи и сортиране на пратки в хале на разпределителен център на работодателя метален бокс палет пада и удря лявото му ходило, вследствие на което се получава счупване на метатарзалната кост. Не е спорно между страните, че разпореждането, с което инцидентът се квалифициран по реда на чл. 60 КСО като трудова злополука е влязло в сила.

Спорът по делото касае единствено справедливия размер на обезвредата.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова злополука ищцата е получила следните увреждания: открито / с наличие на рана/ счупване на 3-та предходилна кост на лявото ходило. Съгласно доказателствените (фактически) изводи на вещото лице, които намират опора в надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства, в частност амбулаторни и болнични листове, продължителността на възстановителния период е била 164 дни, като първите два месеца и половина болите и страданията са били с по-голям интензитет, а след това със затихващ характер. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни за настъпили усложнения през възстановителния период. Изяснява, че през първите два месеца от увреждането ищецът бил с поставена гипсова имобилизация на лява глезенна става и ходило, придвижвал се е с 2 патерици, което е довело до затруднения в хигиенното и битовото му самообслужване.

Според експертизата при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният процес при счупване на метатарзална кост е около 3-4 месеца, но в конкретния случай наличието на открита рана в областта на счупването е удължило възстановителния период. Вещото лице сочи, че при извършения личен преглед на ищеца на 18.10.2022г. установил белег от разкъсно-контузна рана с неправилна форма и диаметър около 4 см., сраснала с подкожната тъкан, непълно свиване на пръстите на ходилото и запазен обем на движение в лявата глезенна става. Уточнява, че продължителността на гипсовата имобилизация при ищеца е била от 20.04.2021г. до 15.06.2021г., като в този период ищецът се е придвижвал с патерици. Заявява, че по делото няма данни за провеждането на рехабилитация, но при прегледа ищецът съобщил, че е провеждал такава в Р. С..

При изслушването му експертът пояснява, че след извършване на курсове рехабилитация и физиотерапия възстановителният период би трябвало да е по-къс. Уточнява, че документално при провеждането на такава в Р. България се издават амбулаторен лист или експертиза при стационарно ле чение.

Съгласно показанията на свидетеля Г. З.а-съпруга на пострадалия, в нощта на инцидента Б. З. се прибрал в дома му в Д., С. късно вечерта с гипс, открита рана и ненормални болки.

Свидетелката заявява, че поне три месеца помагала на ищеца, защото не е можел да се обслужва битово и хигиенно. Най-малко пет месеца Б. З. се придвижвал с патерици. Раната му изисквала обработка. След свалянето на гипса няколко пъти седмично за период от около два месеца ищецът посещавал рехабилитатор при условията на частен прием. Сочи, че болката не е отшумяла, а съпругът й нямал чувствителност и не можел да мърда пръстите на краката си, не можел да изправя крака си и да стои дълго прав, изпитвал трудности при шофиране, поради което и не можел да си намери работа.

Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на свидетелката З.а, която през възстановителния период се е грижила за ищеца и прересъздава личните си впечатления във връзка с инцидента. Същите се отличават с последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ, поради което и след дължимата се по-внимателна преценка поради възможната им заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира изложеното при разпита й.

Горното налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.

Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се 3 имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.

С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на обезщетението в случая следва да бъде отчетено, че ищецът – тогава на 50 г., в работоспособна възраст, за период от около два месеца е изпитвал болка с голям интензитет и е бил в невъзможност да се обслужва сам. Следва да се съобрази стресогенният характер на отворената рана и провокирания от нея относително дълъг възстановителен период (164 дни), периодът на гипсовата имобилизация (2 месеца), периодът на придвижване с помощни средства (около 6 месеца), преустановяването на трудова дейност от страна на ищеца след инцидента, което неизменно е довело до ограничаване на социалните му контакти, както и до притеснения във връзка с финансовото му състояние. В тази връзка съдът съобрази изложеното от св. Златева, че съпругът й е в невъзможност да си намери нова работа вследствие на остатъчните последици от инцидента, който е оставил и трайни последствия – белег с диаметър около 4 см, незатихваща болковата симптоматика, невъзможност за пълно свиване на пръстите на ходилото, трудности при продължително стоене в изправно състояние и при шофиране. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че попродължителният период на възстановяване се дължи на непровеждането на курс по рехабилитация по съображения от кредитираните показания на свидетелката З.а, която с категоричност сочи, че такъв е проведен по местоживеене на пострадалия в Р. С..

Процесуалният закон не поставя ограничения относно способите за доказване на това обстоятелство в производството, поради което установяването му е допустимо с всякакви доказателства и доказателствени средства.

От друга страна съдът съобрази, че увреждането, което е получил ищецът, не е налагало наместване или оперативна интервенция, по делото липсват доказателства за допълнително влошаване или усложняване в състоянието на здравето му и остатъчните последици от травмата не са дотоклова съществени, че да засягат обема на движение на лявата глезенна става.

Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социалноикономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че обезщетение в размер на 20 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените от Б. З. и доказани неимуществени вреди.

Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на увреждането /Решение № ... от ... г. по гр. дело № .../2009 г., III г. о. ВКС/, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

С оглед изложените по-горе правни изводи съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл. 200 КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от 20 000 лв., респ. отхвърлен за разликата до 50 000 лв., като в полза на ищцата следва да се 4 присъди поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука.

По разноските

При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е направил разноски в размер на 1000 лв. за платен адвокатски хонорар, от които ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 2436 лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за вещо лице, от които ищецът с оглед отхвърлената част от иска дължи 1581,60лв. Платеното възнаграждение е в минимален размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция към бр.