Решение № 260016 от 27.08.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р

Е Ш Е Н И Е

№

196 гр. Горна Оряховица, 27.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1107 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД.

В условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на предявените искове за установяване на вземания, ищецът предявява обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ

ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощник – юрисконсулт И.С.С., против П.А.Н., с предмет .

Ищецът твърди, че на 13.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № CREX-14946492 от 09.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и П.А.Н. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В чл. 13 от Договора за заем е изрично уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД.

На ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от 16.02.2018 г., с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД. Същото е върнато в цялост с отбелязване „Преместен”. Изпратеното повторно уведомление за извършената цесия от 22.01.2019 г. отново е върнато в цялост с отбелязване „Заминал”. Трето изпратено уведомление за извършената цесия от 14.05.2019 г. също е върнато в цялост с отбелязване „няма контакт с получател - не вдига, оставен стикер”.

Съгласно чл. 7 от Условията по Договора за кредит всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес, се считат за получени и узнати.

Счита се, че уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост е получено от ответника, съгласно и Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК.

Моли се съда, в случай, че съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.

1 от ГПК и в производството безспорно се установи, че задължението на ответника не е погасено, да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Моли се съда, в случай че съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, да се има предвид за приложима установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК.

Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 09.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като Кредитор, и П.А. Пенкова като Кредитополучател, Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX- 14946492, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като редът и условията, при които е отпуснат кредита се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита”, представляващ сбор от обща цена на стоките - 1198,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията” - 230,02 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска”.

Общият размер на кредита 1428,02 лв., включващ обща цена на стоките и застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията”, Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

Кредитополучателят се съгласил потребителският кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски”.

Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1907,76 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 479,74 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 79,49 лв., при първа погасителна вноска 20.07.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.06.2019 г. (дата на последна погасителна вноска). Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Поради допусната забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г. - дата на падежа на трета погасителна вноска.

Твърди се, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне.

Посочва се, че към момента на сключване на договора за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ. Сключеният договор за кредит съставлява договор за заем по чл.

240 от ЗЗД, като в този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т. o., ТК).

Задължителното тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай. Неприложимо към небанковите финансови институции е Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се практика и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции.

Счита се, че клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за потребление, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и последицата от това е, че длъжникът изгубва преимуществото на срока. Упражняване на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника (Решение № 99 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011 г., 1 т.о.) Счита се, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба се претендира пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.

Посочва се, че съгласно чл. 3 от условията към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.09.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 216,46 лева.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Погасена е сума в размер на 79,49 лв., с която са погасени договорна лихва - 46,69 лв., главница - 32,80 лв.

Посочва се, че е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу П.А.Н. в Районен съд - Горна Оряховица. По образуваното ч. гр. д. № 119/2019 г. е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, поради което заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на искова молба.

Моли се съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че ответницата П.А.Н. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумите, присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.

№ 199/2019 г. на Районен съд – Горна Оряховица: 1395,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г., по отношение на които на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл.

410 от ГПК в съда; 433,05 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 3 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г.; 216,46 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на дълга. Претендират се разноските по ч. гр. д. № 199/2019 г. на Районен съд - Горна Оряховица.

В условията на евентуалност, се моли да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответницата да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД неизплатените по процесния договор суми, а именно: 1395,22 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.08.2017 г. до 20.06.2019 г.; 433,05 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 20.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.06.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 216,46 лв. - лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда (10.06.2019 г.); законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда (10.06.2019 г.) до окончателно погасяване на дълга.